Днес, когато се възобновяват дебатите във втората седмица на Конференцията на ООН за климата в Глазгоу, с още по-голяма сила се поставя въпросът за неравенството по отношение на климатичните промени и по отношение на усилията, които трябва да се направят за тяхното преодоляване.
В проучване, публикувано в края на октомври, икономистът Люка Шансел коментира, цитиран от RFI, че трябва да бъде въведен прогесивен климатичен данък богатство. Шансел е специалист по неравенството по отношение на околната среда и съдиректор на Лабораторията за световно неравенство.
В действителност 10% от най-богатата част от населението на планетата е отговорна за около половината от отделените парникови газове, докато половината от най-бедната част – само за 12%.
По-лошото е, че от 1990 г. (изследването обхваща периода от последните 30 години) емисиите на 1% от най-заможната част са се увеличили по-бързо, отколкото тези на останалата част от населението (8,5 млрд. тона CO2 или средно 110 тона на човек от тази група срещу 1,6 т средно на човек от 50-те% най-бедни). За това има две причини: първо – увеличаването на неравенството между страните и това въпреки икономическия ръст на т.нар. бързоразвиващи се икономики; второ – богатите отделят много повече и заради техните емисии, наричани „непреки“ чрез стоките и услугите, които купуват и чрез инвестициите, които правят.
В заключение: почти половината от всички емисии на парникови газове се дължи на 1/10 част от населението и само 1/100 от населението на света (77 млн. души) отделя с 50% повече, отколкото най-бедната половина от населението (3,8 млрд души).
Тук не става дума само за разделение между бедните и богатите страни, а и за големи разлики в самите страни, тъй като целите за съкращаването на вредните емисии, поставили си правителствата на САЩ, Великобритания и Франция бяха постигнати в по-голямата си част от най-бедните слоеве на населението.
Не е изненада, че развитите страни остават в челото на списъка с най-големите замърсители. На един жител на САЩ се падат средно два пъти повече емисии на CO2, отколкото на един европеец или руснак, четири пъти повече, отколкото на един латиноамериканец и 13 пъти повече, отколкото на един африканец.
Тези въпроси имат ключово значение, защото в крайна сметка трябва да стане ясно, че за съкращаването на емисиите от СО2 ще трябва да се плати.
Фактът, че глобалното затопляне увеличава неравенството не е нов. Новото е да се разбере, че, за да се стигне до въглеродна неутралност през 2050, това неравенство трябва да се вземе предвид и да се изискват повече усилия от тези, които замърсяват повече, т.е. 10-те процента най-богати. Това изглежда съвсем логично, тъй като принципът е който замърсява – плаща, но действителността е съвсем различна.
От тук и идеята за прогресивен климатичен данък за по-богатите, данък, който да обложи инвестициите в замърсяващите предприятия. Това трябва да е данък „въглерод“, насочен към тези, които замърсяват най-много. Така няма да се допусне същата грешка, която доведе до кризата с жълтите жилетки, когато френското правителство реши да увеличи въглеродния данък, без да се опита да облекчи най-скромните домакинства, нито да засегне навиците на най-богатите.
Люка Шансел отбелязва, че е необходима по-егалитарна стратегия, тъй като това пречи за постигането на съществен напредък. Бедните домакинства се противопоставят на мерките по опазването на климата, защото очакват, че ще падне жизненото им равнище. Данъкът върху горивата е добър пример в това отношение.
Между другите мерки той препоръчва данък от 10% върху стойността на въглеродните активи, собственост на мултимилиардните компании по света, който ще донесе 100 млрд. долара годишно. Ето с какво могат да се финансират инвестициите, необходими за осъществяването на енергийния преход.
***
превод Георги Саулов
