Анализ на Петър Стайков**
„Който се бои от мечки, не ходи в гората за дренки!“
За рекордно кратко време извъртяхме цели пет предсрочни парламентарни избори. Началото беше обещаващо. Появиха се нови хора, нови формации, нови говорни практики и надежда, че след многогодишното, омръзнало на мнозинството управление на ГЕРБ ще се сменят и поколенията, и персонажите, и моделите на правене на политика и бизнес в страната.
За съжаление, тези които обраха плодовете на протестите от 2020-2021 г. не разбраха какво всъщност са придобили, и какво точно трябва да правят с придобитото, и твърде небрежно оставиха безконтролно тези плодове на общественото доверие да гният и ферментират.
А началото беше наистина обнадеждаващо.
Преди и след първите предсрочни избори
На практика всички парламентарно представени формации бяха категорични в нежеланието си да си сътрудничат с ГЕРБ. ГЕРБ беше поставен в „политически изолатор“ с неопределен срок на карантиниране.
И за кой ли път, отново се оказа, че новите формации добре са усвоили уменията, необходими за отрицание на дотегналото на всички „статукво“, но се сблъскват със сериозни затруднения, когато трябва да се пристъпи към продължителната, всекидневна, лишена от емоциите на площадното митингуване тегава работа, наречена „управление на държавата“.
Те са научили, че политическата борба се води и чрез улични демонстрации, шествия, протести по площади, нескончаеми митинги под прозорците на властта, и така нататък, но никак не са разбрали, че тези неща работят ефективно само за оказване на натис, и дори за сваляне на дадено правителство, но работят само, докато то бъде свалено. Видимо обаче са отсъствали от урока какво се прави след провеждането на успешни избори благодарение, на които те гордо могат да влязат в парламентарната зала, а от там да поемат и пътя към правителствените кабинети. За целта обаче трябва да се работи по друг много различен начин от този, по който се сваля правителство. След петкратното провеждане на избори се наслагва видимостта, че те все повече и повече се обезсмислят, защото след всеки тур в парламента влизат почти едни и същи формации и колкото и пъти да ги избираме, те все не успяват, и изглежда, че няма въобще да успеят да съставят работещо правителство и ефективно работещо парламентарно мнозинство.
Зад тези правдиви и почти очевидни констатации обаче се набелязва, и още една, а именно: Процесът на така нареченото „Изчегъртване“ на ГЕРБ приключи след внезапното сваляне на правителството на Кирил Петков и четворната коалиция. Този акт беше изненадващ и на пръв поглед в резултат само на капризите на вожда на една от правителствените партии, но свалянето му беше обусловено, и стана възможно, и поради многобройните неумели действия на самото правителство и не на последно място и на подкрепящото го парламентарно мнозинство. Поведението на кабинета беше твърде непредвидимо, а това на премиера – и арогантно. От своя страна депутатите от парламентарното мнозинство продължаваха да се държат, като че ли все още са на площада и най-важната им работа е да организират снабдяването на протестиращите с яйца и омекнали домати.
На четвъртите предсрочни избори ГЕРБ спечели 67 депутатски места. След петите, те са вече 69. След четвъртите предсрочни избори стана дори и чисто математически ясно, че вече не е възможно да се състави редовно правителство без участието на поне една от така наречените „партии на статуквото“ – ГЕРБ и ДПС.
Краят на политическата изолация
Точно в този момент приключи политическата изолация на ГЕРБ и Бойко Борисов и неговата партия отново зае завидно пространство на политическото поле.
А активистите на ПП-ДБ не се уморяват да повтарят, че не желаят да имат нищо общо с тях, защото не искат с това да легитимират омерзения си противник. Но с неумелото си поведение между първите и петите избори, и естествено, и благодарение на професионализма в поведението на ГЕРБ, те вече им помогнаха да направят това.
А самият Бойко Борисов чудесно се превъплъти в образа на добрия чичко, който е готов на всякакви лични и политически жертви на ползу роду само, и само да се състави работещо правителство. Той удивително точно уцели ваксата и не престава да прави, кое от кое по примамливи и разумни предложения, които ПП-ДБ упорито отказват да вземат предвид. Отказват не заради друго, а защото изначално не му вярват.
Кой крив, кой прав, но ГЕРБ завзе най-печелившата и перспективна позиция, защото броят на избирателите, които искат край на сагата с предсрочните избори неотклонно нараства. Нараства броят на избирателите, които вече са склонни да се примирят с каквото и да е правителство стига то да им осигури възможност за що-годе спокоен живот и работа.
ПП-ДБ упорито не забелязват „промяната“ в нагласите на мнозинството избиратели и се вслушват единствено в гласовете на своите „твърди ядра“, опитвайки да се утвърдят само чрез все по-неопределени лозунги за „реформи“, „промяна“, да не пропуснем и не пресъхващите тиради относно морално-политическия облик на своя основен противник.
Почти метафорично казано, ГЕРБ обещава на избирателите спокоен, че даже и по-добър живот, а ПП-ДБ – че няма да се успокои докато не накаже виновните, докато не вкара в затвора Бойко Борисов и неговата шайка. Довчера се заклеваха в това, а днес да застанат заедно с тях в управлението на страната. „Как пък не! Та това ще бъде най-безпринципната коалиция.“ Нали всички знаят, а знаят, защото масово се говори, че и Бойко, и партията му са до уши затънали в корупция.
Политическото спрягане на „корупция“
А да попитам: само за тях ли се говори това? Можете ли да ми посочите поне една от сравнително големите партии, от тези които поне веднъж са минавали четири процентовата бариера, за която да не се говорят такива неща? Аз лично не знам такава. И като казвам това, имам предвид не само старите кучета, а дори и новите и най-новите партийни формации. Още влезли, не влезли в парламента и веднага ще се намерят – и хора, и медии, които страстно да ги уличат в откровена брутална, и незнаеща ограничения корупция.
Декларативно всички сме против корупцията, но ако си спомним данните на различни изследвания в България, равнището на възприемчивост, т.е. на толерантно отношение към проявите на корупция е на твърде високо ниво в сравнение не само с най-развитите демокрации. А другият кит, на който се крепи предизборната платформа на ПП-ДБ – придобилата статус на мантра идея за „истинска съдебна реформа, за радикална реформа на съдебната система“, в съзнанието на средностатистическия избирател се явява само в образа на „абсолютно необходимата и поради това и неизбежна“ смяна на Иван Гешев“.
А дали точно това е нещото, което денонощно вълнува целокупния български електорат? Откровено казано, не съм сигурен дали същността на съдебната реформа е ясна дори и на партийните агитатори и функционери на ПП-ДБ. А относно личността и прегрешенията на Гешев съм сигурен, че това интересува само определени малцинства, обединени във и около твърдите ядра на коалицията. Но „те все пак обещаваха най-малкото да ги вкарат в затвора и да ги заставят да върнат откраднатото!“.
Мнозина, в това число и хора с висок образователен ценз, някак с лекота и със задоволство забравят, че в условията на парламентарна демокрация нито правителството, нито парламентът са институции, които имат право и биха могли да вкарат когото и да било в затвора. Тези неща бяха в прерогативите на някогашните комунистически партии и техните политически ръководства. Нека не забравяме, че в многопартийната представителна демокрация някой може да бъде вкаран в затвора само с влязло в сила решение на съда.
С всичко това искам да кажа, че в страните, в които управлението се поверява на избрани от населението парламенти и формирани от тях правителства, избори не се печелят само с чисти морални съображения. Кандидатите за народното доверие трябва в някакъв смисъл, в някаква степен, по някакъв начин да откликват на тежненията на избирателите, а не само на своите близки приятели и роднини. Точно поради това Големият губещ на евентуалните шести предсрочни избори ще бъде не друг, а именно ПП-ДБ. Те ще трябва отново и този път изцяло да поемат отговорността, ерго вината, за неуспеха на едно желано вече от мнозинството български граждани парламентарно споразумение и съответно за провалените възможности за съставяне на редовно правителство.
А сега да видим и каква е простата сметка на съотношението на силите в 49-ия парламент, респективно какви са формалните възможности за създаване на подкрепяно от парламентарно мнозинство редовно правителство?
Фракционна аритметика и сценарии за изпълнителна власт
За парламентарно мнозинство са необходими най-малко 121 гласа. При условие, че Възраждане категорично няма да влиза в комбинации или коалиции, от 240 гласа трябва да извадим 37. Остават 203. Именно от тях трябва да се рекрутират нужните 121 гласа.
Вариант 1. ГЕРБ получава първия мандат. От чисто математическа гледна точка най-лесно за формиране е мнозинство съставено от депутатите на ГЕРБ и ПП-ДБ. Техните 69 и съответно 64 представляват цели 133 гласа. От страна на ГЕРБ настоятелно се предлага точно такава коалиция. Да припомня, че те предлагаха същото и след предишните предсрочни избори. Тогава тяхното предложение не беше прието.
Днес от ПП-ДБ упорито твърдят, че отново ще се придържат към същата позиция. Така този вариант е неосъществим, защото между тях и ГЕРБ има „непреодолими принципни различия“. Няма да питам кои по-точно?
Към този първи вариант трябва да се отнесе и още една засега, като че ли все още имагинерна възможност, която е заредена с голям бъдещ потенциал а формиране на правителство от партия ГЕРБ. Едва ли някой ще бъде много изненадан, ако след евентуалните шести предсрочни избори ГЕРБ и ДПС заедно, може би, и с партията на Корнелия Нинова се хванат и си спретнат едно правителство. Правителство, под чието управление ще бъдат подготвени и проведени местните избори на есен, и европейските на пролет. А кой може да бъде напълно сигурен, че те няма да решат да направят това още сега с първия мандат. ПП-ДБ се надяват да кажат тежката си дума, когато президентът им връчи втория мандат, а той ще бъде длъжен да направи това само в случай, че ГЕРБ-СДС не успеят да реализират мандата и да прокарат предлагано от тях правителство. Ами ако успеят, ами ако го направят?
Вариант 2. Получавайки втория мандат, ПП-ДБ вероятно ще поканят предишните си съюзници от партиите на Корнелия Нинова и на Слави Трифонов, но с това те могат да си добавят само още 34 гласа и да достигнат максимум до 98. И така най-простите сметки показват, че не е възможно да се състави редовно правителство само от самоопределящите се като партии на промяната формации. Да не коментираме доколко партията на Корнелия Нинова се е преобразила в такава. Колкото и малка да е опитността и компетентността на лидерите на споменатите формации, те няма как да не са наясно, че съставено от тях правителство на малцинството няма шанс да получи парламентарна подкрепа. А и да бъде подкрепено, подкрепата ще бъде краткотрайна и ефимерна и съвсем скоро то ще бъде направено за смях от старите кучета от ГЕРБ и ДПС, а от това удоволствие няма да се откажат и новите хищници от Възраждане.
Вариантите са или да не успеят да съставят правителство, или да потърсят коалиционно споразумение и с ДПС, защото без тях парламентарното им мнозинство е непостижимо. Т.е. ПП-ДБ могат да оглавят правителство или да участват в правителство само в случай, че в него са включени или ГЕРБ, или ДПС. Във втория случай двата субекта няма да са достатъчни и ще трябва да се привлече БСП, с което те ще получат точно 123 гласа – малко, но на първо време достатъчно. Но при проявяваното от ПП-ДБ отношение към ДПС, по същността си точно такова, каквото е и към ГЕРБ, само че не чак толкова натрапливо афиширано, те едва ли биха се решили на тази стъпка, защото бъдещите загуби от средите на собствения им твърд електорат ще бъдат значими и невъзвратими. За по-голяма сигурност могат да привлекат и гласовете на Слави Трифонов, но той нахитря… („ИТН“ вече трябва да се чете като „ИТВ“ – „и тако, и вако“) и едва ли ще се съгласи, а и доколко евентуално получената от тази комбинация сигурност ще може наистина да се нарече сигурност. Според мен този вариант е крайно нереалистичен, веднъж заради натрупаните отношения между ПП-ДБ и ДПС, и втори път поради характера на взаимоотношенията им с ИТН. И най-сетне поради многото разнородни маймунки, които ще се борят да се закрепят на клона.
Вариант 3. Сериозна е вероятността президентът най-сетне да се реши да предостави третия мандат на ДПС. ДПС има всичко, което му е необходимо и без стеснения ще предложи коалиция на всички с изключение на Възраждане. От участие в нея вероятно героично ще се откажат депутатите на ПП-ДБ, но със сигурност ще приемат тези на ГЕРБ и без особени затруднения към тях ще се присъедини и Корнелия Нинова, с което депутатската подкрепа ще достигне до 128 гласа – напълно достатъчни за едно стабилно и перспективно във времето парламентарно мнозинство и подкрепяно от него правителство. Още сега можем да почнем да му намираме много кусури, но едно не бихме могли да отречем: Това парламентарно мнозинство ще се състои от сериозен брой квалифицирани политици и експерти, които отдавна са се научили не само как се събира и изважда, но добре знаят и как се умножава и съответно дели. Да не забравяме, че само до преди петнадесетина години точно такова правителство управляваше България и то без особени проблеми изкара целия си четиригодишен мандат.
И накрая вариант 4. И трите мандатоносители не успяват да съставят и да осигурят парламентарна подкрепа за редовно правителство. Служебното продължава своята работа и организира провеждането на шестите предсрочни избори. Резултатите от тях са вече горе-долу ясни.
ГЕРБ поради умелата си политика ще увеличи още повече парламентарното си присъствие. Депутатите на ДПС обикновено са почти константна величина. Възраждане по причини, различни от тези на ГЕРБ също ще увеличи своето парламентарно присъствие. БСП вероятно с още малко ще намали броя на депутатите си, което ще я направи още по-сговорчива с този, който й предложи що-годе съблазнителни условия за участие в правителственото мнозинство.
Общият резултат и предчувствие
Ето защо след шестите предсрочни избори ГЕРБ поне за лице ще предложи на още по-отслабената фракция на ПП-ДБ коалиране, което те може да приемат, може и пак да не приемат, но и в двата случая това няма да забави движението им „нагоре по стълбата, която води надолу“. Вече след шестите предсрочни избори потенциалната коалиция между ГЕРБ, ДПС и евентуално БСП не само че няма да срещне сериозен отпор, нещо повече, за мнозинството от българското население тя ще изглежда едва ли не спасителна, тя ще означава край на омръзналия на мнозинството скучен и досаден политически цирк. Това ново парламентарно мнозинство и правителство ще приемат нужното за страната, а и за самите тях законодателство, ще прокарват необходимите реформи, но така, както на тях ще им бъде изгодно, ще организират и проведат местните, а след тях и европейските избори.
Не искам да съм лош пророк, но за съжаление лошите ми прогнози обикновено се потвърждават. Погледнато в перспектива, вариант 4 е най-лошият вариант, но за съжаление той е и най-вероятният, а и най-устойчивият. Нима това искат привържениците и симпатизантите на формациите от либералната част на спектъра? Едва ли! Шестите поредни ще бъдат последните предсрочни. И после пак ще клеймим Бойко Борисов и неговата Клика. Пак ще си спомним и за обръчите от фирми, прокламирани някога от Ахмед Доган, а героите от „Промяната“ най-вероятно ще си стегнат торбичките и по живо, по здраво ще се отправят към чистия въздух на зелените лесове и белите снегове на Канада и Съединените щати.
Ще изляза извън анализите и прогнозите и ще споделя как аз си представям едно възможно, не идеално, но все пак добро за страната развитие – може би все още не всичко е загубено.
За своето кратко, но затова пък ускорено, историческо развитие ПП-ДБ стигна до положение, че днес, а за съжаление и в обозримото политическо бъдеще може да избира само между лошо и по-лошо.
Ако се съгласят да влязат в коалиция с ГЕРБ, съществуват сериозни шансове да претърпят големи загуби и да влошат, и без това не особено благоприятните перспективи за следващите избори. И все пак, ако се вземат в ръце и започнат да преценяват рационално това, което говорят и вършат, те все пак ще имат шанс не само да губят, но и нещичко да спечелят и дори да откъсват от влиянието на своите коалиционни партньори. Могат и да не успеят.
Но ако не тръгнат по пътя на разумните компромиси, а продължат с болшевишка твърдост да настояват за „чисто“ и идеологически, и морално „еднородно“ правителство, те много скоро ще стигнат там, от където вече няма връщане назад в политиката. В случай че влязат в играта, те може да успеят, може и да не успеят, но ако не влязат в нея, със сигурност ще изгубят. И със стъпки бързи ще се присъединят към боричкащата се групичка около 4 процентовата бариера. Единствено от тях и само от тях зависи дали ще успеят да превърнат своите затруднения в постижения. Знам и на свой гръб съм изпитвал колко трудно е да прокарваш нещо, когато си в малцинство. Но знам и това, че ако си на подходяща позиция, все пак можеш да разчиташ, че все нещо ще успееш, но ако си аут, ще ти остане единствено да презентираш своето нравствено превъзходство, което никак не може да компенсира очевидната за всички твоя практическа безполезност.
Все пак не е на сто процента изключена вероятността лидерите на ПП-ДБ да ни изненадат със смело „гмуркане в политическия водовъртеж“, а защо пък да не ни изненадат в бъдеще и с повече отговорност, повече екипност, повече и по-голяма загриженост и за националните интереси на страната, която са се ангажирали да управляват. Измежду всички неблагоприятни варианти все пак си мисля, че относително най-добрият е този, при който ще се формира коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ, а тя пък би могла да бъде и с хоризонт по-далечен от местните избори. Удължаването на нейния живот се застрашава най-вече от предстоящата конкуренция между тях на тези избори.
Напрежението обаче би могло да бъде редуцирано по един не особено труден начин. Достатъчно би било 49-ият парламент, след като формира правителство, да положи сериозни усилия за приемането на необходимите за момента важни, неотложни закони. А положителният ефект, при това с удвоена стойност, ще се получи ако депутатите решат да не излизат в лятна ваканция през август, а да се разпуснат пак за един месец, но датата на разпускането да съвпада с първия ден от началото на предизборната кампания за местните избори. Така хем ще се свърши много повече работа по законодателството, хем докато си почиват от задухата и тегобата на пленарната зала ще могат изцяло да се посветят на политическа, предизборна работа по места. В този процес ще могат на воля едни други от дистанция да се ругаят, без да влизат в директни сблъсъци по между си, към което несъмнено ги предразполага всяко тяхно появяване на парламентарната трибуна. След изборите ще се видят резултатите и те спокойно могат да продължат рутинната си работа, защото точно тогава ще трябва да разглеждат и приемат бюджета за следващата година, а и да започнат подготовката си за европейските избори.
Казано накратко: „Който се бои от мечки, не ходи в гората за дренки“. А ако някой все пак иска да бере дренки, той трябва да се престраши и да се научи да го прави в компанията на мечката, на която също й се хапва от тези плодове и която явно здраво е утвърдила и е легитимирала своето право да живее и се ползва от благинките на същата тази гора.
*Съвместна публикация на Икономически живот и списание Публични политики на СУ, редактор – Красен Станчев
**Петър Стайков е роден през 1953 г. и е доктор по философия. Преди 10-ти ноември 1989 г. е активен участник в опозиционни спрямо режима дейности и организации като Екогласност, Клуба за подкрепа на гласността. Депутат е от Враца в седмото Велико народно събрание и заместник-председател на парламентарната група на СДС, активно участва в разработването, и приемането на новата българска конституция. По-късно ръководи стопанската дейност на Съюза на слепите.
В продължение на 20 г. е хоноруван преподавател по Политология в НБУ. Окончателно се оттегля от активна политическа практика през 2003 г. И понастоящем се интересува и занимава с политика само до ниво теория и публицистика. Не принадлежи към никоя от актуалните в днешно време политически партии, но се самоопределя като човек, гравитиращ към либералното пространство
