С наближаването на началото на преговорите между синдикатите и работодателите, които се свикват по инициатива на министър-председателя по темата за пенсионното финансиране, вече се вижда какви ще бъдат препъни-камъните. Асоциацията на работодателите даде да се разбере, че ще се противопостави на увеличаването на размера на вноските за старост и че е необходимо да се въведе „доза“ или „стълб“ на капитализация за допълване на разходопокривната пенсионна система. Това твърдение беше теоретизирано от Световната банка през 90-те години на миналия век в зората на неолибералната глобализация, след това подето в хор от всички апологети на финансовия капитализъм и повтаряно ежедневно в много медии. Единствената му цел е да насърчи присвояването на една част от финансовите приходи в световен мащаб. И това показва безплодието на либералната икономическа мисъл.*
Капиталовата пенсионна система в частни пенсионни фондове е подложена на същите демографски ограничения както и разходопокривната. Защото и в двата случая активно работещите осигуряват живота на неактивните. Когато осигурителните договори изтекат, застрахователната компания или пенсионният фонд трябва да намерят нови осигуряващи се, за да могат да изплащат пенсиите. С една дума, само трудът добавя стойност за разпределяне, капиталът сам по себе си е безплоден. Благодаря ти, Маркс, че спука балона на фиктивния капитал. И благодаря ти, Кейнс, че показа, че целият капитал трябва да бъде „пренесен“ и че неговата ликвидност за всички едновременно е невъзможна. Пенсионните спестявания и животозастраховането не променят по никакъв начин това правило: човек никога не финансира собственото си пенсиониране, защото няма фризер за доходите за бъдещето.
Капиталовата пенсионна система е осъдена да претърпи катаклизмите на финансовата сфера. Стотици хиляди американци изпитаха това след кризата с ипотечните кредити през 2007 г. Днес в Съединените щати вече няма пенсионни системи с дефинирани доходи, а само системи с дефинирани вноски. По този начин всякаква видимост за бъдещите пенсии се замъглява.
Въвеждането на капитализация за „спасяване“ на разпределението би принудило поколението на сега работещите да плаща два пъти по време на прехода между двете системи: за осигуряване на пенсионирането на възрастните хора и за попълване на фонда за капитализация. Това е абсурдно и несъвместимо с желанието на работодателите да намалят задължителните осигурителни вноски, защото към тях ще трябва да се добавят и вноските към пенсионните фондове.
Докладът, който Сметната палата представи по искане на министър-председателя, казва само едно нещо за капиталовата пенсионна система, но това въобще не е маловажно. „Дори и да са ограничени, тези схеми (капитализация или план за пенсионни спестявания) са скъпи за публичните финанси.“ Наистина, вноските в тези схеми се ползват от данъчни и осигурителни облекчения, като разходите за това се оценяват на 1,5 млрд евро годишно.
Капитализацията в крайна сметка е машина за увеличаване на неравенството, тъй като, за да капитализирате, трябва да притежавате капитал, а за да притежавате капитал, трябва да имате високи доходи. Още по-лошото e, чe в епоха, в която капиталът се глобализира и финансовите инвестиции се правят там, където трудът е станал високо продуктивен, но остава евтин, капиталовите пенсии имат за цел да присвоят по-голям дял от глобалната добавена стойност в полза на рентиерите както големи, така и малки. Старата мечта на капитала е да превърне работниците в малки капиталисти. Основната същност на империализма винаги е била да присвои първичните суровини и продукти на ниски цени, както и на доходите от експлоатацията на световната работна сила. С преминаването към капиталовата пенсионна система ще се даде на последната ново измерение. Тя би била империализъм, със сигурност прикрит, но също толкова пагубен.
В заключение, нека поставим един въпрос, който донякъде се противопоставя на традиционното мислене: ако капиталът е толкова плодотворен в създаването на добавена стойност, колкото твърдят противниците на разходопокривната пенсионна система, докато се кълнат, че искат да я спасят, защо не предложат да се ускори работата на машините, роботите и дори на парите, вместо постоянно да удължават работното време?
*Публикация на alternatives-economiques.fr от блога на Жан-Мари Арибе, професор по икономически и социални науки и бивш преподавател по икономика в Университета Бордо
