Коментар на Harvard Business Review-France чрез capital.fr*…
Превръщането на дълготрайността в главна ос при проектирането на продукт или услуга е цел, която занапред ще трябва да се вписва в ДНК-то на всяка компания. За да се справят с предизвикателствата за намаляване на въглеродния отпечатък, компаниите нямат друга алтернатива. Нововъведенията в технологията им позволяват да намерят много нови решения, но те трябва да променят и начина на мислене. Това трябва да стане както чрез разширяване на техния научен подход, така и чрез предефиниране на самото понятие за иновация и начина, по който тя се интегрира в организацията на работа.
Кръгова икономика, близост, възобновяема енергия, отговорно потребление… В сложното уравнение, породено от последствията от човешката дейност върху планетата, сега се търсят различни пътища. Но въпреки че на пазара се предлагат множество технологични решения, малко компании се занимават с темата в нейната цялост. Като се започне от разбирането, че иновациите трябва да работят в полза на дълготрайността на продуктите, би било необходимо да се ангажираме напълно с една технологична, но също така и методологична, организационна и културна стратегия, при която иновациите и дълготрайността стават едно цяло.
Целта е проста: да се намали въздействието върху околната среда на даден продукт и производствените процеси, свързани с него, като от самото начало трябва да се проектира не само неговата функционалност но и да се вземе предвид целият му жизнен цикъл. Трябва да мислим вече не толкова за неговата основна функция, а за неговото „продължително“ потребление. За всеки продукт трябва да прилагаме цялостен подход и дългосрочна системна визия, така че, в допълнение към основната му употреба, трябва да вземаме предвид и неговата дълготрайност, модулност, възможност за възстановяване и рециклиране. Това е неумолимата логика, която се основава на едно изключително важно наблюдение: 80% от въздействието върху околната среда, свързано с производството и потреблението на дадени продукти, е резултат от решения, взети още на етапа на проектиране, се казва в проучване, публикувано от Европейската комисия.
Не липсват инициативи за справяне с този проблем и някои компании вече са крачка напред. Като L’Oréal например, която пусна твърд шампоан, чиято продължителност на живот е еквивалентна на две стандартни бутилки от 250 ml и който изисква намалена консумация на вода благодарение на бързото си изплакване. При опаковането козметичната компания се насочи към рециклирания картон за сметка на пластмасата. Така тя намали общото количество на първичната опаковка с 80% и емисиите на парникови газове с 30% за целия жизнен цикъл на своя шампоан. Fairphone, от своя страна, проектира своите смартфони по модулен начин – което прави ремонтите по-лесни – и набляга върху елементите от кръговата икономика, като насърчава ефективното използване на дефицитните ресурси. През 2020 г. холандската компания ремонтира и препродаде 40% от телефоните, които беше прибрала отново. Някои нововъведения имат за цел да намалят емисиите на даден продукт по време на фазата на употреба. Така рутерите Cisco 8201 консумират 26 пъти по-малко енергия от предишна си версия.
Дълготрайността на продуктите е концепция, която все още не се разбира добре от производителите
Въпреки усилията на компаниите да намалят въздействието си върху околната среда, концепцията за производството на дълготрайни продукти все още трудно си намира път. Според скорошно проучване на Capgemini, само 22% от анкетираните фирми казват, че дълготрайността е ключов елемент от процеса на разработването на техните продукти. Въпреки това, 67% от анкетираните виждат, че зад инициативи в тази област се крият възможности за намаляване на емисиите. Въпреки очевидния смисъл, не става ясно защо тази концепция не намира масово прилагане?
Оказва се, на първо място, че принципът на дълготрайност почти не прониква в дейността на предприятията, защото, почти или съвсем, не се разбира от тях. В действителност, същото проучване показва, че 51% от респондентите имат ограничени познания за екологичното въздействие на техните продукти през целия им жизнен цикъл. Освен това, докато много компании се фокусират върху намаляване на въздействието на техните продукти във фазата на производство и употреба им, то въпросът за това какво става с тях в края на жизнения им цикъл все още до голяма степен се игнорира. Въпреки това, за да бъде подходът наистина ефективен, от съществено значение е системата да се разглежда в нейната цялостност, като се вземат предвид както екологичните, така и социалните последици и натискът върху природните ресурси и последствията върху биоразнообразието.
Да се развенчаят митовете около концепцията за дълготрайността
За да се постигне това, е необходимо прилагането на системен подход. Но той усложнява уравнението на компаниите, които трябва да включат в процеса на проектиране и разработка значителен брой параметри: избор на материали, възможност за ремонт, лесно разглобяване, подбор на съставните компоненти, механизъм за пренос на данни… Става дума за процес на проектиране и създавене на продукт, който се амортизира по-бавно, като същевременно се прилагат актуализациите на софтуера, без при това да се забравя сигурността и поверителността на потребителя. Предизвикателството е голямо, но ще бъде преодоляно благодарение на прилагането на доказани подходи. Защото технологичната еволюция днес е един от факторите, способни да решават дилеми от подобен характер.
Изчислителната мощ на изкуствения интелект и инженерната система вече могат да моделират по предсказуем начин жизнения цикъл на даден продукт в неговата цялост. Новостите – като блокчейн – също позволяват да бъдат проследени използваните материали, вместо да се опитваме да ги заместим с по-екологичните алтернативи. Освен това, въпреки огромните възможности, които се разкриват от настоящите технологични нововъденеия, се оказва много често, че компаниите нямат капацитет да ги осъществят. В частност на тях им липсват инструментите, методите и знанията по отношение на анализа на жизнения цикъл, което е необходимо за оценката на въздействието върху околната среда.
Тази празнина се отнася и до ангажираните финанси. Разработването на дълготрайни продукти изисква инвестиции в технологиите, които в редица случаи могат да се окажат финансова пречка. Иновациите по отношение на дъготрайността на продуктите носят в себе си още един коз: намаляване на разходите за материали, за производство, за разпространение, за оценка на риска, без да споменаваме тук търговските предимства. Всъщност, в края на процеса първоначалните разходи генерират стойност за предприятието. Така магнитът Philips BlueSeal, използван в системи за магнитно резонансно изображение (IRM), изисква само седем литра течен хелий за охлаждането си в сравнение с 1500 литра за конвенционалните магнити. Друг пример е използваните от IKEA опаковки, които позволяват транспортирането на два пъти по-голяма продукция с един камион. И следователно това води до намаляване на крайния брой маршрути. През 2021 г. HP използва 134 000 тона рециклирана пластмаса за производството на тонер касети. Освен намаляването на отпадъците, компанията реализира 3,5 милиарда долара от нови продажби поради дълготрайния характер на своя продукт (който е три пъти по-дълъг, отколкото при предишните касети). Тези примери не са единични и показват, че освен първоначалната инвестиция, създаването на дълготраен продукт позволява да се намалят разходите. А понякога дори и да се увеличат печалбите.
Съществените фази на концепцията за дълготрайния продукт
Такъв подход изисква преосмисляне на системата в нейната цялост, чрез възприемане на искрен, пълен и абсолютен подход. Като се абстрахираме от общовъзприетите стандарти за иновация, където еуфорията от краткосрочните резултати често надделява над дългосрочното мислене, се изисква да се отдели време за фазата на раждането на идеята и предпроектирането на продукта. През нея преди всичко трябва да се определи целта и етичната амбиция, която я характеризира. След това трябва да се подходи от научна гледна точка с провеждането на дебати с участието на всички заинтересовани страни, дори ако това крие опасността от достигане до контраинтуитивни заключения. И накрая, тази фаза изисква цялостен подход, за да се вземат предвид всички въздействия на продукта. Такъв подход изисква сътрудничество между всички участници (вътрешните отдели, партньорите и подизпълнителите, дори и гражданското общество) за сметка на конкурентноспособността, като се поставят на заден план личните интереси и се възприема продуктът отвъд простата му икономическа рентабилност. За да стане това, компаниите – малки или големи – трябва да се отворят към екосистемата, към която принадлежат, чрез създаване на нови връзки, като потърсят сътрудничеството на академичния и индустриалния свят, така че всеки участник да може да споделя своите знания или ноу-хау.
Това е само първата стъпка. Процесът, който трябва да последва, изисква пълна промяна на начина на мислене. По този начин принципът на дълготрайността трябва да се заложи в основата на иновациите и оттам да се премине към по-широки промени. Вътрешно това се състои в приоритизиране на идеята, нейното разработване да се осъществи въз основата на солидни данни и да се започне нов, по-системен начин на мислене, опиращ се на принципите на кръговата икономика. Но също означава и определяне на целите, установяване на отговорностите в рамките на съответните екипи и развиване на необходимите умения. Нов подход, нова организация и нови вътрешни процеси, които също така ще доведат до нови видове партньорства по цялата верига на производството и реализирането на продукта.
И накрая, този подход налага фундаментална промяна в управлението на един проект, чиято цел е да се възприеме отчитането на реалните разходи извън техния чисто финансов аспект (включване на екологичното и социалното им въздействие, като например изчисляване на въглеродния отпечатък), да се реализират значителни икономии като се вземе предвид възвръщаемостта на инвестициите в дългосрочен план.
За компаниите, техните изследователски и развойни екипи, техните доставчици на услуги и подизпълнители, тази промяна на начина на мислене повдига редица въпроси. Каква организация да се създаде? Какви умения трябва да се развият? Какви финансови, човешки и технологични ресурси трябва да бъдат отделени за това? На толкова много въпроси трябва да се даде отговор, за да не се разглежда повече производствената верига по линеен, а по многоизмерен начин. И така иновациите свързани с дълготрайността на продукта трябва да се поставят в основата на тяхната стратегия и при неговото проектиране трябва да се гледа отвъд простата му употреба.
*Превод Георги Саулов
