През изминалата седмица в парламента се разгоря сериозен скандал, прекъсван все пак и от дебат, засягащ Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Поводът бе множеството жалби за неправилно класиране на бенефициентите през текущия етап. А жалбите са от кого ли не – от кметове на общини, от граждани, българското сдружение на професионалните одитори и пр. Проблемите са от различно естество, но всички те се обединиха накрая в неправилното класиране. И тъй като въпросите бяха повече от отговорите, на изслушване от депутатите бе поканен за отговори и разяснения министърът на регионалното развитие и благоустройството – Андрей Цеков.
В исторически план програмата стартира с Постановление № 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерски съвет, като се прие името „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (Програмата)“. Установени бяха условия и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. Допустими за кандидатстване са всички многофамилни жилищни сгради, проектирани преди 26 април 1999 г., на три или повече етажа и с шест или повече самостоятелни обекта с жилищно предназначение.
Текущата процедура по програмата е открита със заповед на зам. министъра на МРРБ на 20 декември 2022г., като в същата заповед са утвърдени и насоките за кандидатстване. Първият краен срок за предложенията е бил 31 март 2023г., като впоследствие е удължен до 31 май 2023г. За текущата програма са предвидени 1 129 881 600 лв. с ДДС. В рамките на текущото кандидатстване са получени 3 068 предложения на стойност 3 972 426 084 лв., което е 3.5 пъти над предвиденото.
Текущото класиране е обявено през декември 2023г., като са класирани 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини. Средната разгъната площ на една многофамилна жилищна сграда е 4 400 квадрата. По отношение парите равносметката е, че една сграда средно ще се санира с 1.495 млн. лв. Само с тази цифра удряме в земята предишните две процедури, при които с 2 млрд. лв. санирахме 2 000 сгради, или по 1 милион на сграда средно.
Кой и защо се жали?
Граждани се жалят, просто защото не са класирани, без да посочват конкретни мотиви, или просто искат информация за начина на оценка. Други пък се жалят, подозирайки неверни данни в енергийните сертификати на конкуренцията, или просто оспорват данните на получените техни такива. Намират се и такива, които са видели разлики в бюджета, вписан в енергийния сертификат и подаденото проектно предложение от страна на общината като водещ партньор.
На първо място това са сдруженията на общините, които масово са депозирали в МРРБ мотивирани възражения относно текущата класация. Като основен проблем те изваждат факта, че класирането в някои общини е едва 50%, а други без проблем до 90% от отделеното им финансиране. На второ място според тях е, че не може в една община да е класиран само един блок, а в други да са класирани всички проекти. Не на последно място, прави впечатление, че масови проектни предложения са с максималните 140 точки, което е трудно постижимо.
Хората от некласираните сгради пък се жалят, че е невъзможно 2 съседни сгради да са с фрапиращи различия в точките за класиране. Стигнало се е до там, че дори българското сдружение на професионалните одитори се кани да сигнализира за нередностите Европейската комисия. Те смятат, че в предложените проекти данните масово са манипулирани, така че да се получат завишени стойности на спестените емисии СО2, което е един от важните критерии за класиране на съответния проект.
Разбира се, активни в питанията бяха опозиционните партии в парламента, защото, както се казва, останалите участваха в процеса. Депутатът от БСП за България Борислав Гуцанов засегна темата с корупционните практики, опорочили и предходните две процедури по финансиране на проектите, а именно нереалните цени, на които се изпълнява проектът по „саниране на сградите“. По негови изчисления то се е извършвало на цена от 300 лв. на квадратен метър. Според него, дори сега наемането на фирма за тази дейност е на цена около 65лв., като при по-качествените изпълнения тя би стигнала до 100 лв. А това е основната дейност в програмата за енергийна ефективност. В случая лично аз ще се съглася с неговото мнение, тъй като проучването ми в тази посока показват точно такива числа. Съвсем логичен е и въпросът му къде потъват парите между тази стойност и цитираните от него 300 лв. Намекът му разбира се бе, че това си е явна корупционна практика.
Малко кухо и бледо прозвуча отговорът на Министъра на МРРБ, който се опита да намали тази стойност до 150 лв., с което едва ли успокои някого за неналичието на корупция в процеса.
Следващият основен проблем депутатът виждаше във факта, че дори толкова време след приключването на първите две процедури, няма наличен и ясен доклад за ефективността на проекта върху домакинствата. Колко пари са спестили домакинствата и колко по-малко са платили за електроенергия, топлоенергия и спестили вредни емисии, в резултат на похарчването на 2 милиарда лева?
Исках да отговоря, ама нямах желание.
Само така може да се определи отговорът на министъра на МРРБ Андрей Цеков. С ясно и точно политическо словоблудство той започна своята риторика, говорейки за „факти и внушения, реалност и илюзия, информация и дезинформация“, които трябвало да бъдат разграничавани, защото, видите ли, само той можел да го направи. Вместо да отговори на ясно и точно зададените въпроси, министърът цитира статистическа информация, която не се различаваше от досегашната, както и да разяснява последователността на нормативните процедури, като на всеки три изречения повтаряше думата дезинформация, макар и да не стана ясно за какво точно се отнася.
Имаше разбира се и някои положителни аспекти в отговора му, които даваха яснота за тънкостите при самите процедури, както и скритите дефекти в самите нормативни документи. Оказва се, че в нормативните документи са заложени принципи, които явно са неразбрани от повечето кандидатстващи, следствие на което са и явните недоразумения и съответните жалби по тях. И тук лъсна липсата на каквато и да е информираност или крайно недостатъчна такава от страна на управляващите. Според министъра е имало обществено обсъждане и разяснения на някакви срещи с някакви експерти, за които, ако се съди от степента на информираност на участниците, някак си никой не е разбрал.
Но ето някои от аспектите, които хората не са разбрали
- По думите на министъра, Националната програма за енергийна ефективност и настоящата процедура, която е част от инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост са съвсем различни неща. Не стана ясно, защо хората не са го разбрали. Той всъщност и министърът не можа да обясни, как така се дават пари за едно и също нещо, пък двете са несъпоставими.
- Самите насоки за кандидатстване, които определят допустими бенефициенти, целеви стойности на икономия от електроенергия и топлинна енергия и спестявания от парникови газове, както и методика за оценка на проектните предложения са били подложени на обществено обсъждане. Те са съгласувани и одобрени от Европейската комисия. Ако някой не е бил съгласен с тях, то той е можел да ги обжалва по реда на АПК, тъй като те са общ административен акт, в рамките на месец. Явно хората и това не са разбрали, че трябва да оспорват и съдят критериите на методиката, които критерии не са разбрали.
- Общият максимален размер на помощта е 1 млрд. 129 млн. 881 хил. и 600 лв. с включен ДДС. Те се разпределят по области със съответните лимити, според броя на населението, за да се постигне регионален баланс. И тук идва още едно, според мен, противоречие в нормативната уредба. От една страна има лимити за всеки регион. От друга страна всеки един проект се конкурира освен с проектите в областта и с останалите в страната. Проблемът се корени в това, че водеща роля в класирането не е разполагаемост на парите, отпуснати за определена област, а постигането на най-големи енергийни спестявания и най-големи спестявания на парникови газове. Така класирането на проектите според броя на точките класира всички сгради в страната, без да се интересуват от областите. И тук лъсва поредната несправедливост. По-добрите проекти за спестяване и със съответно-по-голям брой точки се класират в най-големите региони и общини. Така тези региони и общини класират по-голям брой проекти до определените им лимити. От другата страна са по-малките региони, в които заради общата класация се класират много по-малко проекти и то толкова, че не достигат лимита на помощта за съответната област. Именно за това се жалят общинските администрации за факта, че въпреки, че не са достигнали лимита си, проектите в районите им не са класирани, въпреки че по приети проекти лимитът е надхвърлен.
- Последващ фрапантен проблем, е че за определени области с надхвърлен лимит и реално класирани проекти (да кажем с максимален брой точки), едни сгради се класират, а други не. Това което според министъра хората не разбирали е, че на първо място лимитът за съответната територия не гарантира финансиране.
Неразбирането по отношение на критериите за класиране
Първият показател е свързан с нивото на енергоспестявания, тоест процента спестена първична невъзобновяема енергия. Това е основният показател, при което при достигане на икономии от минималните 30 до 45%, се получават 10 точки, а над 65% се получават максималните 25 точки. Данните се взимат от енергийния сертификат. Идеята е добра, но ми се струва малко витиевата. Спестеният процент е цел, тоест нещо, което евентуално ще се случи в бъдеще. Ако се случи. Тук всеки блок би могъл да поиска максималният брой точки.
Вторият показател е отчитане на нивото на екологичния ефект и спестяванията от емисии на въглероден диоксид, отчита се икономическата ефективност на инвестицията, тоест това е общо взето по формула бюджетът, разделен на спестяванията, за да може да установим срещу каква сума спестяваме 1 киловатчас невъзобновяема енергия. За спестявания до 20 тона годишно – 10 точки, над 80 тона – 20 точки. Данните се вземат отново от енергийния сертификат. И отново имаме точки срещу прогнозни резултати. Ако една многофамилна жилищна сграда е топлофицирана и спестяванията са от ток и парно, много ми е интересно как която и да е фирма, колкото и сертифицирана да е, ще може да изчисли какъв ще бъде ефектът спестена енергия, а оттам и емисии на въглероден диоксид, при положение, че съотношението на ползващите ток и парно постоянно се мени.
Третият критерий е ефективност на инвестицията за “енергийна ефективност“ като отношение на необходимата инвестиция в левове към количеството спестена първична невъзобновяема енергия в киловатчасове на годишна база. Данните се взимат отново от енергийния сертификат или от проектното заявление – бюджетът на проекта, разделен на спестеното количество електроенергия, като, ако ефективността е над 2.50 лв. за киловатчас годишно, се получават 10 точки, ако е под 1.75, се получават максималните 35 точки.
На четвърто място е критерият за целесъобразност на инвестицията, оценен като разгъната застроена площ. За сгради с минималните 1000 квадрата 10 точки. Оттам следва скала до максималните 20 точки за сгради от 5 000 и нагоре квадрата. Използват се данните от протоколите на събранията на сдруженията на собствениците, и те отчитат процента собственици в една сграда, които са изразили съгласие за извършването на енергоспестяващите мерки, тъй като се предполага, че несъгласните граждани ще допринесат за трудности при изпълнението на инвестицията. Тук се вижда лека дискриминация, защото печелят големите сгради, от 7 и нагоре етажа, тъй като те със сигурност постигат максималната квадратура.
Петият критерий за даване на допълнителни бонус точки е за постигането на по-висок клас енергийна ефективност, тоест клас А – там се присъждат 10 точки. Този критерий отново е дискриминационен, тъй като клас „А“ се постига трудно дори от сгради с текущ клас „В“ и почти е невъзможно да бъде постигнат от сгради с клас „С“ и нагоре. При този критерии печелят сградите, които са строени през последните 10-на години и по принцип са с по-висок енергиен клас.
Последният шести критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града, в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. Това засяга цвета на сградата и естетическия й облик.
В края на това точкуване данните се извличат от документ наречен Сертификат за енергийните характеристики на сграда в експлоатация, който се изготвя от лицензирани енергийни одитори. Оценката се прави автоматично, машинно на базата на данни от въпросните сертификати.
Прави впечатление, че всички критерии носят своя елемент на дискриминационност, субективизъм, а и никой не е помислил в този случай за реалностите.
Ето ви конкретен пример: Санират се 10 хиляди топлоснабдени блока в София. Първото, което трябва да се направи за прогнозирания резултат е да се накара Топлофикация София да ви намали топлоенергията, която продава като количество на тези блокове. Лично аз им пожелавам успех. Дори да предположим, че го направи под някакъв най-вече политически натиск, то тя още на другия ден ще „цъфне“ пред КЕВР с искането на увеличение на цената на парното, тъй като ще заяви че са накърнени сериозно „необходимите й приходи“. КЕВР по задължение /наредба/ ще вдигне цената. Кой тогава печели? Със сигурност съвсем малко санираните блокове, а несанираните ще понесат тежестта на увеличението на цената. В евентуалния бъдещ отчет обаче министерството ще напише, хората са спестили енергия и съответно въглеродни емисии. В някой обаче може би бъдещ доклад министерството ще напише, че следствие на програмата хората са спестили определено количество енергия. Това ще е вярно донякъде по отношение на вредните емисии и за част от потребителите. Но на каква цена?
Колкото и полезни да бяха разясненията на министър Цеков, някъде да видяхте конкретни отговори на въпросите на депутатът Гуцанов? За корупционните практики, за класирането на сградите с равен брой максимални точки. За съмненията за манипулирани данни. За неправилната методика, при която общини не могат да се възползват от лимита финансиране, само защото общият брой проекти е изхвърлил от класацията проектите на тяхната община заради няколко точки повече? А какво се случва с парите, които не биват усвоени от общините заради общата класация?
Накрая министърът си изми ръцете с думите, че Държавата няма никаква вина. Не. Тя само създава правилата, нищо че те са отявлено дискриминационни.
Типично по български, контролът за класациите е прехвърлен на поредната агенция, в случая Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която при наличие на конкретни данни или съмнения, относно достоверността на записите в енергийния сертификат може да извърши проверка, може съответно да даде задължителни предписания за коригиране на данните, може да наложи административни санкции и да ангажира административно наказателната отговорност на съответния одитор.
Много резонен бе и въпросът на депутат от Възраждане, който посочи, че ако оценките се произвеждат машинно, без намесата на човешки фактор, а „оценителната комисия“ само е въвеждала данните и не е разглеждала по същество предоставените документи то в такъв случай може би това е причината в резервния списък да има проекти с максимален брой точки или близък до максималния брой точки, които предполагат задължително класиране, и то, при положение че има свободен ресурс до определения за максималния лимит на средствата.
От отговорът на министъра отново лъснаха поредицата от недостатъци на общата процедура. Оказва се, че данните се въвеждат от общинската администрация (човешки фактор), след което машина извършва класирането, а работата на комисията е да сравни данните на общинската администрация с тези в енергийните сертификати. Идеята за контрол е добра, но не стана ясно защо процедурата по проверка се извършва преди машинното класиране?
На въпросите, свързани с отговорността на фирмите, издаващи сертификати, на въвеждащите данни министърът скептично и чисто по политически обясни, че тепърва контролиращите органи ще правят проверки, след което ще последват предписания и някъде в необозримото бъдеще, може би ще има корекции по самите проекти. За лична или финансова отговорност никъде не се спомена, тъй като веригата на процеса е дълга и всеки последващ ще се оправдава с данните получени от предишния.
Съвсем на място бе и въпросът на друг представител на Възраждане, който заяви, че в голям брой проекти общините като партньор на кандидатстващите бенефициенти са надули сметките след одитните енергийни доклади и вместо да кандидатстват с реалните суми, обявени в докладите, те са ги завишили значително, което е в несъответствие с един от критериите за кандидатстване, и вероятно поради тази причина са получили по-малко точки. Според нея това явно е преднамерено, за да може разликата в сумите, така да се каже, да отиде в нечий джоб.
Въпросът е, че тези проекти трябват да се преразгледат от Комисията – дали са направени анализи на количество-стойностните сметки и как ще се процедира с проектите в тези случаи, дали ще бъдат одобрени и на каква стойност ще бъдат одобрени, или ще бъдат отхвърлени?
Лесният отговор на министъра бе, че дори общините да са завишили бюджета по крайното споразумение, то те са уведомили отговорниците на етажните собствености или най-малкото са им взели подписите, че са уведомени. А дали те са разбрали какво са подписали, това е отделен въпрос. Ако има несъгласие, относно цените в споразумението, въпросът според мен е чисто облигационен – между сдружението на собствениците, домоуправителя, респективно общинската администрация, и тези въпроси трябва да бъдат разрешени на това ниво. МРРБ няма място тук.
Беше засегнат и II-рият етап от финансиране на програмата. В него, дори да бъде осигурено финансиране от страна на Държавата, по каквито и да е схеми, европейски и национални, гражданите ще трябва да участват с 20% в проектите. Още повече, че държавата ни е поела ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, да преминем от изцяло грантови схеми към солидарност.
Не трябва да си експерт, за да знаеш, че тази част от програмата е обречена на провал. Съвсем на място представителят на ИТН Гроздан Караджов изложи обосновани аргументи, защо в този си вид това няма да проработи. Ясно е, че в каквато и да е етажна собственост, няма как да се събере достатъчен процент на хора готови да участват във финансирането. В допълнение на варианта кредитиране, няма как, която и да е банка да се съгласи да кредитира която и да е етажна собственост, която може да предложи като гаранция единствено общите части на сградата, вариантът всеки живущ да поеме собствена отговорност за какъвто и да е кредит е илюзия. В най добрия случай това би било възможно само и единствено с държавни гаранции, чрез Българската банка за възстановяване и развитие.
Тук волно или не, от висотата на своята позиция, министърът обяви, че съфинансирането от 20% от страна на живущите би било средно 5 100лв. за апартамент от 60 м2. Това означава саниране от 25 500лв. за апартамент. И тук вече ценообразуването излезе извън всякакви реални стойности, или иначе казано – отявлена спекула и корупция. И това е само част от проблема. В никоя разяснителна кампания за санирането няма да чуете, че след пускането на сградата в експлоатация ще бъде извършен одит на самата сграда от страна на европейската комисия. При установени непостигнати целеви нива на спестяване, живущите ще трябва да върнат 100% от дадените по европейски програми средства. А срещу подобен вариант никой не е застрахован. Ако добавим и 20%-ното съучастие на живущите, се оказва, че в определени случаи хората ще участват по програмата с 40% съфинансиране. При заложените за реновиране 1 700 000 на сграда….е всеки може да смята колко пари ще му струва цялото удоволствие.
Министърът леко опроверга това твърдение с факта, че парите по ПВУ се връщат във два варианта. Или при непостигане минималните нива на показателите за ефективност, или на принципа за non significant harm (несъществена вреда), при което, ако не бъдат постигнати целевите показатели, посочени в енергийните сертификати, а това се констатира чрез независим контролен одит от независим енергиен одитор след изпълнението на проекта, то тогава ще следва да се възстановяват всичките средства – държавата ще си ги търси от общината, общината ще трябва да си ги търси от гражданите. Това е механизмът, чрез който работи Програмата.
Да забелязвате тук някъде да се споменава за търсене на отговорност от фирмите изпълнителки? Оказва се, че онези които реално печелят от цялата процедура и от които зависи постигането на целевите показатели, няма да бъдат подвеждани под отговорност за некачествена дейност или материали, спестени материали, следствие на които не са постигнати заложените в сертификата целеви показатели. А именно при тях е заложена както цялата спекула, така и корупционните практики, за които говорят депутатите от опозицията.
Каква ще бъде отговорността и действията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство за разрешаване на проблемите по жалбите?
Според министъра, малко са конкретните жалби, оспорващи достоверността на конкретни сертификати. Предвид това, на този етап, министерството не е сезирало Агенцията с искане за масова проверка. От друга страна масова проверка на сертификатите на 3068 проектни предложения не е нито целесъобразна към настоящия момент, при нивото на настоящите жалби, нито е практически възможно да бъде извършена. Така че ако Програмата бъде поставена като заложник на една такава проверка, това означава отказ от нея.
На този етап, министерството счита, че няма достатъчно данни, които да показват, че Програмата е опорочена до степен, до която трябва да бъде прекратена, и българските граждани да бъдат лишени от тези европейски средства.
В обобщение на цялата полемика по жалбите на гражданите срещу нередностите около програмата за саниране
Най-важното което не са разбрали гражданите е, че за сериозен отклик от страна на МРРБ или която и да е друга институция трябва да се жалят масово и по конкретен казус, а не просто да изразяват писмено недоволство. А ако гражданите не разбират за какво точно да се жалят поради неинформираност или незнание?
От самото изслушване конкретни отговори за различните конкретни казуси не бяха получени. Всичко се прехвърляше на бъдеща работа на контролната комисия.
Разбира се, по всеки един конкретен случай, където бъдат констатирани неверни данни в енергийните сертификати, от контролния орган ще бъдат предприети действия по коригиране на данните и елиминиране на грешките, чрез „даване на препоръки и насоки“. Този орган, обаче, дори не е сезиран поради малкото на брой конкретни жалби. От своя страна, на Министерството на регионалното развитие и благоустройство конкретно не му е в компетенциите да поема каквато и да е отговорност за нередностите. В „кратце“ Министърът каза на гражданите – жалете се пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), пред Европейската прокуратура….а може би и пред арменския поп.
За министерството (с най-добри намерения разбира се) е важно едни европейски пари да тръгнат по програмата за саниране. По същество те ще отидат в едни фирми – консултанти или изпълнители, това са само подробности, важното е парите да се усвоят и да се намерят допълнително нови за усвояване.
Още повече, че от фирмите отговорност няма да се търси. Цялата отговорност и последствия си остават за сметка на гражданите. Или ако перифразираме известен наш футболен деятел – „Бедните ще духат супата“.
