Повишаването на дългосрочните лихвенитe проценти, предприето за борба с инфлацията, ще облагодетелства някои спестители и компании, но ще накаже държавата и най-задлъжнелите, коментира колумнистът на Capital.fr* Патрик Артус...
Покачването на лихвените проценти, регистрирано за няколко месеца, е доста впечатляващо: доходността на десетгодишните облигации във Франция, която беше отрицателна през лятото на 2021 г., достигна 2% в края на юни. Логично е да се запитаме за ефектите от подобна мярка върху икономическата активност и темпа на инфлацията, особено когато тя се поражда основно от поскъпването на суровините. Знаем, че тогава е необходимо значително да се намали търсенето на стоки и услуги, за да се компенсира спадът в тяхното предлагане, което е резултат от покачването на цените на първичните суровини.
Но ние не се интересуваме достатъчно от преразпределителните ефекти на подобно повишаване на лихвите: кои ще бъдат печелившите и губещите от покачването им сред различните групи икономически субекти? Когато тези субекти се сблъскат с повишаване на реалните лихвени проценти, т.е. коригирани от инфлацията, това ще накаже на първо място най-задлъжнелите между тях (държавите, домакинствата и фирмите).
Трябва да припомним, че такова увеличение, при равни други условия, повишава дела на дълга. Това ще накара държавите да намалят своите първични бюджетни дефицити (без лихвите по държавния дълг), семействата да се ограничат в закупуването на жилища на кредит, а компаниите – да намалят инвестициите. Този ефект обаче би бил бавен в страни като Франция, където по-голямата част от дълга е с фиксирани лихви: само новите кредитополучатели ще бъдат санкционирани.
Вторият засегнат е пазарът на труда. Анализите показват, че експанзионистичните парични политики понижават нивото на безработица при нискоквалифицираните работници повече, отколкото при квалифицираните. Това е една от целите на „политиките за прегряване“, които се състоят в поддържане на приспособяващи парични програми, дори когато нивото на безработица е ниско, за да продължи да се увеличава заетостта на нискоквалифицираните. Следователно трябва да се опасяваме, че, обратно, повишаването на лихвените проценти ще бъде неблагоприятно за този тип служители.
Третата последица, която може да се очаква от това повишение на лихвите, независимо дали са номинални или реални, се дължи на структурата на спестяванията на домакинствата според техните доходи. По този начин домакинствата с ниски доходи, които инвестират предимно в нискорискови облигационни продукти (пенсионни фондове, животозастрахователни компании), ще получат по-добра доходност.
Докато заможните семейства, които спестяват главно в по-рискови финансови инструменти (акции, недвижими имоти, корпоративни облигации и др.), ще бъдат наказани от повишаването на „рисковата премия“, свързана с тези инструменти, която сама по себе си се увеличава поради нарастващите дългосрочни лихвени проценти. Подобно покачване се отразява от спада на стойността на тези активи. Това обезценяване на акциите и корпоративните облигации вече се наблюдава от пролетта на 2022 г. Но то задължително ще засегне и недвижимите имоти.
Някои компании биха могли да извлекат полза. Например банките по очевидна причина: те отпускат дългосрочни заеми (заеми за недвижими имоти или заеми за бизнес инвестиции), чиито лихви растят. Тези заеми обаче до голяма степен се финансират от краткосрочните депозити, които не носят доходност. Положението на застрахователните компании е по-сложно.
Като направи възвръщаемостта на техните средства в евро по-привлекателна за спестителите, повишаването на дългосрочните лихвени проценти ще бъде благоприятно за тях. Но това не трябва да става прекалено бързо, за да не се допусне същите тези спестители да се откажат от старите си животозастрахователни договори, инвестирани в стари облигации, които са сключени на базата на предишни, по-ниски лихвени проценти.
В заключение повишаването на дългосрочните лихвени проценти (номинални и реални) е без съмнение лошо за правителствата и повечето фирми и добро, при условие, че не става твърде бързо, за банките и застрахователните дружества.
Положението на домакинствата е нееднозначно. По-бедните сред тях ще се възползват от по-добрата възвръщаемост на спестяванията си, но ще пострадат от повишаването на нивото на безработица сред нискоквалифицираните работници. Заможните домакинства ще бъдат до голяма степен защитени от това нарастване на безработицата, но ще пострадат от спада в цената на рисковите финансови инструменти.
*Превод Георги Саулов
