След еуфорията на пазарите от четвъртък сутринта един въпрос излиза на преден план: защо Доналд Тръмп взе изненадващото решение да отложи въвеждането на реципрочните мита на всички страни с изключение на Китай, анализира Матийо Вивиани за latribune.fr…
Паниката, обхванала пазарите, отстъпи място в четвъртък сутрин на еуфорията. Причината: Доналд Тръмп изненада всички като обяви в сряда вечерта чрез пост в своята мрежа Truth Social отлагането с 90 дни на „реципрочните“ мита, които беше наложил на всички страни в света. С едно впечатляващо изключение – Китай, на който се налага увеличение от 125% на митата, след първоначалния удар от 104%, нанесен няколко дни по-рано.
Това е временно облекчение за инвеститорите. Но зад това един въпрос се натрапва сред пазарните анализатори и медиите по целия свят: защо се стигна до такъв обрат? Първите коментари отбелязват непредвидимостта на американския президент, който обича да се самопровъзгласява за гений в „изкуството на сделката“. Но други, много прагматични, причини изглежда са ускорили завъртането на волана от Тръмп.
Тръмп е обзет от страх пред скока на американските облигации
Въпреки че Доналд Тръмп отрече този обрат да е свързан с натиска на пазарите, редица негови коментари говорят за точно обратното. Пред журналисти президентът призна, че е наблюдавал спада на американския дългов пазар и на пазара на облигации, преди да вземе решението за отлагането. И добави, с половин уста, че е констатирал, че прекалено високите му митнически тарифи „изплашиха малко“ някои „по-нервни“ инвеститори.
Тези думи изглеждат слаби: между понеделник и сряда лихвеният процент по американските дългови книжа буквално скочи до небето, като се повиши до 4,5%. Това предсдтавлява увеличение от 0,7%, което е значително за този тип борсов продукт. Това е ясен знак за бягството на инвеститорите от американските дългови облигации, едни от най-надеждните и доходоносни активи в света, предвид статута им на сигурно финансово убежище. Първата страна, която предупреди екипа на Тръмп, беше Япония, която държи най-голям дял от американския дълг – 1,1 трилиона долара. След нея идва Китай със 760 милиарда. Това като знаем, че като цяло Азия държи мажоритарен дял, или 3 трилиона долара. Следователно страните от региона разполагат де факто със средство за оказване на натиск върху Съединените щати.
За да разберем добре голямата степен на внимание, което администрацията на Тръмп обръща на този параметър трябва да си припомним, че силно търсени, американските облигации, обезпечени със силен долар, до голяма степен финансират огромния дълг на Съединените щати и следователно силната динамика на американската икономика.
В The Rest Is Politics US, един подкаст, на който е съпродуцент, шефът на инвестиционния фонд Антъни Скарамучи, бивш приближен на Тръмп и директор по комуникациите на Белия дом през 2017 г., сподели този анализ вчера, още преди Тръмп да обяви решението си: „Първият истински тест за апетита за американския дълг ще се види днес [четвъртък], когато Министерството на финансите ще трябва да рефинансира 39 милиарда долара от 10-годишни съкровищни облигации“.
Тръмп получи най-важното: преки преговори с отделните страни
Както каза един източник на Wall Street Journal, другият определящ фактор за това решение „е, че много страни са в преговори с американската администрация“. Нещо повече, това е причината, която Доналд Тръмп изтъква на първо място. Това според него е доказателство за успеха на стратегията му и че „той знае какво прави“, както сам се похвали по време на реч пред ръководството на Републиканската партия. „Повече от 75 държави“ са се свързали с неговата администрация, за да влязат в търговски преговори, посочи президентът в Truth Social. Залогът, според Тръмп е, сключването „на споразумения не тип конфекция, а висша мода“. И на първо място с военните съюзници на Америка, като Япония и Южна Корея.
Ръководителите, които го познават, знаят това: верен на така наречената си „транзакционна“ дипломация, американският президент винаги възприема един и същи метод, за да излезе победител в преговорите: заплаха и натиск чрез едно радикално предложение, после, в зависимост от ответната реакция и като функция от нея, ново предложение за сключване на „сделката“. Стратегия, която може да се изплати с подписването на двустранни търговски споразумения между Съединените щати и другите държави. На първо място започвайки със съседа си от другата страна на Атлантика и основен търговски партньор, Европейския съюз, който показа, че е отворен за преговори и внимава да не предприема твърде силни ответни мерки.
Едно решаващо интервю по Fox news
Друга причина, която трябва да се приеме с голяма доза предпазливост, също беше спомената от източника на Wall Street Journal. Там се съобщава, че Тръмп, голям потребител на 24-часовите новинарски канали, е казал, че е гледал интервюто по Fox News в сряда сутринта с Джейми Даймън, влиятелния изпълнителен директор на голямата банка JPMorgan.
„По време на интервюто Даймън е заявил, че рецесията е „вероятна последица“ от новата митническа тарифна програма“, обяснява бизнес всекидневникът. Финансовият магнат също призова Доналд Тръмп „да даде време на финансовия министър Скот Бесент да сключи сделки“ с търговските партньори на САЩ. „Спокоен съм, но ситуацията може да се влоши“, предупреди той.
Джейми Даймън, според американските медии, „от години не е водил задълбочен разговор с Тръмп“, но той знае, че мненията му се разглеждат внимателно от Доналд Тръмп и близкия му антураж, особено когато се споделят по Fox News, любимия консервативен канал на американския президент.
Натискът на собствениците на големите компании
Мария Бартиромо, водещата, която го интервюира, е една от най-влиятелните за президента Тръмп журналистки, която той цени и назначи наскоро в борда на директорите на Кенеди център във Вашингтон, една изключително престижна институция.
„Всички бяха много ентусиазирани от програмата на президента Тръмп – дерегулация, експлоатация на енергийните ресурси, намаляване на данъците – и сега, бум, с тези тарифи всичко се промени“, предупреди тя по време на разговора си с шефа на Джейми Даймън. И постави един директен въпрос: „Собствениците на фирмите ме питат: „Защо Тръмп прави всичко това?“, имайки предвид митническата му политика.
Въпреки че е трудно да се разбере истинската степен на влияние, което тези мнения са оказали върху Доналд Тръмп, те намират отражение в написаното в Wall Street Journal: „През последните дни шефовете на фирми и лобисти счупиха телефона на Сузи Уайлс, началник на кабинета на Белия дом.“
Натискът на сондажите
Последният, но не по важност, фактор за решението на Тръмп са резултатите от социологическите проучвания за първите му действия като президент. Според анкета, проведена между 27 март и 1 април от Wall Street Journal (преди обявяването на новия митнически режим), 54% от американските гласоподаватели са против митата върху вносните продукти, срещу 42% за. През януари 2025 г. 46% от американците са се противопоставяли на тази идея, докато 48% са я подкрепяли. Друга ключова цифра: близо 75% от гласоподавателите твърдят, че по-високите мита ще увеличат цената на продуктите, които купуват, докато през януари те са били 68%.
За американския президент запазването на една солидна електорална база е от решаващо значение, защото едно от основните му обещания е да възстанови покупателната способност на американските работници, особено на тези с най-ниски доходи. Затова икономическата му политика се следи много внимателно от поддръжниците му. Увеличаването на инфлацията, или дори още по-лошо, изпадането на САЩ в рецесия, би засилило рязко неодобрението към него. Това представлява голям политически риск за президента, особено като се има редвид, че през 2026 г. ще се проведат междинни избори.
Кой обаче има полза от тази рязка промяна в позицията на Доналд Тръмп? Тя е от полза преди всичко за милиардерите, които в сряда са спечелили общо 304 милиарда долара за един ден поради резкия скок на борсовите индекси. Само състоянието на Илон Мъск се увеличи с 36 милиарда долара благодарение на скока на акциите на Tesla (+22%). Спестителите от своя страна последваха насърчението на американския президент да инвестират, което доведе до обвинения срещу него в манипулиране на пазара.
Освен ексцентричния бизнесмен и други големи богаташи се възползваха пряко от общото покачване на пазарите, преди всичко в технологичния и индустриалния сектор. Сред най-големите печеливши за деня бяха седемте компании, известни като „Великолепната седморка“, чиито акции се котират най-високо.
Например, акциите на Nvidia се повишиха с 19%, увеличавайки стойността на производителя на чипове на $439,9 милиарда. Това е най-голямото увеличение на борсова капитализация на една компания за един ден, регистрирано някога, според Dow Jones Market Data.
По-общо казано, акциите на големите американски компании реализираха голям скок. Индексът S&P 500, който се следи най-отблизо, отбеляза при затварянето ръст от 9,5%, който е най-големият от финансовата криза през 2008 г. Композитният индекс Nasdaq, при формирането на който голям дял имат високотехнологчните компании, скочи с 12%, като стигна до най-високото си ниво от 2001 г.
Тайминг, който поставя въпрос
Тежка сянка виси над тази еуфория. Защото три часа преди обявяването на този обрат и точно когато Нюйоркската фондова борса току-що беше отворила, Доналд Тръмп публикува в своята социална мрежа Truth Social: „THIS IS A GREAT TIME TO BUY!!!“ („ТОВА Е СТРАХОТНО ВРЕМЕ ЗА КУПУВАНЕ!!!“). Тази публикация идва в момент, когато пазарите падат силно поради съобщенията за реципрочни мита. „Тези, които купиха, след като видяха тази публикация, направиха много пари“, призна пред Time Ричард Пейнтър, критик на американския лидер и бивш адвокат по етиката в Белия дом.
Друг интригуващ момент: Доналд Тръмп подписа поста си с буквите „DJT“. Те представляват както неговите инициали, така и съкращението на борсата на неговата медийна компания Trump Media & Technology Group. При затварянето на борсата акциите на компанията отбелязаха „скромен“ ръст от +21,67%.
Запитан от Time кога е взел решението си да спре въвеждането на реципрочните мита, Доналд Тръмп даде неясен отговор. „Бих казал тази сутрин. Мислех за това много през последните няколко дни. Доста рано тази сутрин“.
Попитан веднага след това, говорител на Белия дом обясни, че съобщението, публикувано от президента, е част от неговите задължения. „Отговорност на президента на Съединените щати е да успокои пазарите и американците относно тяхната икономическа сигурност в лицето на безмилостното всяване на страх от медиите“, пише Куш Десаи в американския вестник.
Подозрения за манипулации…
Въпреки това много бързо в сряда обвиненията за манипулиране на пазара, насочени срещу Доналд Тръмп, изпълниха социалните медии. За да припомним, манипулирането на курсовете се състои от извършване на транзакции или издаване на поръчки на фондовия пазар, „които дават или е вероятно да дадат неверни или подвеждащи указания относно предлагането, търсенето или цената“ на ценните книжа, обяснява Органът за финансовите пазари (AMF).
„Президентът на Съединените щати буквално участва в най-голямата пазарна манипулация в света“, написаха представителите на Демократическата партия в Комитета по финансови услуги на Камарата на представителите в X.
Един експерт по етика също смята, че има основания за безпокойство. „Президентите не са инвестиционни съветници“, пише Ричард Пейнтър в X. „Случилото се може да изложи президента на обвинения в манипулиране на пазара“, каза той по-късно по NBC.
…и търговия с вътрешна информация
Може да се отиде и още по-далеч: обвинения в търговия с вътрешна информация. Тази практика „се състои в използване на поверителна информация, за да се получи предимство при покупка и продажба на акции„, припомня в. The New Republic. Хората, близки до Доналд Тръмп, също може би са се възползвали от това.
За да не остане нищо скрито, сенаторът демократ Адам Шиф от Калифорния призова за парламентарно разследване. „Кой в администрацията е знаел за последния обрат в митническите тарифи на Тръмп? Някой купувал и продавал ли е акции и извлякъл ли е облага за сметка на обществото? Пиша на Белия дом: хората имат право да знаят“, написа той в X.
Този въпрос „кой е знаел?“ пари в устите на всички. Ако разследване докаже, че е имало манипулиране на цените или търговия с вътрешна информация, срещу отговорните може да бъде проведено съдебно преследване. Това вероятно ще доведе до загуба на доверие в американските институции и тяхното икономическо управление. Тогава ще има силен натиск за засилване на регулациите относно конфликтите на интереси и прозрачността.
