На фона на скока на потребителските цени в еврозоната, колумнистът на Capital.fr* Уилям Герлах, завеждащ отдел Франция в IbanFirst, се спира на разликите в инфлацията между държавите-членки…
Домакинствата в еврозоната бяха силно засегнати от инфлацията, която скочи през последните тримесечия. Темпът на нарастването на потребителските цени и движението на заплатите обаче не е еднакъв в отделните страни и това се отразява по различен начин върху покупателната способност на населението. Докато инфлацията е 6,1% във Франция, тя достигна 7,5% в Германия, 9,4% в Обединеното кралство и дори 10,8% в Испания. Особено високо е равнището ѝ в по-малките икономики като Естония и Латвия, където е съответно 22,8 и 21,5%.
Разликите в инфлацията обикновено се обясняват или с дълготрайни фактори, или с фактори с временно значение. „Така нареченият ефект на Баласа-Самюелсън е най-известният дълготраен фактор. Според него, държава, чието ниво на развитие е догонващо, обикновено има инфлация, по-висока от тази на по-развитите страни (най-вече поради увеличението на заплатите в резултат на икономическа отвореност и повишаване на производителността). Но ако този фактор е играел в рамките на еврозоната съществена роля в началото на 2000-те, днес тя е значително по-малка“, подчертава Уилям Герлах.
Множество временни фактори могат да възникнат и да породят различия в нивото на инфлацията: случайни кризи, които имат ограничено въздействие върху част от еврозоната (например появата на епизоотии, които засягат цените на хранителните продукти) или дори разлика в икономическите цикли на отделните страни. „От въвеждането на еврото тези временни фактори не са играли съществена роля при определяне разминаването от общата инфлация в рамките на еврозоната. От друга страна, сегашните различия се обясняват основно със структурата на енергийните ресурси, нещо, което е безпрецедентно“, отбелязва Герлах.
Сравнително ниското ниво на инфлация във Франция (в сравнение с другите европейски страни) „се дължи на големия дял на ядрената енергетика (69% от производството на електроенергия, който е най-високият в света; 17% от нея се произвежда от рециклирани материали), както и на възможността да се приспособява към новите източници на енергия (Франция е единствената европейска страна наред с Испания, която има значителен брой работещи терминали за втечнен природен газ – четири във Франция и шест в Испания)“, обясняват от IbanFirst.
Страните, които взеха хазартното решение да се откажат от ядрената енергия и които са силно зависими от изкопаемите горива, са принуден да правят все по-големи разходи за енергия, което съответно води и до значително по-висока инфлация. „Това определено е структурен фактор. Ние в Ibanfirst мислим, че сме навлезли в супер цикъл на повишаване на цените на суровините (който обикновено продължава 10-12 години)“, предупреждава Уилям Герлах.
„Последният суперцикъл приключи през 2012 г., след като бяха направени значителни инвестиции. Оттогава инвестициите в изкопаеми горива бяха преустановени (причините за това са едновременно ниските им международни цени, пандемията, която доведе до спиране на голяма част от предвидените инвестиции, въведените регламенти, които оказват натиск за осъществяване на енергийния преход)“, добавя експертът. В този смисъл той изразява опасения, че страните, силно зависими от изкопаемите горива, „ще преживяват структурно по-високи нива на инфлация от тези, които не са“. И това ще продължи поне няколко години…
Как да се борим срещу това? Подходът на ЕЦБ се основава на разбирането, че кризата има външен характер: „тъй като в еврозоната няма спирала цена-заплата (факт е, че заплатите наваксват повищаването на цените след години на умерен растеж), просто трябва да се изчака бурята да отмине, като темпът на нарастване трябва да следва темпа на нарастване на инфрлацията, за да се избегне по-нататъшно влошаване на нещата“, отбелязва IbanFirst.
Този подход показва своята несъстоятелност във Великобритания, където има както растящи цени на енергията (с очевидния риск от прекъсвания на тока тази зима), така и нарастващи заплати. „Поради това Английската централна банка избира „традиционния“ подход: забавяне на търсенето чрез сваляне БВП под потенциалното му ниво, което увеличава безработицата и намалява нивото на инфлация“, посочва Уилям Герлах.
Според него, подходът на ЕЦБ показва преди всичко, че паричната политика е безпомощна пред външния фактор, свързан с хронично недостатъчните инвестиции в изкопаеми горива. „Предприетото повишаване на лихвените проценти не засили обменния курс на еврото, което би могло да намали внесената инфлация. Това беше лесно предвидимо. Единственото реалистично решение за трайното намаляване на цените на енергията е увеличаването на инвестициите и капиталовите разходи, което все още не се случва“, твърди експертът. Но когато това стане, ще са необходими средно четири до пет години, за да се увеличи достатъчно предлагането така, че да се избегне повишаването а цените.
Остава неясен въпросът какви са възможностите на страните производителки на петрол да увеличат производството си. „В края на юли Саудитска Арабия, вторият най-голям производител на петрол след Съединените щати, призна, че нейният максимален добив от 13 милиона барела на ден може да бъде достигнат през 2027 г., при 11 милиона барела в момента. Това е нещо ново, тъй като досега Кралството твърдеше, че производственият му капацитет е безкраен. Всичко това показва, че наистина сме навлезли в етап на устойчива инфлация, най-вече поради енергийния проблем“, коментира Уилям Герлах.
*Превод Георги Саулов
