Публикуваме анализа на Д-р Боян Иванчев[1] с негово разрешение…
Изследването на човешката ирационалност не се ограничава единствено и само с изследване на вземането на решения в областта на икономиката и финансите – там, където науката поведенческа икономика, поведенчески финанси и невроикономиката станаха вече водещи. Вземането на решения, тяхната ирационалност и отклонението от оптималния избор е предмет на множество изследвания и в областта на политическите избори, които показват, че всъщност решенията на гласоподавателите относно политическите кандидати са преобладаващо ирационални (Caplan, 2007) в смисъла на „дефиницията на рационалност – причините (Б.И. за гласуване) са добри, когато те са обективно добри“ (Boudon, 1989: 176).
Школата, която разглежда човешките решения като „субективно рационални“ (Granberg and Holmberg, 1990) или пък решения, базирани на „здравия разум“ можем да интерпретираме като представител на по-малко ирационални решения на гласоподавателите,. За да няма съмнение, в това което казвам – „субективно рационалните“ решения иносказателно защитават мнението, че гласоподавателите дори и да са ирационални, те все пак не вземат решения като избора на Хитлер от националсоциалистите в Германия и сериозната гласоподавателска подкрепа за режима на Путин в Русия. С тези разсъжденията не предпоставям какво е повече или по-малко резултат на „здрав разум“ и/или „субективно рационално“ решение на българските гласоподаватели, а дискурса от гледна точка на поведенческата икономика, който прилагам за анализ/прогнозиране на политическите избори в България.
Изследването на политически избори, чрез икономико-психологически индикатори е напълно естествен подход (Иванчев, 2008; 2012; 2021а) и представлява световен тренд (Shafir, 2013). Необходимостта от такъв метод за анализ нараства и поради това, че същинското политическо противопоставяне, чрез политически програми (в смисъла на лява, дясна и/или друга политика ) след периода на студената война, вече не е релевантно. Размиването на политичността, политическите програми и експертността като отправна точка за вземане на рационални решения от човешките същества изисква прилагането на този подход. Това размиване на политически програми, идеи и експертност води неминуемо до по-ясно изразено влияние на склонността към прокрастинация (избягване или забавяне на вземане на трудни решения) при политическите стратегии и реформи или пък тяхното маскиране като инструментални не стратегически решения и действия – в най-добрия случай. В резултат на избуялата склонност към прокрастинация в политическия живот и не вземане на трудни решения в политичността и политическите програми и действия, от така наречените системни или на естаблишмънта партии, естествено се разшири и ускори мимикрията на политичност и експертност, чрез вълната на популизма. В едно проучване на популизма направено от института на Тони Блеър за глобална промяна се идентифицира, че за периода 1990-2018 г. има 46 партии и лидери – популисти реално управлявали в 33 държави от целия свят и броя на популистите на власт по света се е увеличил драматично – пет пъти, от четири на двадесет. Тази промяна се отнася не само за страни в Латинска Америка и Източна и Централна Европа – където популизмът традиционно е най-разпространен – но също така за Азия, Западна Европа[2] а по-късно дори и в САЩ, чрез управлението на Доналд Тръмп (наречен от мен – The Tweeter Man).
Взривното разпространение и пенетрация на интернет в световен мащаб към 31.03.2021 г. достигна 5.168 млрд. потребители.[3]
Мащабното всепроникване на интернет, социалните мрежи, телевизия започна априорно да измества политическата експертност, чрез всепозволеността на бързото мислене (fast thinking) и ирационално мислене, клонящо към по-популярния и по-шумен актьор в политическия театър, което е пряк резултат на менталната евристика – склонност към достъпното (availability heuristics). Евристиката достъпност е мисловен пряк път, който разчита на лекотата на умствено достъпване на информация и данни за дадена тема, събитие, процес, личност. По този начин ирационалните индивиди приемат, че примерите, които си спомнят по-лесно са естествено и по-важни (Иванчев, 2021б: 67-78). Механизмът на тази евристика означава, че при политически избори избирателите разпознават по-бързо имената на по-шумните, цветни и по-често срещани кандидати в публичността на интернет/телевизия – без да използват бавно мислене (slow thinking) т.е рационалното мислене и съответно не правят оценка на експертността, политическата програмност и предвидимост на по-популярните политически актьори. Тази психологическа склонност и механизъм е изключително важна за политическите кандидати – по принцип – но в частност за популисти като Тръмп, Качински, Берлускони, Бабиш, Борисов, Орбан, Путин, Грило, Зеленски, Моралес, Трифонов и много други, които също желаят да направят добрини за собствената си страна – според собствените си разбирания и умения.
Умственият механизъм на евристиката достъпност сработва при политическия избор на ирационалните избиратели, колебаещите се и променящите често своя политически избор. По-лесно и по-бързо умствено достъпното име на даден кандидат/партия за тези избиратели е и по-вероятния им политически избор. За да няма съмнение в това, което казвам нека цитирам Умберто Еко: „И така, не можем да избегнем мисълта, че римската демокрация започва да отмира, когато нейните политици разбират, че не е нужно да се отнасят сериозно към програмите, а да полагат усилия само да изглеждат симпатични на своите телезрители“ (Еко, 2010: 193). Или още веднъж. До голяма степен днешната психологическа рамка, в която се развива политичността е не само рамка на възход на популизма (все още не в смисъла на националсоциалиста Хитлер и убиеца – последовател на якобинските гилотинисти, Ленин), а в смисъла на културологичното развитие на популизма, който отрича: фундаменталната политичност и експертност (анти-елит и естаблишмент популизъм); културното многообразие, религия, етнос, самоопределяне на пол (културен популизъм); капиталистическата пазарна икономика, глобализма и богатите (социално-икономически популизъм). Гореизброените форми на популизъм разчитат на така наречения „здрав разум“ на „обикновените, местни, истински добри и работливи хора“. Каквото и да означава този „здрав разум“, той не предполага, че ирационалността на вземаните решения е по-малка. Дори напротив.
Масовият популизъм достигна такива висоти, че вече отрича дори и отправната точка на високата мода (при групирани данни за мода се приема средата на класа с най-голяма честота) и модни законодатели като Джон Галиано, казвайки „Аз си знам как да се облека! Кой е този Галиано?“. Това в не малко от случаите води до аутфит, достоен за проститутка от хамбургското пристанище или жиголо на абитуриентски бал в град Берковица. Интернет популизмът и неговата еманация, чрез блого-влогъризма се превръща в културен и общоприет вулгаризъм – без да има никаква възможност да бъде обяснено кое например е висока мода, стрийт мода и кое е откровена простащина. В този смисъл защо да не се гласува и за най-показвания в мрежата/телевизията политик – без значение какви способности и програма има? Това е и пътят на австрийския художник (Алоис Шикългрубер) до кормилото на Германия. Това е и пътят на Путин към анексирането на Крим, който всъщност използва хитлеровия стълб на националсоциалистическата идея от „Моята борба“ – „Един народ – една държава“, чрез който Хитлер присъединява Австрия към Германия. В путиновия случай „Един народ – една държава“ се използва като причина за завземането на Крим от Русия, като в последно време националсоциалистическият лозунг на Путин/Русия е разширен и в показателната статия за международното положение и психологията на руския водач – Путин – наречена „Об историческом единстве русских и украинцев“[4].
Културологичният популизъм през 21 век и модел на поведение предизвиква пълно незачитане и похарчваемост на отделния човек и институциите, приятели, последователи, и сподвижници, незачитането на парламентарните и съдебни правила и разделение на властите. Управлението в името на „обикновените хора и народа“ е в крайна сметка националсоциализъм-болшевизъм и усещане за непогрешимост, което е гранично психологическо състояние – винаги. Културологично подкопаните демократичен фундамент, устои, морално-етични или дори естетически разбирания, преизобретяват и свеждат политичността до един популярен и конкретен човек (понякога с квази ценз – човек от народа, беден или честно успял или пък говорещ чужди езици или принадлежащ към раса и религия), който да води „обикновените хора“ и техния „здрав разум“ в разрез с парламентарните правила на демокрацията – каквото и да означават те. Но все пак тази популистка похарчваемост на човек-служител-институция на популизма, през 21 век е все още много по-добра, отколкото да бъде застрелян, въдворен и отново обречен на смърт – така, както това се е правило винаги в Русия или пък неговата собственост да бъде експроприирана. Нали/Дали? Само не Дано! Създаването на истинска собствена мода и поведенчески модел от шлосер по образование е възможно, но малко вероятно. Но това все пак се прави от популистите и е вид гранично състояние с нарцисизма. Активирането на мозъчни центрове, свързани с усещане за награда при получаване на харесване-лайкове (Sherman et al., 2018) или в общия смисъл одобрение от последователи, колеги, поддръжници, симпатизанти и други техни деривативи, дава невероятна сила и желание за непременен успех във водачеството на този тип популисти. Стига се дори до непризнаване на политически избори (Тръмп) или физическо отстраняване и/или затвор на политическите опоненти и забрана на политически партии и движения (Путин). Механизмът при нарцистичните лидери не е особено променен през 21 век – в сравнение с 20 век, което можем да видим от публичните прояви на водачите Мусолини и Путин, пропагандиращи здравото тяло на водача и младите (едно от основните послания на националсоциализма), като заместител на програмност, идеи и политики:
Културологичното развитие на популизма и нахлуването на технологизацията води до когнитивен залез на познавателните способности на човеците. Взривната пенетрация на ползвателските технологии увеличава склонността към ирационалност на човешките същества към евристични грешки, когнитивни (познавателни) грешки, емоционални грешки или към глупостта – както директно се изразява нобелистът по икономика Ричард Талер. Отново за да няма съмнение в това, което казвам – ползвателските технологии водят до масово оглупяване, което се случва и с допълнителна загуба на умения при младите поколения. Тоест, освен загуба на умствени познавателни способности има загуба и на базови умения, особено при младите, като например – смяна на спукана автомобилна гума или намиране на адрес без помощта на GPS. Културологичен популизъм в смисъла на събирателно понятие за промяната в цялостното психологическо преживяване и битиене[5] (Dasein) на „обикновените хора“ и техния „здрав разум“ при вземане на решения може да определи съдбата на дадена държава. Ирационалната преценка на избирателите, гласувайки срещу системни партии и статукво, много често, което е исторически проследимо и доказуемо, увеличава системния риск за цялата държава/политическа система, а от там и за самия ирационален избирател т.е. „обикновен човек“. Но тези ирационални избиратели никога не признават тази взаимозависимост и прехвърлят неслучилото се и очаквано добро развитие т.е. вината извън себе си, включвайки поредната когнитивна психологическа склонност – ефект на приписване (self-attribution effect) – добре известна психологическа концепция за тенденцията на човешките индивиди да приписват успехите на личните си умения и знания, а неуспехите на фактори извън техния контрол. Тези изброени причини (без да твърдя, че са изчерпателни) са база за усилване или отслабване на ирационалността на избора на гласоподавателите и преобръщане на предпочитанията им за избор.
В поведенческата икономика е добре известна психологическата склонност „нежелание към загуба“ (loss aversion) и “нежелание към риск” (risk aversion bias), описана и изяснена от Амос Тверски и Даниел Канеман и плеяда други поведенчески икономисти и психолози. Тази склонност в голяма степен оформя човешките решения в условията на риск и неопределеност т.е. в икономиката (вж. повече в Иванчев, 2013). Всъщност, решенията при политически избори се вземат също в условията на риск и неопределеност т.е. в стохастична-случайна среда и поради това икономически и финансови данни могат успешно да се прилагат за прогнозиране на политически избори – така, както авторът на статията успешно прогнозира изхода от изборите в САЩ през 2012 г. с помощта на данни за политически залози от финансовия сайт (prediction markets) www.intrade.com (Иванчев, 2012). Нежеланието към загуба и риск е силен мотиватор при вземане на решения и за да бъде по-ясно, ще представим следния класически пример-експеримент:
Какво бихте избрали: А) Сигурна печалба на 900 лева или Б) 90% вероятност да спечелите 1000 лева и 10% вероятност да спечелите 0 лева?
Повечето хора избягват риска и избират отговор А) и сигурната печалба на 900 лева, въпреки че очакваният резултат е еднакъв и в двата случая, защото при вариант Б) очакваната стойност е равна на (1000 лв. х 0.9)+(0 лв. х 0.1)= 900 лева.
Ако обаче задачата бъде зададена по следния начин:
Какво бихте избрали: В) Сигурна загуба на 900 лева или Г) 90% вероятност да загубите 1000 лева или 10% вероятност да не загубите нищо?
Повечето от нас ще предпочетат втория вариант Г) при, който има 90% вероятност да загубите 1000 лева т.е. повече или да не загубите нищо. По този начин хората, избягващи риска се превръщат в търсещи риск (risk seeking), защото психологическото преживяване на въпроса е в условие на сигурна загуба – не на сигурна печалба, както при първата задача. Поради това надеждата и желанието да се избегне сигурната загуба води до преобръщане на предпочитанията и избор на риска.
Този модел от поведенческата икономика обичайно се модифицира като основно послание към избирателите като „Страх срещу Надежда“. Той не сработи достатъчно силно през юлските извънредни избори, както прогнозирах преди тях (Иванчев, 2021а) и ГЕРБ не загуби драматично подкрепата си. Защо? Защото страхът от безработица и влошаване на икономическите условия в страната не са на нивата от времето на изборите през юли 2009 г., когато гласоподаватели избраха риска/надеждата т.е. ГЕРБ за управляваща партия на парламентарните избори с подкрепата на 1 678 641 (39.72%) от общо 4 226 194 гласоподаватели. През периода към 2009 г. психологическият изпреварващ индикатор (leading indicator), изчисляван от НСИ „Доверие на потребителите“ (очаквания на потребителите за следващите 12 месеца), които са едновременно и избиратели, се влошава от средата на 2007 г. и през м. април 2009 г. драматично пада със 7.6 пункта в сравнение с януари същата година и достига отрицателни стойности от над 50%:
Едновременно с горния индикатор, през 2009 г. драматично се повишиха (с 15.9 процентни пункта) очакванията за ръст на безработицата, достигайки до над 60%:
Тази ситуация, разчетена, чрез очакванията на българските гласоподаватели, показва, че през 2009 г. те са живели в психологическо усещане на сигурна загуба с тогавашната управляваща тройна коалиция. Поради това техният гласоподавателски избор се преобръща и от избягване на загубата и риска (loss and risk aversion behaviour) се насочва към търсене на риска/надеждата (risk seeking behaviour) от непознатото. Това се случва именно поради психологическото им усещане, че са поставени в условията на избор между сигурна загуба (предходното управление) и поемане на риск от ново, непознато управление, което с малка вероятност, но все пак би могло да ги изведе от сигурната загуба. Ситуацията в България през 2021 г. преди извънредните избори беше различна. Има дълготрайно подобряване на показателя „Доверие на потребителите“ от края на второ тримесечие през 2020 г., достигайки до ниво от 33.6% и доближавайки се до нивото на дългосрочната средна стойност на индикатора:
Едновременно с това и очакванията за следващите 12 месеца за повишаване на безработицата в началото на 2021 г. са дълготрайно подобряващи се през последните 10 години, като има краткотрайно и рязко неблагоприятно развитие поради влиянието на Covid-19 през 2020 г. и пълното затваряне на няколко от бизнес секторите в България. Причините за влошаването на този показател са съвсем ясни и обясними за народонаселението и са свързани почти изцяло с последствията от пандемията, които не са причинени пряко от действия/бездействия на правителството:
Тези причини (без да твърдя, че са изчерпателни) са база за усилване или отслабване на желанието за преобръщане на предпочитанията на гласоподавателите. Те предпочитат риска/надеждата, когато са в условия на загуба т.е. има влошени очаквания на потребителското доверие и безработица, овеществявайки ги с избор на нов кандидат/партия или пък предпочитат сигурността т.е. страха от загуба/промени, овеществявайки го с избор на стар кандидат/системна партия при наличието на подобряващи се очаквания на потребителското доверие и безработица. Тези са и причините гласувалите българи на извънредните парламентарни избори на 11.07.2021 г. да покажат, че не желаят да поемат по-голям риск и потенциална загуба, отдавайки вота си преимуществено на системните партии или давайки им общо 60.25% от своите гласове в условията на подобряващо се потребителско доверие и рекордно ниска регистрирана безработица на ниво от 5.2% през юни 2021 г. и намаляла от 8.3% за същия месец през 2020 г.
Как тогава да тълкуваме и разберем гласоподавателите на ИТН и техния брой? Ще използвам други данни, които са отново на базата на психологическото усещане на народонаселението за различни категории, които оформят композитното волеизявление на гласоподавателя. Композитно защо? Защото ирационалността на човешките същества освен от когнитивни психологически склонности и евристики се влияе и от емоции и чувства. Първо, при данните за безработните, според НСИ за първо тримесечие на 2021 г., се наблюдава висока безработица при групите лица 15-24 г. от 16.8% и при групите лица 25-34 от 7.2% т.е. всеки пети в България във възрастовия диапазон 20-34 г. нито работи, нито учи. При тези по-млади възрастови групи е ясно, че психологическото усещане за загуба и риск не би могло да бъде еднакво с другите възрастови групи с много по-ниска безработица и стабилна житейска ситуация. Второ, какви са емоциите и чувствата на българите, измерени през 2020 г. и как е възможно да бъдат тълкувани? Данните на изследване за състоянието на работещите по света[6] показва, че при българите психологическото усещане за стрес и гняв е на едно от най-ниските нива в Източна Европа (Gallup, 2021: 149-150), както и на усещането за тъга и неуважително от работодателя отношение. Какво тогава не е наред при това изследване за българите? Въпреки, че работещите в България са на едно от най-ниските нива по изпитване на чувството на безпокойство, динамиката спрямо предходния период показва увеличаване на безпокойството с 6 пункта и средно с 12 пункта за цяла Източна Европа и това е най-голямото увеличение спрямо всички други региони и континенти. Допълнителните агрегирани данни от вече цитираното изследване показват, че динамиката в Източна Европа при изпитване на негативни психологически емоции и чувства е значително по-голяма при младите работници и служители (по-млади от 40 г.) като при тях усещането за гняв се е увеличило двойно през 2020 г. спрямо 2019 г. и в резултат на Covid-19 пандемията в Източна Европа по-младите от 40 г. губят два пъти повече работни места (пак там: с. 65). По този начин бих могъл да тълкувам и най-голямата подкрепа за ИТН от групата на 18-30 г. избиратели в размер на 30% дадена за новото лице/партия. Това означава, че именно тази група избиратели усеща/преживява психологически и културно днешната ситуация в България като загуба за себе си и поради това тяхното предпочитание се преобръща към търсене на риск/надежда и там разбира се среща с когнитивната склонност към достъпното, която им показва най-лесно достъпното ментално решение – ИТН, чрез неговия представител Трифонов. Културният популизъм предполага относителна краткотрайност на „модния“ избор – чак до следващия модерен влого-блогър, който ще предложи малката черна рокля да се носи вместо с бели маратонки с руски валенки.
Вероятно тогава и ще се събуди парламентарният фундаментализъм, но дали с парламентарни действия?
[1] Авторът е доктор по икономика от Варшавската икономическа школа, автор е на книгите и „Всеки може да инвестира успешно“ и „История на българския капиталов пазар (1862-1948)“, издадени от „Изток-Запад“ през 2013 и 2014 година, както и на множество академични студии. Бивш главен дилър е на Алфа банк и ковчежник на Хеброс Банк, преподава поведенческа икономика в УНСС и е създател на невроикономиката в България.
[2] https://institute.global/policy/populists-power-around-world
[3] https://www.internetworldstats.com/stats.htm
[4] http://kremlin.ru/events/president/news/66181
[5] Преводът на Dasein като „битиене“ е на автора.
[6] Изчисляват се средните стойности за 2017, 2018, 2019 спрямо средните стойности за 2018, 2019, 2020 години и промяната на тези стойности.
******
Boudon R. (1989). Subjective rationality and the explanation of social behavior. Rational. Soc. 1, 173–196.
Caplan B., (2007) The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies, Princeton University Press.
Gallup (2021). State of the Global Workplace: 2021 Report Table.
Granberg D., Holmberg S. (1990). The intention-behavior relationship among U.S. and Swedish voters. Soc. Psychol. Q. 53, 44–54.
Shafir E., (2013). The Behavioral Foundation, s of Public Policy, Princeton University Press.
Sherman, L.E. et al. (2018). What the brain ‘Likes’: neural correlates of providing feedback on social media. Social cognitive and affective neuroscience vol. 13,7: 699-707. doi:10.1093/scan/nsy051
https://institute.global/policy/populists-power-around-world
https://www.internetworldstats.com/stats.htm
http://kremlin.ru/events/president/news/66181
Иванчев Б., (2008). Залозите са в полза на Обама, в-к ТРУД, 27.10.2008 г.
Иванчев Б., (2012). Изборът Обама-Ромни няма да е личностен, а на база разделението бедни-богати, https://www.investor.bg/blogosfera/363/a/izboryt-obama-romni-niama-da-e-lichnosten-a-na-baza-razdelenieto-bedni-bogati-140752/
Иванчев Б., (2013), Всеки може да инвестира успешно: ако избегне илюзиите и ирационалното поведение, Изток-Запад.
Иванчев Б., (2021а). Ирационалността на избирателите и българската ситуация, Преглед на стопанската политика, ИПИ, бр. 1036, 29.04, https://ime.bg/bg/articles/iracionalnostta-na-izbiratelite-i-bylgarskata-situaciya/
Иванчев Б., (2021б). Поведенски икономикс: практическо приложение и най-нови аспекти, ИК-УНСС, София.
Еко У., (2010). Връща ли се часовника назад: горещи войни и медиен популизъм, Сиела, София.
