fbpx

Конституционна икономика и противоконституционно мнозинство

Конституционната икономика е набор „ограничения, наложени на обществените деятели, които представляват държавата“
Стефан Войгт. Конституционна икономика. (Помагало). Кеймбридж, 2020 г. с. 5

Решението на конституционния съд (КС) за преразглеждане на резултатите от октомврийските парламентарни избори предизвика наглед необяснима реакция на прокуратурата, последвана от невежествени изяви на политически деятели в парламента и извън него. Последните десет политически дни на България създават риск от конституционна криза. В основата на този риск е стихийното и засега само „според случая“ анти-конституционно мнозинство в парламента. Много важни подробности на приплъзването към този риск остават незабелязани.

Теория на политическите сделки

Конституционната икономика е пречка пред неограничената власт, която правителствата и политиците могат да имат над населението на своята страна и избирателите. Мисията на конституционните и върховни съдилища е да налагат ограничения на властта – „отвъд близкия хоризонт на споразуменията между временно действащи амбициозни политици“, подчертава Джеймс Бюканън. Нобеловата му награда е принос в „разкриването на договорните и конституционни основи на икономическата теория и механизма на политическите решения“.

Независимо от заявените намерения, тези решения предизвикват политически разходи – осъзнати или не – за всички.

Политическите разходи са разходи по създаването, поддържането и промяната на правилата на играта на институциите. Според фундамента на правилата разходите са за поддържане на конституцията, разделението на властите, създаването на органи за прилагане на законите и решаване на спорове, назначаването на служители, плюс разходи за съобразяване с правилата и просто сделкови (икономически) разходи според предпочитанията на отделните хора.

Като дейност политическите разходи са разходи за анализ, разбиране и ориентация в правилата, за договаряне и съгласие, несъгласие и спорове по този повод, за установяване, налагане, заобикаляне на някои правила или бягство в юрисдикции с не толкова притеснителен правов ред.

Сделките в стопанския живот са за сметка на страните, които ги сключват. Без предчувствие за полза, сделки няма. В политическия живот сметката е за онези, върху които са наложени правилата. За да бъдат приети, тези разходи трябва да бъдат представени като илюзорни ползи. Действително облагодетелстваните следва да останат скрити. Решенията за промени в институциите и правилата биват прокарвани със смесица от формални и неформални, обществено известни или неизвестни, начини или групи участници. Когато са известни, хорското и фирмено планиране е по-лесно.

„Народен съд за конституционния съд“

Мобилизирането на прокуратурата по повод конституционното дело за валидността на последните парламентарни избори е следствие на дългогодишното сътрудничество с водачите на управляващите партии. Това сътрудничество не се обявява, а „подразбира“ Защото противоречи на официално поддържаните основни принципи на правораздаването.

В рамките на това сътрудничество прокуратурата често защитава девиантното поведение на хора и организации, ако обществото е забелязало или се очаква да го забележи отклонението от установените с конституцията и законите норми. Прецедент в случая е, че:

  • първо, обект на нападението е дейност по установяването на факти и обстоятелства по конституционно дело, тоест обект е самия КС и
  • второ, че мнозинство народни представители повтарят функции на прокуратурата, работят няколко часа като конвент и правят опит с декларация да се намесят в работата на Съда.

Той самият вече е установил нарушаване на правилата за провеждане на избори и изисква доказателствения материал, за да може да реши делото. Сезирана от директора на „Информационно обслужване“ (защото не бил съгласен с част от определението на Съда), Софийската прокуратура изземва документи и предприема действия, които предполагат а) разследване на КС и б) защита на вече избраните с предполагаемо нарушение на правилата депутати.

С декларацията си 128 народни представители се намесват в работата на КС. Не е известен правно неграмотният автор на текста, но той е внесен за обсъждане от председателката на парламента. Гласувалото я мнозинство се държи като на съд над конституционния съд. Това поведение съответства на цитирания в подзаглавието лозунг от нападението срещу сградата на ЕС от началото на месеца. Депутатите от шест фракции със свои думи повторят лозунга. Партията, която го е измислила, критикува КС, но не гласува декларацията.

Всъщност мнозинството срещу КС в това народно събрание е 161 гласа.

Конституционните съдии сами създават безнадзорен статут на прокуратурата още с КС решение №3 от 10 април 2003 г. Настоящият състав на съда (без съдиите Атанасова, Белазелков и Пенчев) отхвърли като противоконституционни опитите за контрол върху главния прокурор с решение №13 от 2024 г. Прокуратурата и почти конституционното парламентарно мнозинство са срещу Конституционния съд. Депутатите дори със закон нямат право да се месят в неговата работа. Тяхно право е само да променят конституцията.

Съюзите на адвокатите и на съдиите определиха случилото в парламента като „безпрецедентно“, „недопустимо“, „притеснително“ и нагледен пример за „неправова държава“.

Скоро народните представители ще изберат приемник на съдия Пенчев. По изслушването на двамата кандидати всеки може да отсъди кой от тях е по „техен човек“ за работа в КС.

Политически разходи в „неправова“ България

Преките разходи от решенията на КС от 2003 г. за статута на главния прокурор могат да бъдат пресметнати точно. Сметката е относително ясна за преките щети за икономиката и обществената цена, наложена от сътрудничеството между прокуратура и политици. В случая с КТБ например, те включват бюджетните разходи за възмездяване на гарантираните влогове, фалита на дъщерни дружества, работното време на прокуратурата и други органи, плюс някои други събития. Явните ползи са за големите длъжници на банката. Порталът с документи и разследвания по този повод периодично е жертва на хакерски атаки.

Не съвсем видими рискове

Рискът от новото мнозинство, чиито последици се развиват в момента, не подлежи на изчисление. Същото важи и за предишните действията или бездействия на прокуратурата по други казуси и заподозрени, „джуджета“, сплашването на фирми и граждани, доносите на главния и прокурор, назначенията във Висшия съдебен съвет и учрежденията, които създават и прилагат правила и закони.

Конституцията, със скърцания във върховенството на правото и други области, досега е позволявала житейски напредък. Но ред конституционни правила и традиции са под риск.

Правото на бунт е гарантирано от свободите на сдружаване и мнение, и правото на достъп до информация за онова, какво прави правителството. Бунтовете са успешни през 1989-1991 и 1996-1997 г. „Успех“ тук означава измеримо намаляване на политическите разходи и разширяване на свободата и благосъстоянието. През 2013-2014 г. протестът е почти успешен, с надежда за свобода. Но с влошаване на върховенството на правото. През тези години се засилва зависимостта на българската политика от Русия. От мнозинството партии, правителствата, а сетне и президента Радев, са неглижирани анексията на Крим, завземането на територии в Украйна и инициативи на НАТО в Черно море.

След 2021 г. „свобода“ все по-рядко се разбира като свобода на отделния човек. КС и съдилищата все още, макар и трудно, я пазят от посегателства. Противоконституционното мнозинство e ad hoc. Неговите водачи и депутати пропагандират „свободата“ като международна изолация, преориентация на България от запад на изток. Техен идеал е подчинението на предприятия, банки, търговия (цени), заплати и пенсии на правителството, прекратяването на концесии и размножаване на държавните предприятия.

В България „договорите са закон за страните по него“, ако национален закон не промени техните задължения. След 2009 г., но особено след 2012 г. в народното събрание започват да внасят законопроекти, които пряко нарушават изпълнението на сключени от правителствата договори на територията на страната. Средно по седем такива проекта на година са за национализация на предприятия и дейности. За някои извънредно добри в технологично, екологично и финансово отношение инвестиции има по над хиляда очернящи публикации в медиите. Други са непрекъснато проверявани от прокуратурата, която, сезирана от депутати, трупа срещу тях томове „разследвания“.

Тези инициативи са най-често насочени срещу чуждестранни инвеститори. От Европа и света, никога (до преди две години) от Русия. В един случай, използвайки правото на достъп до информация, двама депутати откриха, че готов за приемане законопроект е писан в офиса на близка до Кремъл държавна компания. Сега вносителят на този законопроект е кандидат за висша регулаторна длъжност. Неговата партия е част от правителственото мнозинство.

Разходите за запазване на независимостта на тези сектори се увеличават.

Качеството на законопроектите непрекъснато се влошава. Две трети от тях са без оценка на ефектите от прилагането им. Същото важи и за правителствените програми и стратегии.

Според конституцията договорите за членство в НАТО, ЕС (включително присъединяването към еврозоната) и всички останали надлежно ратифицирани договори са част от правовия ред на страната. Правото на протест се насочва към основното в този правов ред, установен да е в сила „отвъд близкия хоризонт“ на вътрешнополитическите сделки.

За първи път от 1991 г. проблем в законодателното събрание е не само и не толкова крехкото про-правителствено мнозинство, но е и разрастващото се противоконституционно мнозинство.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"