В една икономика в условията на война, енергията се превръща в стратегически ресурс, който трябва да се използва пестеливо, предупреждава в свой коментар колумнистът на Capital.fr Жорж Нюрден*, за когото ефектът на бумеранга от санкциите, съчетан с „домашната“ неадекватност, едва сега започва да се проявява...
В резултат на енергийната криза властите разрешиха на енергийните оператори да прекъснат електроподаването към бойлерите за топла вода на домакинствата (в определени часове на денонощието). Това ни показва, че е време да си зададем истинските въпроси. И най-важният от тях е как най-правилно да използваме енергията.
Сега огромни количества отиват за развлекателни дейности като ски лифтовете и снежните оръдия. Нашите швейцарски съседи са изчислили, че електрическата енергия, необходима за работата на техните ски лифтове, е равна на годишното потребление на електроенергия от град с 40 000 жители (Източник, Ecole Polytechnique Zurich).
Във Франция смятаме, че нашите 3346 ски лифта потребяват мощност от 670 мегавата, която не е много далеч от тази на един ядрен реактор (900 мегавата). Ако добавим и енергията, използвана за снежните оръдия и скоростните влакове – за да стигнем до зимните курорти, се доближаваме и дори надхвърляме 900 мегавата. Казано просто, мощността на един ядрен реактор ще бъде мобилизиран през тази зима единствено за задоволяване на вълнуващото преживяване от изкачването и спускането по заснежени (в по-голямата си част изкуствено) склонове.
Опиянение от достигането на върховете, тръпка от скоростното спускане, но най-вече… енергийно пиянство. И това в условията, когато почти половината от френските ядрени реактори са спрени, далеч не е „малка подробност“. По въпроса съществуват две гледни точки:
Едната се състои в това, че затварянето на ски лифтовете ще доведе до намаляване на потреблението и следователно ще се нанесе удар върху „икономическия ръст“, а може би и върху заетостта. Именно това е гледната точка, която правителството избра като гарантира подкрепата си за ски курорти и обеща, че прекъсвания на тока няма да има. Най-много да се намали малко скоростта на ски влековете… и разбира да се увеличат цените на ски пакетите.
Това, за съжаление, е сериозна икономическа глупост (още повече), защото изхожда от ограничен и преди всичко едностранчив поглед върху икономиката, наречен сценарий на „business as usual“ (нормално функциониране на бизнеса), където електроенергията се разглежда като „налична стока“, която се купува и продава неограничено на един безкраен пазар. Понастоящем обаче този „стандартен“ икономически модел не се прилага или по-скоро не може повече да бъде прилаган.
Защо? Тъй като навлязохме в икономика в условията на война (дори нашият президент сметна за уместно наскоро отново да ни напомни това, дори дебело да го подчертае), а в икономиката в условията на война енергията вече не е „неограничена стока“ – вече няма пазар в стандартния смисъл на думата, така че излизаме от традиционната търговска логика. Тя става „необходимост“, стратегически ресурс, който трябва да се използва пестеливо (не трябва да забравяме, че имаме дефицит) и най-вече според макроикономическите закони за оптимално разпределение на ресурсите.
Въпреки това не е сигурно, че развлекателните дейности на някои (тъй като само 9% от френското население ходи на зимни спортове и това е тази част от него, чиито доходи са в горната скала и които заемат средни и висши ръководни длъжности) могат да дадат сериозно отражение върху националната икономика. Необходимо е справедливо разпределение на ограниченията в условията на война и дефицит, особено когато в същото време ние „искаме“ или по-скоро принуждаваме домакинствата да намалят отоплението си и потреблението за основните си нужди, а основни индустрии са „насърчавани“ да го намалят „доброволно“ с 10% (първоначално) под заплахата да бъдат насилствено „отрязани“ от мрежата.
Тогава? Тогава трябва незабавно да си извадим главата от пясъка и да погледнем истината в очите. Ефектът на бумеранга от санкциите, съчетан с „вътрешна“ неадекватност, едва сега започва да се проявява. Затова вместо да се катерим по склоновете, трябва да изкачим склона**.
*Жорж Нюрден, икономист, международен консултант, есеист и писател
**игра на думи – на френски „да изкача склона“ означава да се положат всички усилия за излизане от тежка ситуация.
Превод Георги Саулов
