ЕЦБ публикува интервю с вицепрезидента на банката Луис де Гиндос…
Какво ви държи буден през последната година?
Поглеждайки назад в последно време, бих казал, че най-лошият ми кошмар беше, че една кибератака ще предизвика хаос в платежната система. Ще имаме сложна ситуация, която ще бъде много трудна за разрешаване и ще има сериозни последици за всички нас.
И какво очаквате да ви държи будни през следващата година?
За в бъдеще съм по-загрижен за търговската политика и потенциалната фрагментация на световната икономика. Новата администрация на САЩ обяви широкообхватни вносни мита. Ако те се осъществят, може да възникне съвсем нова ситуация, която напълно да противоречи на уроците от 30-те години на миналия век и на пътя, който сме избрали след края на Втората световна война.
Тръмп е въвеждал вносни мита и преди. Какво е различното този път?
Проблемът не е само в тарифите за внос, наложени от Съединените щати, но и в ответните мерки от други страни. Ако избухне търговска война, това би било изключително негативно за световната икономика, главно за растежа, но и за инфлацията. Например, ако наложите 60% мито върху стоки от Китай, който вече има излишен капацитет, това ще доведе до отклоняване на търговските потоци и дори ще повлияе на обменните курсове. Никой не знае къде ще свърши това.
Какво може да направи ЕЦБ по въпроса?
Ние не носим отговорност за търговската политика. Ние можем да дадем нашите съвети и да обясним, че една търговска война би била изключително пагубна за световната икономика и ще бъде губеща ситуация за всички и затова е по-добре да бъдем разумни. Но отговорът зависи от Европейската комисия и нашата роля е да дадем нашето виждане и да се справим с последствията.
Може ли да застраши и еврото?
Би трябвало да е обратното. Ако се появят такива заплахи, отговорът е именно в повече европейска интеграция. Еврото играе изключително важна роля в това.
Но резултатите от изборите показват, че населението в много европейски страни не е толкова запалено по него…
Мисля, че европейското население е умно и хората са наясно, че несигурността и рисковете се засилват и че по-разпокъсаното вътре в Европа би било грешна реакция. Впечатлението ми от политиците популисти е, че те предлагат прости решения за много сложни проблеми.
Имиграцията е един такъв сложен проблем…
Говори се за ограничаване на имиграцията, но гледайки демографското развитие в Европа, виждате, че населението застарява. От икономическа гледна точка е кристално ясно, че се нуждаем от организирана имиграция, така че трябва да се съсредоточим върху правилното управление на нейното социално въздействие.
Загрижени ли сте за високите нива на публичен дълг в много държави-членки, като Франция?
Държавите трябва да въведат надеждни и разумни планове за фискална консолидация. Фискалните правила бяха спрени за пет години поради пандемията от COVID-19 и енергийната криза, но сега имаме нова фискална рамка и е важно да я приложим по съответния начин. Франция не е единствената страна, чийто бюджет все още не е одобрен. Същото важи и за Германия, Испания, Белгия и Австрия. Те знаят какво трябва да направят и съм убеден, че ще действат по съответния начин.
Отнесено към БВП, публичният дълг наистина е средно с 10% по-висок, отколкото беше преди пандемията. В същото време ситуацията в южноевропейските страни, които бяха в беда преди 12 години, сега е много по-добра. Сега Португалия има бюджетен излишък, както Ирландия и Кипър. Гърция и Италия имат първични излишъци. Точно тогавашните „обичайни заподозрени“ сега се справят добре, благодарение на тогавашните мерки.
Бившият президент на ЕЦБ Марио Драги нарисува ужасна картина на състоянието на европейската конкурентоспособност в скорошен доклад. Какво можем да направим, за да го възстановим?
Демографската реалност е, че населението ни застарява. Застаряващото общество поема по-малко рискове и въвежда по-малко иновации. Ето защо насочената имиграция е толкова важна. Това е нещо, което Европа трябва да обмисли от икономическа гледна точка.
Европа има и други структурни проблеми, като липсата на истински единен пазар за стоки и услуги. Наборът от различни правила, приложими навсякъде, означава, че Европа все още е силно фрагментирана, за разлика от Съединените щати. Нямаме истински банков съюз, тъй като нямаме обща схема за гарантиране на депозитите. И ние нямаме съюз на капиталовите пазари, защото няма единен надзорен орган на капиталовия пазар и законите за несъстоятелността все още се различават в различните страни. Освен това ние нямаме фискален съюз, за разлика от Съединените щати. Спестяванията се облагат по различен начин навсякъде в Европа, има различия в правилата на пазара на труда и някои изключения от временната рамка за държавна помощ все още трябва да бъдат напълно премахнати.
Списъкът с необходимите мерки е дълъг…
Да, има много работа и светът няма да ни чака. Поради политиките на новата администрация на Съединените щати може да се наложи да се справим с тарифите за внос, несигурната фискална политика, възможността за дерегулация на финансовите пазари и, излизайки отвъд икономиката, дори с отбраната. Това е сигнал за събуждане за Европа.
Инфлацията в Нидерландия отново се повиши до 4%. Политиката на ЕЦБ не отговаря на ситуацията у нас…
В еврозоната видяхме, че въпреки че има увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата, тъй като заплатите започнаха да наваксват предишната инфлация, потреблението не се възстановява добре. Това е въпрос на увереност, който е свързан с миналата инфлация, изоставащите ефекти от пандемията и настоящия геополитически пейзаж.
Хората гледат основно цените и сега виждат, че цените в супермаркетите са много по-високи, отколкото бяха преди две или три години. Ето защо е толкова важно те да осъзнаят, че ценовите нива се стабилизират и заплатите наваксват. И не всичко е негативно, тъй като пазарите на труда се справят добре. Като ЕЦБ трябва да гледаме средното за еврозоната (при 2,2% през ноември, бел. ред.). Нидерландската инфлация е по-променлива от средната. Уверени сме, че инфлацията постепенно ще намалее и в нидерландия и че в еврозоната постепенно ще се доближи към нашата цел от 2%.
Държите ли вече биткойн?
Не, няма биткойн, но познавам някои хора, които го правят.
Пропуснахте големи печалби…
Да, но можех просто да отида в казиното [смее се]. Светът на криптоактивите е смесен, като стабилните монети са много различни от другите като биткойн. Като цяло обаче няма основи, които да определят стойността на биткойн, както има за акциите или облигациите.
Криптоактивите представляват ли риск за финансовата система?
Засега не, те са малко и обемите все още са твърде малки, за да представляват значителни рискове за финансовата система.
Европа изостава от останалия свят. От 50-те най-големи технологични компании само три са европейски. Европейците инвестират силно средствата си на фондовите борси в САЩ и европейските банки не могат да се справят с конкурентите си в САЩ. Има ли още надежда?
Това е индикация, че има някои структурни проблеми, които трябва да подобрим в Европа, а именно чрез задълбочаване на икономическата интеграция. По-рано говорих за общи правила за платежоспособност и данъчно облагане и координиран подход към надзора на капиталовите пазари, например. Трябва да насочваме европейските спестявания към Европа и да привличаме спестявания от чужбина.
Европа сега е на кръстопът. Бъдещето е по-несигурно от всякога след пандемията поради геополитическото напрежение и риска от значителни търкания в световната търговия при идването на новата администрация на Съединените щати. Ето защо се нуждаем от повече интеграция, не от по-малко. Ще е необходима смелост, но в крайна сметка здравият разум ще надделее.
