Колумнистът на изданието Human Prorgess, Гей Пули, използва за поредния си анализ в блога филмовия хит от близкото минало „Сам вкъщи“, чрез който показва колко много са се повишили номиналните цени от излизането на филма през 1990 г., като обаче дебело подчертава, че с разглеждането само на цените на етикетите се пропуска по-важната картина. А тя е, че когато разходите се съпоставят с това, което хората изкарват, всекидневната храна изглежда много по-достъпна, отколкото е била някога. Това естествено би следвалопда важи не само за САЩ, а за всички свободни пазарни икономики по света. Защото благодарение на нарастващите номинални заплати и непрекъснатите иновации, съвременните домакинства се радват на много по-голямо изобилие, дори когато на пръв поглед номиналните цени изглеждат по-високи…
Във филма осемгодишният Кевин Макалистър отива да пазарува хранителни стоки. Той купува половин галон мляко, половин галон портокалов сок, готово ястие за микровълнова, хляб, замразени макарони със сирене, перилен препарат, домакинско фолио, тоалетна хартия, пакет войничета и ароматизиращи кърпички за сушилня. Сметката му възлиза на 19,83 долара.
Професор Кристофър Кларк от Държавния университет на Вашингтон прави ежегоден анализ на цените на пазарската кошница на Кевин Макалистър и изчислява, че днешната цена на тези стоки би била с около 114,5% по-висока (42,54 долара), отколкото през 1990 г. Но, както читателите ми добре знаят, нещата могат едновременно да поскъпват и да стават по-достъпни. Как е възможно това? Възможно е, защото заплатите обикновено нарастват по-бързо от цените. През последните 35 години почасовите заплати на работниците със синя якичка са се увеличили със 207,7% – от 10,32 долара на час през 1990 г. до 31,76 долара днес.
Пазарската кошница на Кевин през 1990 г., измерена в „цената на времето“, е струвала 1,92 работни часа, в сравнение с 1,34 часа днес. Цената във време на кошницата на Кевин е спаднала с 30,2%. За времето, необходимо да се изкарат парите за тази кошница през 1990 г., днес могат да се купят 1,432 такива кошници. Изобилието на хранителни стоки се е увеличило с 43,2%.
Ако сте започнали първата си работа през 1990 г. като служител на начално ниво и през последните 35 години сте повишавали уменията си, така че днес сте средностатистически работник, почасовото ви възнаграждение се е увеличило с 511,3% — от 6,03 долара на час през 1990 г. до 36,86 долара на час днес. „Цената във време“ на вашата пазарска кошница е спаднала с 65%, което означава, че днес можете да си позволите 2,86 такива кошници. Изобилието на хранителни стоки за вас се е увеличило със 186%.
Във филма семейство Макалистър поръчва още 10 пици, като сметката възлиза на 122,50 долара (плюс бакшиш). Това означава, че „цената във време“ за работниците със синя якичка през 1990-те е била 11,87 работни часа, или около 1 час и 11 минути на пица.
Професор Кларк проверява колко струват днес 10 класически пици със сирене и пеперони в пицария Little Caesars близо до дома на Макалистър. Цената е само 98,09 долара (плюс бакшиш). Номиналната цена всъщност е намаляла! Това поставя днешната „цена във време“ на 3,08 часа за 10 пици, или около 18,5 минути на пица. Цената във време е спаднала със 74%. Това означава, че за времето, необходимо през 1990 г. да се изкарат парите за една пица, днес могат да се купят 3,85 пици. Изобилието на пица се е увеличило с 285%.
Ако сте работник с повишена квалификация, „цената във време“ на пицата за вас е спаднала с 85,9%, което означава, че днес получавате 7,1 пици за времето, за което през 1990 г. сте можели да си позволите една. Така изобилието ви се е увеличило с 610%.
Затова помнете — животът може да става все по-изобилен с всеки изминал ден, когато хората са свободни да създават и да въвеждат иновации.
