Когато една държава приеме еврото, винаги има обширно отразяване на очакваните последици върху споделянето на паричния суверенитет за страната. Това включва някои опасения, но също така и очаквани ползи, произтичащи от приемането на еврото, като например факта, че потребителите могат да пътуват, а компаниите могат да търгуват в цяла Европа, без да се налага да обменят пари. Въпреки това, както при всяко разширяване на еврозоната, присъединяването на България носи със себе си и институционални промени за Евросистемата. Публикация в блога на Европейската централна банка се фокусира върху последиците за капитала на ЕЦБ и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет.
Как присъединяването на България влияе върху капитала на ЕЦБ
ЕЦБ разполага със собствен капитал, който ѝ позволява да функционира и да защитава финансовата си независимост от политическо влияние – принцип на финансовата независимост, изрично признат от Съда на Европейския съюз в решението по делото Банка на Словения. Националните централни банки (НЦБ) на Европейския съюз (ЕС) са единствените акционери на капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ от 10,8 милиарда евро е разделен между всички НЦБ на ЕС. Делът на всяка НЦБ се изчислява от ЕЦБ, използвайки нейния капиталов алгоритъм, който отразява дела на съответната държава членка в общото население и брутния вътрешен продукт на ЕС.
Съгласно капиталовия алгоритъм, делът на Българската народна банка (БНБ) от общата сума е 0,9783%, което съответства на 105,9 милиона евро. Това беше така дори преди страната да приеме еврото на 1 януари 2026 г.
Това, което се промени на тази дата, обаче, е размерът на записания капитал на БНБ, който тя беше платила на ЕЦБ. Това е така, защото НЦБ на държавите членки на ЕС извън еврозоната са длъжни да платят само 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като вноска към оперативните разходи на ЕЦБ. Това означаваше, че преди присъединяването си към Евросистемата България вече беше платила близо 4 милиона евро. Когато се присъедини към Евросистемата, БНБ трябваше да плати останалите 96,25% от записания си капитал, възлизащ на 101,9 милиона евро. В резултат на това, влизането на България в Евросистемата увеличи общия размер на внесения капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, с изключение на сумите, които шестте НЦБ на ЕС извън еврозоната все още не трябва да плащат.
Статутът на БНБ преди присъединяването ѝ към Евросистемата означаваше, че тя няма право да получава никакъв дял от разпределяемата печалба на ЕЦБ и също така не е длъжна да финансира каквито и да е от загубите си. Сега, като акционер на ЕЦБ, БНБ има право на пълния си дял от печалбите на ЕЦБ, в съответствие с капиталовия алгоритъм. Тя може също да бъде задължена да допринесе за загубите на ЕЦБ, ако Управителният съвет реши това, както е посочено в член 33.2 от Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ). Освен това, БНБ вече получава своя дял от приходите, генерирани чрез операции по паричната политика.
Освен че плащат своя дял в капитала на ЕЦБ, НЦБ от Евросистемата прехвърлят валутни резервни активи и допринасят за резервите на ЕЦБ и свързаните с тях провизии след присъединяването си към Евросистемата. Прехвърлянето на валутни резервни активи гарантира, че ЕЦБ разполага с достатъчна ликвидност за провеждане на потенциални валутни операции. Вноските в резервите, от своя страна, помагат за покриване на част от средствата, които ЕЦБ може да използва за справяне с потенциалната материализация на рискове, особено тези от финансово естество. В този контекст БНБ прехвърли валутни резервни активи на ЕЦБ пропорционално на своя дял в записания капитал.
Как се промени процесът на вземане на решения в ЕЦБ
Висшият орган за вземане на решения на ЕЦБ, Управителният съвет, отговаря за определянето на паричната политика на централната банка. Още преди България да приеме еврото, управителят на БНБ е присъствал на заседанията на Генералния съвет, които, наред с други неща, са разглеждали въпроси, свързани с приемането на еврото. Сега, когато България е част от еврозоната, управителят Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет, заедно с вече 21 управители на националните централни банки от еврозоната. Постепенното разширяване на еврозоната и по този начин нарастващият брой членове в Управителния съвет прави вземането на решения сложно логистично предизвикателство.
Не всички управители имат право на глас за всяко решение. С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето стана важно процесите на вземане на решения да се поддържат управляеми, така че важни решения да могат да бъдат взети своевременно. За да се постигне това, Уставът на ЕСЦБ, който определя как функционира ЕЦБ, ограничава броя на гласуващите членове на Управителния съвет до 21, след като броят на представените управители на НЦБ надвиши 18.
Когато Литва стана 19-тата държава, присъединила се към еврозоната през 2015 г., този праг беше достигнат и затова беше въведена нова система за ротационно право на глас. Съгласно тази система шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право да гласуват на всички заседания на Управителния съвет. Всички останали членове на Управителния съвет – 21-те управители на НЦБ от еврозоната – споделят останалите 15 гласа на случаен принцип, като понякога се отказват от правото си на глас. Някои управители притежават право на глас по-рядко от други. За да се отчетат както относителният размер и икономическата тежест на техните страни, така и значението на техните финансови центрове, управителите са разделени на две групи. Правото на глас във всяка група се ротира всеки месец на случаен принцип.
Първата група се състои от управители от петте най-големи държави от еврозоната – понастоящем Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия – които споделят четири гласа. Това означава, че всеки от тези управители се отказва от правото си на глас веднъж на всеки пет месеца. Във втората група включването на управителя на БНБ означава, че останалите 11 гласа вече се споделят от 16 управители, което увеличава честотата, с която всеки управител временно се отказва от правото си на глас. Понастоящем четирима управители се отказват от правото си на глас всеки месец.
Независимо от ротацията на гласуване, всички членове на Управителния съвет имат право да присъстват на всички заседания, да получават цялата документация и да упражняват правото си на изказване.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус. В този контекст възможността за представяне на аргументи и участие в дискусията може да бъде също толкова важна, колкото и формалното право на глас. Някои ситуации обаче изискват официално гласуване. В тези случаи Управителният съвет решава с обикновено мнозинство. Това изключва решения по определени видове въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, капиталовия алгоритъм на НЦБ за вноски в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни резервни активи към ЕЦБ, разпределението на паричния доход, генериран от НЦБ при изпълнение на функцията по паричната политика, и разпределението на печалбите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете в Управителния съвет се претеглят според дела на всяка НЦБ във внесения капитал на ЕЦБ, докато шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тежест на гласовете нула. С управителя на БНБ сега в Управителния съвет, делът на БНБ се добавя към общото тегло на всички НЦБ от Евросистемата, като леко намалява относителната тежест на гласовете на останалите 20 НЦБ в тези решения на акционерите.
Когато дадена държава се присъедини към еврозоната, общественото внимание обикновено се фокусира върху въздействието върху новата държава членка. Но промените се случват и зад кулисите. Внесеният капитал на ЕЦБ – и следователно нейната структура на собственост – се коригира всеки път, когато държава членка на ЕС приеме еврото. Когато НЦБ се присъедини към Евросистемата, системата за гласуване за решения на ЕЦБ се актуализира, за да се съобрази с новия член. Всеки път, когато еврозоната се разширява, ЕЦБ също се развива.
