Коментарът е на RFI в превод на Георги Саулов…
Преди половин век Китай беше една от най-бедните страни в света. Сега азиатският гигант би трябвало скоро да задмине САЩ. Западните страни мислеха, че това отваряне към света ще бъде съпроводено с демократизация. Абсолютно погрешно схащане.
Как да не видим в това един символ. Точно преди 20 години, на 11 декември 2001 г., Китай стана 143-ият член на Световната търговска организация (СТО). Въобще не с цел да отбележи тази годишнина, президентът Джо Байдън организира на 9 и 10 декември среща на върха на демокрациите, които са разглеждани в най-общия смисъл на думата като „антикитайски“ настроени.
Как най-добре да илюстрираме промените в света, станали през последните 20 години? Една от най-бедните страни на планетата преди по-малко от половин век, Китай днес се счита за най-голямата заплаха на първата световна сила.
В началото на XXI в. БВП на Китай на глава от населението е под 1000 долара, 36 пъти по-малък от този в САЩ – 36 334 долара. Днес първия достига 10 500 долара и вече съотношението е само 1:6. Друго основополагащо сравнение: когато Китай влиза в СТО икономическата ѝ тежест е съпоставима с тази на Франция. Днес тя надминава тази на страните от еврозоната като цяло и би трябвало да надмине САЩ преди края на десетилетието.
Влизането на Китай в СТО беше повратен момент в развитието на страната. Тя се отваряше към света, като по този начин беше даден огромен тласък на вътрешното развитие, същевременно допринасяйки и за общия възход на световната икономика.
За тези 20 години от шеста Китай се превърна във 2-рата в света икономика. По обема на търговията със стоки тя се изкачи от шесто на първо място, а на услуги – от единадесето на второ място.
Преди 20 години по-малко от 20 китайски предприятия влизаха в класацията Fortune Global 500 на 550-те най-големи компании в света. През 2020 г. техният брой достига 133, като за първи път изпреварва САЩ.
В момента Китай е най-големият износител в света и вторият най-голям вносител. През 2020 г. стойността на износа ѝ се увеличи 11 пъти в сравнение с година преди приемането ѝ в СТО.
Преди 20 години никой не можеше да предвиди такова безпрецедентно в човешката история развитие. Трябва да отбележим, че след 1978 г. с политиката на Дън Сяопин на отваряне на Китай, страната вече се развиваше с добри темпове и привличаше чуждестранни инвестиции.
Експортно ориентираните предприятия се ползваха от редица предимства и облекчения, докато чуждите компании не можеха свободно да оперират на китайския пазар. Влизането на страната в СТО през 2001 г. беляза края на първата фаза на нейното отваряне, което се извършваше под строг държавен контрол.
След това, през 2002-2008 г., китайският износ скочи благодарение на намаляването на митническите тарифи. През този период страната внасяше в по-голяма степен капиталоемки продукти, а изнасяше – трудоемки. След 2009 г. поради въздействието на последиците от световната икономическа криза ръстът на износа имаше по-непостоянен характер.
В резултат на това се наблюдават следните явления: стабилизира се вътрешният пазар благодарение увеличаването на средната класа; САЩ по време на администрациите на Тръмп и Байдън поведоха търговска война срещу Китай; страната показа удивителна способност за адаптиране в условията на пандемията, като започна да доставя на целия свят маски и компютърен хардуер.
Първото десетилетие на XXI в. беше белязано от невероятен обрат. Китай, който дължи бързата си индустриализация на големия прилив на чуждестранни инвестиции, се превърна в най-големия износител на преки инвестиции в чужбина. Те му позволиха да закупи или да създаде предприятия във всички райони на света, като поставя ударението върху транспорта и електронната промишленост. Китай вижда бъдещето с акцент върху технологичните иновации. Планът „Made in China 2025“ и програмата за развитие на изкуствения интелект за 2016-203 г. имат за цел да направят страната независима във високите технологии. Фабриката на света трябва в кратки спокове да стане самозадоволяваща се със стоки и know-how.
Китай се стреми и да заеме по-значително геополитическо място в света. Най-голям израз на този стремеж е инициативата „един пояс, един път“ („новият път на коприната“). Става въпрос за разгърната мрежа от морски и ж.п. пътища, която се простира до Западна Европа и се опира на система от съюзи със страните от Централна Азия и Европа. Това крие опасността от създаване на зона на влияние, стигаща до Европейския съюз. Проектът беше обявен през 2013 г., но придоби реални очертания през последните години. Тези амбиции обаче често срещат политически отпор и са изправени пред непосилни разходи.
Друг показател за ограниченията пред китайската мощ е слабата интернационализация на юана. Китайската валута все още заема незначително място във валутните резерви на другите страни. Въпреки това Китай успява да засили своята тежест при вземането на решения в рамките на международните организации и играе картата на мултилатерализма.
