Тръмп иска да даде тласък на растежа на САЩ до максимум и да ограничи търговията им с останалия свят. Фед не може да остане бездейна. И арбитърът между тези две сили ще бъдат пазарите, коментира Уилфрид Галанд в свой анализ за capitalinsight.fr (всички болдове са на автора)…
На 20 януари 2025 г., Доналд Тръмп стана 47-ият президент на Съединените американски щати. Въпреки че мнозинството му в Камарата на представителите е много малко – 2 гласа, като се вземат предвид отсъстващите по различни причини – той разполага с всички лостове, включително във Върховния съд и в съдебната система, където много съдии дължат назначаването си на него, за да осъществи икономическата си програма.
„Maganomics“, която той разработи по време на кампанията си, има за цел да ускори максимално темпа на икономически растеж, чрез намаляване на данъците и разхлабване на федералните регулаторни ограничения, като същевременно затвори страната чрез налагане на мита върху вноса и ограничаване на миграционните потоци.
От гледна точка на Фед, пълното и цялостно прилагане на тези мерки би означавало риск от спиране на и без това бавния процес на дезинфлация и следователно на намаляването на лихвените проценти. Още преди встъпването му в длъжност, пазарите вече залагаха само на едно намаляване през тази година.
Инвеститорите в облигации са разбрали това добре. Водени както от очакванията за силна икономическа динамика, така и от възможно увеличаване на инфлационния натиск, 10-годишните лихвени проценти се затегнаха рязко от края на септември, с увеличение от почти 100 базисни пункта за четири месеца, довеждайки в средата на януари доходността на съкровищните бонове с падеж 2035 г. до около 4,8%.
Следователно основният въпрос, пред който са изправени пазарите през тези първи месеци на годината, е следният: кой ще надделее в света на „Maganomics“, между покачването на лихвите, което има тенденция да възпира икономическата активност, и покачването на печалбите, благодарение на гъвкавостта на бизнеса и икономическите растеж?
Тази ситуация – едновременно покачване на лихвите и печалбите – е точно противоположна на тази, която преобладаваше през 70-те години на миналия век, когато тези два елемента се развиваха в противоположни посоки, и с по-новата от 2022 г. Тези два периода се характеризираха с инфлация и нисък растеж. Обратно, сега се наблюдава силен и устойчив растеж в контекст на дезинфлация, станала обаче нестабилна от ефекта на „шока от предлагането“ на Maganomics. Всичко това прави арбитража на пазара по-несигурен.
Досега, въпреки че движението нагоре се забави значително след възхода на Тръмп в социологическите проучвания през октомври и след последващото му избиране за президент през ноември, инвеститорите залагат на растеж на печалбите, очакван от +14,6% през тази година за S&P500. И това въпреки че целевата лихва на Федералните фондове се покачи в края на годината от 2,75% пред септември до 4% в края на декември.
За да продължи тази тенденция е необходимо да се изпълнят едновременно две условия.
1.Първото е американските компании да изпълнят обещанията за печалба, съдържащи се в оценките, които станаха много взискателни, особено за големите фирми, чиято капитализация средно надвишава 30 пъти очакваните печалби.
Началото на сезона на печалбите в този смисъл е обещаващо, тъй като американските банки, които традиционно отварят този период, надминаха очакванията. Но ключово ще бъде публикуването на резултатите на големите технологични компании.
В допълнение, за да се консолидират очакванията за бъдещи печалби, следващите водещи икономически индикатори ще бъдат внимателно наблюдавани. Първите регионални индекси за януари обаче дават противоречиви сигнали: активността в услугите в Пенсилвания е по-добра от очакваното, докато производственият сектор в щата Ню Йорк бележи спад.
2. Второто е покачването на референтните лихвените проценти за 10 години да остава под 5%. Това е още по-важно, тъй като американските компании се възползваха от периода на Ковид, характеризиращ се с ниски лихви, за да се рефинансират масирано. Въпреки това, особено за набиране на средства със средно качество (BB и по-ниско), стандартният падеж на ценните книжа е пет години, което означава, че крайният срок за рефинансиране е през следващите десет-дванадесет месеца.
Това също така означава, че трансмисията на паричната политика в икономическата сфера е силно забавено от извънредните финансови условия по време на пандемията. Това се отразява в средния процент на рефинансиране на компаниите, който все още е близо 6%, но този забавен ефект е към своя край и идва времето за равносметка.
И за двата аспекта – растеж и лихви – от особено голямо значение ще бъдат балансите, които новата републиканска администрация ще успее да постигне. Преди всичко инфлационният аспект ще трябва да бъде следен много внимателно: потенциалният шок върху пазара на труда в случай на спиране или дори на обръщане на миграционните потоци би бил подобен на този, предизвикан от Ковид, който доведе до голям скок на цените.
Такъв ефект може да възникне и в случай на развитие на търговията с някои географски райони. Но, в зависимост от действителното равнище на митническите тарифи, това може да има и рецесионен ефект, като действа като огромно увеличение на данъците върху икономиката на страната.
Изправен пред този несигурен икономически контекст, Фед ще трябва да се адаптира. Изявленията на Кристофър Уолър, постоянен член с право на глас в съвета по паричната политика на институцията във Вашингтон, в които се уточнява, че възможността за три или дори четири намаления на лихвените проценти тази година не може да бъде изключена, предизвика объркване и показва, че гъвкавостта ще остане в основата на паричната политика.
Ако нашият основен сценарий се осъществи, а именно стабилизиране на лихвите в условията на постоянна, но контролирана инфлация в рамките на 3%, придружавано от устойчив растеж въпреки инцидентните скокове на митата, Федералният резерв трябва да запази лихвите си до голяма степен непроменени през това шестмесечие. В този случай той трябва да се възползва да спечели време с евентуално само едно смъкване на лихвения процент през този период.
Този сценарий ни позволява да запазим конструктивния си поглед върху пазара за следващите месеци. Акциите с голям растеж трябва да бъдат съпътствани от ръст на индустриалните акции със силна вътрешна експозиция, както и на акциите на компаниите в областа на здравеопазването и социалните грижи, които все още се радват на добра оценка от пазара.
И къде е Европа във всичко това? Икономическите и политическите условия на Стария континент не будят оптимизъм, това е сигурно. Но много от рисковете, свързани с европейската идентичност и „Maganomics“, вече са включени в цените на европейските акции. Така че малко противоречива дързост не би била неуместна според нас в началото на тази година… при условие, разбира се, че следим внимателно туитовете на Тръмп!
