Интервю на France 24 с Франсис Перен, директор на Института за международни отношения и стратегии, в превод на Георги Саулов…
След като Владимир Путин обяви, че от 1 април руският газ трябва да бъде плащан в рубли, Европейският съюз, най-големият клиент на Москва, му отговори с категоричен отказ и заяви, че разглежда други възможности, за да гарантира доставките си.
Войната в Украйна може ли да доведе до преждевременно спиране на износа на руски газ за Европа? Когато страните от Европейския съюз решиха да изключат от санкциите срещу Русия газовите договори, Владимир Путин обяви, че от 1 април „неприятелските страни“ трябва да плащат получения газ в рубли.
ЕС, най-големият купувач на руски газ, оцени това като неприемлив рекет и призова Русия да зачита договорите си, които предвиждат плащания в евро и в някои случаи в долари.
Пред заплахите на Москва, която твърди, че възнамерява да се обърне към азиатския пазар, френското и германското правителство посочиха, че се подготвят за евентуално спиране на вноса на руски газ.
France 24 се обърна към Франсис Перен, директор на Института за международни отношения и стратегии и специалист по енергийните проблеми, за анализ на възможните последици от едно такова решение както за ЕС, така и за Русия.
Какъв анализ правите на изявлението на Владимир Путин? Европейските ръководители твърдят, че са получили обещания, че ще могат да продължат да купуват газа в евро. Изпълнима ли е заплахата на Русия?
Тази заплаха не е изпълнима по две причини.
Първо, тя е в противоречие с текстовете на подписаните договори между Газпром и европейските газови предприятия, които предвиждат плащане в евро и в някои случаи в долари. Едностранната промяна в тези договори е незаконна и Владимир Путин добре знае това.
Другата причина е, че от Москва идват много разнопосочни сигнали: от една страна Владимир Путин заявява, че трябва да се плаща в евро; от друга – същият този Путин успокоява Олаф Шолц и Марио Драги, като им казва, че нищо няма да се промени; от трета е говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, който говори, че плащането в рубли ще бъде постепенно въвдено.
По мое мнение, става въпрос за умел блъф от страна на Владимир Путин. Както става често, той прави шокираща декларация, за да види какви ще бъдат реакциите и съответно да пригоди стратегията си.
Париж и Берлин твърдят, че се подготвят за евентуално спиране на вноса на руски газ. Разполагат ли те с разумни решения?
Първо, трябва да се подчертае, че европейците не са наложили санкции върху руския газ, който представлява 45% от техния внос, тъй като те не могат да се справят без него в краткосрочен план. Сега, след началото на войната в Украйна, се разработва план за значително намаляване на тази зависимост още през 2022 г. с перспектива за пълното ѝ ликвидиране през 2027 г. За осъществяването на тази перспектива съществуват три лоста: да се намерят нови доставчици на природен газ, да се замени една част от потреблението на газ с други източници, преди всичко възобновяеми, и накрая да се намали сегашното потребление. Тази стратегия би трябвало да доведе до намаляването с една трета на вноса на руски газ още през тази година.
Що се отнася до новите доставчици, вече беше подписан договор със САЩ за увеличаване на доставките на втечнен газ, който би компенсирал в близко бъдеще една трета от сегашния руски внос. Между другите потенциални партньори са Катар, Алжир, Нигерия, Египет, Норвгия и Азербайджан.
Русия е най-големият доставчик на газ за Европа и Европа е основният ѝ клиент. В контекста на настоящата война може ли Владимир Путин да действа от позиция на силата?
Русия не е в силна позиция по една проста причина: тя е по-зависима от европейския пазар, отколкото Европа от руския износ. Иначе казано, Русия има повече какво да загуби, отколкото Европа.
Определено за ЕС не е лесно да затвори руската страница, но тя вече притежава достатъчно развита инфраструктура, за да увеличи поне на първо време вноса на втечнен природен газ. Макар че тези доставки струват по-скъпо, те имат едно основно предимство – да бъдат по-гъвкави, защото се доставят с кораби, а не през газопроводи. Тази гъвкавост позволява по-голяма сигурност в доставките, защото по-лесно могат да се диверсифицират източниците.
От гледна точка на Русия, нейната енергийна индустрия е насочена главно към Европа. Ще са необходими големи инфраструктурни инвестиции, за да се изнася газ с морски транспорт, което означава, че той трябва да бъде втечняван. Извън ЕС, Москва изнася газ за Япония, Корея и Китай. Първите две страни са съюзнички на САЩ и ще застанат на тяхната позиция. Остава Китай, който определено е съюзник на Русия, но с който преговорите по сключването на търговски договори на са леки, особено ако съотношението на силите е в негова полза.
Разбира се, Русия ще положи големи усилия да намери нови клиенти, но нейното положение ще бъде по-трудно, защото има по-малко партньори, отколкото Европа и определено по-малко потенциални партньори.
