Покачването на цените изглежда извън контрол, заявява колумнистът на Capital.fr* Марк Туати, президент на ACDEFI, който посочва грешките, допуснати от Европейската централна банка…
През последните две години продължи да се налага отричането на реалността по отношение на инфлацията, което предизвика сериозни щети. Наистина, след 2021 г., когато непрекъснато увеличаващият се държавен дълг и пускането на „печатницата на пари“ от централните банки по света, показаха, че инфлацията ще нарасне рязко, никой не искаше да повярва в това. Когато единствено моят екип и аз обявихме тази перспектива, всички ни се изсмяха в лицето.
В огромното си мнозинство световните политически и монетарни лидери, както и почти всички икономисти (особено във Франция), твърдяха: „Увеличаване на инфлацията? Невъзможно!”, казваха ни го с апломб, граничещ с презрение. След това, когато инфлацията се наложи от лятото на 2021 г., същите хора твърдяха, че това е само временно или дори преходно явление.
След това, с войната в Украйна и ембаргото срещу Русия, които доведоха до скок на цените на суровините, инфлацията ставаше все по-голяма. Но за пореден път коректно мислещите експерти не спираха да твърдят, че тази инфлация няма да продължи. През пролетта на 2022 г. много икономисти дори прогнозираха, че тя ще тръгне отново надолу още от лятото на 2022 г. Всеки месец френските политически лидери обявяваха, че пикът на инфлацията е достигнат и че високата инфлация скоро ще бъде само далечен спомен…
През октомври, когато инфлацията в еврозоната надхвърли 10% при поставената от Европейската централна банка цел от 2%, нейната председателка дори се осмели да заяви: „Инфлацията идва от нищото“. Очевидно е, че това няма нищо общо с действителността.
Съвсем наскоро, с падането на цените на суровините, същите тези „платени гадатели“ продължиха своята литания: „Това е! Този път най-лошото наистина свърши“, казваха ни те, „всичко бързо ще се нормализира и инфлацията ще падне до 2%“.
Отново неуспех! Инфлацията продължава да е много висока и дори да расте. Така през февруари 2023 г. годишното увеличение на потребителските цени във Франция достигна 6,2%, връщайки се към своя връх от октомври-ноември 2022 г., който сам по себе си беше рекорд от юни 1985 г. Според хармонизираните европейски стандарти френската инфлация е дори 7,2% , нещо невиждано от 1984 г.
В еврозоната като цяло инфлацията също остава изключително висока, като достигна 8,5% през февруари. Драмата е, че основните индикатори на потребителските цени и по-специално на производствените цени, продължават да се покачват силно. Във Франция, например, последните са се увеличили с 1,6% само през януари, с 3,2% за последните три месеца и с 14,9% за една година. Това със сигурност е по-малко от 27,9%, които бяха достигнати през август 2022 г., но все още са твърде високи, за да позволи заключението за ясен и траен спад на инфлацията.
Освен това увеличението на годишните тарифи по енергийните договори и на цените на едро като цяло едва сега започват да оказват влияние върху потребителските цени. Нещо повече, ако досега високата инфлация беше ограничена до енергията и хранителните продукти, вече започва да обхваща всички стоки и услуги. Към това трябва да прибавим и неотдавнашното увеличение на заплатите, което също ще подхрани инфлацията през следващите месеци, особено след като цените на суровините отново тръгнаха нагоре.
След като ѝ отне твърде много време, за да погледне реалността в очите и да затегне паричната си политика, докато все още имаше време, ЕЦБ, единственото, което прави, е да върви след инфлацията и да повишава основния си лихвен процент, без това да оказва реално въздействие върху нея.
Иначе казано, инфлацията наистина стана неконтролируема. Тук сме изправени пред синдрома на пастата за зъби. Инфлацията е като нея. Веднъж излязла от тубата, вече е невъзможно да бъде върната обратно. С други думи, след като изпуснаха инфлацията, карайки ни да вярваме, че тя няма да бъде трайна, политическите и монетарните власти на еврозоната сега паднаха в собствения си капан и вече нямат никакви средства за нейното контролиране.
И, за съжаление, историята ни показва как ще завърши този тъжен период. Наистина, както беше наблюдавано например в началото на 80-те години на миналия век, фазата на висока инфлация задължително води до огромен спад на потреблението, след това – до рецесия, която на свой ред предизвиква значително увеличение на безработицата и накрая – до спадане на цените.
Тази рецесия води до влошаване на бюджетния дефицит и публичния дълг. Но за разлика от началото на 80-те години, период, през който съотношението публичен дълг/БВП беше все още 20% във Франция, сега е близо 115%. В този контекст, докато отбелязват най-силното си увеличение от 1986-1987 г. насам, лихвените проценти по държавните облигации ще се затегнат допълнително, което ще увеличи тежестта на дълга, но също така и рецесията, оттам – безработицата и дефицитите, въвличайки Франция и еврозоната в изключително опустошителен порочен кръг.
В заключение, Франция и Икономическият и паричен съюз не са просто заплашени от „червен март“ по отношение на инфлацията, а от „алено десетилетие“ на фронтовете на цените, публичния дълг, лихвените проценти, икономическата активност и безработицата. Остава само дружно да си пожелаем: „Късмет!“
*Превод Георги Саулов
