fbpx

Наближавайки края на годината, освен всички други страсти в Държавата, се разразиха и тези във водния сектор. Дойде време водоснабдителните дружества в страната ни да се наредят на опашка пред Комисията за енергийно и водно регулиране и да предявят претенциите си за цената на водата за следващата 2023-та година. Съвсем тематично, в унисон със стратегията и похватите им, за ден на общественото обсъждане бе избран 6 декември – денят на рибаря.

На заседанието, по един или друг начин, присъстваха представители на записалите се предварително ВиК дружества от цялата страна, както и представители на МРРБ, Омбудсмана на България, браншовите синдикати на КНСБ и КТ „Подкрепа“, Българската асоциация по водите, Съюзът на ВиК операторите, Гражданска платформа „Изправи се.бг“ и Община Бургас.

Обществено обсъждане е силна дума за събитието, тъй като на всеки участник му се предоставяха едва 5 минути за изказване на мнение или даване на становище по предложените от него цени и одобрените за сега от регулатора. След изразяване на мнение по определените от КЕВР цени всеки от недоволните (а и от доволните) представители на ВиК дружествата следвало в писмена форма и в двуседмичен срок да потвърдят становищата си по отношение на цените, определени от КЕВР. Цялото събитие приличаше малко или много на театър и по същество, обсъждане на цени нямаше, тъй като държейки нещата в свои ръце КЕВР отделяше от безценното си време едва по горепосочените 5 минути, време крайно недостатъчно за излагане на каквито и да е доводи, на каквито и да е тези. Времето стигаше единствено за изразяване на мнения, в която всеки от участниците теглеше „чергата“ към себе си. И то предимно от недоволните. Такива бяха малкото дружества, за които КЕВР бе определила намаление на цените за 2023г. спрямо заложените в инвестиционните планове.

Някак си през годините, особено след старта на реформата във водния сектор през 2015г., гражданите на страната ни очакваха, че след като на дружествата от ВиК сектора се дават такива големи увеличения, те ще постигнат заложените им от КЕВР цели определени в показателите за качество. Ето и какви увеличения получиха по-големите дружества от сектор водоснабдяване в края на първия инвестиционен период 2017г. – 2021г.

От тази таблица се вижда, че за тези 5 години дружествата са получили средно по около 27-28% увеличение на цената, или средно около 0.60 лв. за всеки кубик вода.

Всеки би си задал въпроса, колко от повишението в цената, заложена в инвестиционния план през този първи период е разрешила КЕВР?

От Таблица 2 се вижда, че с няколко изключения дружествата са получили над 90% от поисканите в инвестиционния план увеличение на цената, срещу което би трябвало да постигнат заложени от КЕВР целеви нива на качество на „услугата“. Половината от тях са получили увеличение на цената дори над заложената в инвестиционните планове (тези над 100%). И да не забравяме, че всичко това е за сметка и на гърба на потребителите. От друга страна, на онези, на които не са дадени целите увеличения показва, че все пак КЕВР е оценявала неизпълнението на инвестиционните планове през годините.

Какво обаче получиха потребителите срещу парите си и доколко дружествата изпълниха изискванията за внедряване и поддържане на изискуеми регистри и бази данни, на базата на които КЕВР оценява изпълнението на заложените за цел нива на показатели за качество?

Поглеждайки доклада на КЕВР за 2021г., ясно се вижда, че дружествата масово крият активите си и не са създали и внедрили изискуемите регистри и бази данни, като единствено ВиК Ловеч е създал такъв.  За периода 2017-2021г.:

  • Едва 2 дружества са създали изискваната Географска информационна система/ГИС/;
  • Само 6 дружества са създали БД с длъжностите и задълженията на персонала на ВиК оператора;
  • Едва 1/3 от дружествата са създали бази данни/БД/ с измерените количества вода на вход на Пречиствателни Станции за Питейни Води (ПСПВ);
  • Едва 1/3 от дружествата БД са създали БД за контролни разходомери и дейта логери и БД за изчисляване на неизмерената законна консумация.

А за всички тези дейности са осигурявани финансови ресурси, тъй като данните от тях се използват за изчисляването на отделни показатели показатели за качество.

По отношение на показателите за качество, положението е още по-плачевно. От доклада на КЕВР става ясно, че в България не е ясно колко вода се добива. Едва 50% от добитата вода се измерва на входа на водоснабдителните системи. Едва 33% се измерват на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при техническа невъзможност за монтаж на измервателно устройство при водоизточника. А има и 33% от количествата на входа на ВС, които въобще не се измерват, а се взема количеството според издадените разрешителни. Само при тези констатации става ясно, че постигнатите нива за намаление на загубите са пълна бутафория.

По отношение на „Рехабилитация на водопроводната мрежа“ – за петгодишния период са рехабилитирани едва 0.68% от водопроводната мрежа. Сами се досещате колко „петилетки“ ще са необходими за рехабилитация поне на 50% от нея, за да може да функционира тя нормално, но пък говорим за стотици милиони инвестиции.

Изводите от доклада на КЕВР за 5-годишния период е, че болшинството от показателите за качество не са изпълнени и са далеч от дългосрочните нива. Неслучайно у хората се наслагва увереността, че се дават едни непрекъснати повишения на цената на водата, срещу които увеличения не се постигат никакви резултати. Увеличенията стигат до там, че оказват влияние вече върху показателя, отразяващ нивото на събираемост. Тоест, хората спират да плащат. Показателят, отразяващ събираемостта пада до 84.88%, при целево ниво от 95%.

Но както всичко друго в страната ни – всяко чудо за три дни – „пито-платено“. След като няма санкции, освен непълнота в увеличението в някаква малка степен, на кого му пука. Непостигането на целевите нива на показателите за качество от предходния 5-годишен период стават просто статистика и не водят до никакви финансови последствия за дружеството. Под мишница с нови инвестиционни планове за последващия инвестиционен период 2022-2026 година, ВиК операторите отиват за ново одобрение на цени за следващите години.

И ето резултатът от това:

В Таблица 3 ясно се вижда, че още през първата година от новия 5-годишен период има шоково увеличение на цената на водата при повечето дружества. Неизминали и 6 месеца, те са представили претенциите си за ново последващо увеличение и въпреки, че не всички ще го получат в пълен размер, то средното повишение на цената за 2 години надхвърля 41%. За сравнение, повишението на цената на водата за предходните 5 години е малко над 27%. И това, при положение, че най-големият оператор в страната Софийска вода все още не е предявила своите претенции, тъй като в момента се пазари за още 8 години и 4 месеца монополно влияние над столичани. За жалост, много е вероятно да го получи заради действията (и бездействията) на Столична община.

За какво все пак се харчат парите от увеличенията?

Основно това са разходите за заплати и осигуровки на служителите. Сключеното споразумение, в началото на 2021 г. между Държавата, областните администрации, ВиК асоциациите и браншовите организации узаконяват 15% повишение на основните възнагражденияна работещите в сектора всяка година. Акумулирано, това повишение ще бъде около 100% в края на 5-годишния период. Изпълнили или неизпълнили показателите за качество, тяхното благоденствие е гарантирано и КЕВР няма никакви права за оказване на дисциплиниращ ефект върху тях в това отношение. На общественото обсъждане, това с което дружествата плашеха е, че ако не им бъдат удовлетворени исканията за увеличение на цената, просто „ще има по-малко финансови средства за инвестиции и поддръжка на инфраструктурата„. Какъв е тогава стимулът на тези служители да постигат каквито и да е поставени цели? В това отношение – изводите оставям на вас.

Според представителя на омбудсмана инвестициите във ВиК сектора не трябва да минават през джоба на потребителите. Всеки може да иска увеличения, но при положение, че кризата не е само за дружествата, но и за потребителите, които не виждат реалните ползи от тези инвестиции, при положение, че услугата за тях остава некачествена дори само на база изпълнението на показателите. Друг от доводите на омбудсмана е, че дори при високите, от всяка гледна точка на нива на поносимост на услугата, няколко дружества наближават тази граница и при неточностите на системата на НСИ и статистическите грешки, които те залагат, може да се окаже, че тази граница ще бъде премината.

Според представителя на КНСБ, макар и завоалирано, бе изразено мнението, че КЕВР не трябва да коригира (да се чете – намалява) цените на водата, защото, видите ли, това би секнало паричните потоци на дружествата, а те би трябвало да имат един постоянно растящ и непрекъснат такъв. Иначе казано – давайте ни все повече и повече пари, без значение дали си вършим работата или не. Ако цитирам, изявлението му бе следното: „На дружествата трябва да им се дават необходимите приходи, за да покриват необходимите си разходи“. Естествено, не посмя да разясни какво точно разбира под „необходими разходи“.

Подобно беше и изказването и на колегата му от КТ Подкрепа. И той лобира за включване на инфлацията от началото на 2021 г. в цената през 2023 г., която би добавила някоя и друга стотинка към увеличенията и обвини КЕВР в умишлено забавяне по произнасянето за цените на водата, независимо, че основната причина за това бе решението на Парламента за поставянето на мораториум върху цената на водата.

Акцентът на представителя на Българската асоциация по водите бе върху факта, че за ВиК дружествата до края на годината са отделени 92 млн. лв. за компенсация на енергията и в момента, в който ги спрат – те ще фалират. Всички бяха в очакване да видят как господинът вади тези 92 млн. лв. от собствения си джоб и може еднолично да спре тази помощ, каквато получават и другите бизнеси в България. Другото, което не обясни обаче е, защо дружествата при дадените им увеличения не са станали енергийно ефективни, за да не зависят чак до такава степен от цената на електроенергията. Явно никой от тези организации не чете докладите от проверките на КЕВР. И по-важното – къде са парите за повишаване на енергийната ефективност?

Съюзът на ВиК операторите се изказа още по нагло, че видите ли водния сектор бил с най-ниските заплати сред дружествата за предоставяне на комунални услуги /ток, парно и вода/, едва ли не минималните. Тази мантра се разбива много лесно и се вижда, че това не е вярно, ако някой си направи труда да прочете отчетите на дружествата и по специално разходите на дружествата за заплати и осигуровки. Представителят не обели и дума за преобладаващата възрастова група на служителите, което води след себе си и доста надбавки от класове за прослужено време и професионален клас (там където го има) за работа в сектора. Нищо не се чу и за социалните придобивки, които се дават отделно от заплатите. Както и да го погледнеш, в този сектор, в който цената влияе директно на джоба на потребителя, все някой трябва да е с по-ниски заплати от другия. Но както се казва, борбата е да не сме ние. Нищо повече. Друг е въпросът, че този сектор е сред тези с най-високи заплати. Няма как да пропусна изявлението му, че видите ли КЕВР постоянно намалявала цените на водата. При това изявление се чудя този господин на коя планета живее.

Сред малкото присъстващи, изказали се в подкрепа на гражданското общество бе представителят на гражданското сдружение Изправи се БГ, който съвсем резонно отбеляза, че едва 1/3 от дружествата търпят корекции на цените през 2023 г. Останалите дружества няма как да не са доволни, тъй като за по-малко от 6 месеца получават две увеличения и то в невиждани в исторически план размери (Виж таблица 3). Да не забравяме, че намаленията не засягат възнагражденията на работещите в сектора, а само парите по неизпълнението на инвестиционните планове, по отношение показателите за качество.

Бе засегнат въпросът и за социалната поносимост на цената. В доклада на КЕВР липсват данни за разполагаемия доход на населението за последните години, като това е потвърдено и от самия Национален статистически институт с изявлението, че данните не се публикуват, поради ниската стойност на точност (над 15% статистическа грешка). Иначе казано, тези данни са неизползваеми. Този факт разбива и поредната мантра на представителите, защитаващи повишенията, че исканите цени били много далеч от границата на социалната поносимост.

Всъщност, личното ми мнение е, че в играта с цената на комуналните услуги не трябва да има фактори като социална поносимост. Цените на тези услуги трябва да бъдат толкова ниски, че да не се усещат от потребителите. Да поставиш граница, като социална поносимост на ток, вода и парно означава да сложиш граница на човека, колко да се къпе и каква хигиена да поддържа, колко светлина да използва и колко топлина заслужава. Всичко това пряко засяга здравето и изконното право на нормален живот.

При толкова нападки срещу КЕВР, относно недопускането на увеличения при няколко дружества, становището на комисията по отношение на цените звучеше почти като в тяхна защита. Ценната информация, която изнесоха те бе в няколко насоки:

  • От началото на следващата година влиза нова европейска директива, която ще задължи ВиК операторите да представят непрекъсната информация на страниците си, относно качествата на питейната вода. Същата директива ще задължава ВиК операторите да представят във фактурите допълнителна информация, освен настоящата.
  • Според КЕВР, методиката по определяне на цената се прилага с единен подход към всички и е редно, неизпълнилите показателите за качество да търпят санкции под формата на корекции в цената, а онези които се справят да получат увеличения.
  • Сред най-фрапиращите изказвания от страна на комисията бе фактът, че България е единствената страна в Европа, в която предварително в цената се включват като средства за инвестиции, така и възвращаемост на бъдещите инвестиции. Навсякъде в белите развити страни операторите правят инвестиции, които биват оценявани и на база на това им се дава възвращаемост на тези инвестиции. На всичкото отгоре, в България естествено е навлязла порочната практика парите за инвестиции да бъдат използвани не за инвестиции, а за оперативни нужди.

В заключение:

От целия този театър, наречен обществено обсъждане, станаха ясни две основни неща:

Първо – ВиК операторите защитиха правото да си вдигат заплатите с поне 15% всяка година и това им бе потвърдено от Председателя на комисията като личен ангажимент.

Второ – КЕВР, от своя страна, изглеждаше като защитник на потребителите, но в същото време, съобразно правомощията си, одобри вдигането на цените на ВиК операторите до невъзможни за заплащане нива.

И в обобщение ето един факт:

За предходния 5-годишен период повишението на цената на водата в сектора е било 27%, докато за периода 2022-2026г., само за първите две години средната цена на водата в сектора ще се повиши с над 41%. И всичко това за наша сметка.

Окончателно решение за всичките тези увеличения регулаторът ще приеме на закрито заседание на 30 декември (естествено петък) 2022 г.

На печелившите – честито!




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"