Неолиберализмът и глобализацията са два различни, но взаимносвързани процеса, които започват да се разпространяват по света през 70-те и 80-те години на ХХ век. Неолиберализмът основно цели да ограничи ролята на държавата в икономиката чрез дерегулация на корпорациите, намаляване на социалните помощи, приватизация на публични активи и данъчни облекчения за корпорациите и инвеститорската класа. Той насърчава свободното движение на стоки, услуги, капитали и пари както в рамките на отделни държави, така и в световен мащаб. Неолиберализмът отстоява свободна пазарна икономика, в която правителствата съществуват единствено, за да повишават ефективността на глобалните пазари, например чрез гарантиране на правото на собственост. Междувременно глобализацията е процесът, който насърчава интеграцията на пазарите в световен мащаб и засилва икономическите, политическите, социалните и културните връзки. С други думи, глобализацията създава взаимосвързан свят и премахва бариерите между държавите.
Неолибералните идеи стават популярни в ранните етапи на съвременната глобализация, тъй като подкрепят премахването на търговските бариери, либерализирането на капитала и насърчаването на глобалните инвестиции. Тези мерки не биха могли да бъдат приложени толкова цялостно без глобализацията. Либерализацията на търговията, свободните финансови потоци, бързото развитие на информационните и комуникационните технологии и други фактори повишават глобалната осведоменост и необходимостта от глобално управление. Така неолиберализмът се превръща в част от самата глобализация.
Предишни изследвания показват, че неолиберализмът и глобализацията имат сходни ефекти. Глобализацията направи капитализма по-конкурентен, тъй като увеличената търговия промени икономическата среда за големите компании, които трябва да се конкурират с други компании в чужбина. Свободните финансови потоци увеличиха конкуренцията между големите банки и финансови институции. Пазарите на труда също изпитаха засилена конкуренция, а някои твърдят, че това доведе до вредни последици като по-голямо неравенство в доходите и богатството и по-висока безработица. Всъщност през 1990 г. безработицата е по-висока във всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спрямо периода преди глобализацията, с изключение на Австрия, Швеция и САЩ. Освен неравенството, неолибералните и глобалните политики вероятно увеличиха и отчуждението на някои работници заради съкращения и загуба на работни места вследствие на по-силната международна конкуренция. Допълнително някои учени твърдят, че интеграцията на пазарите, мобилността на капитала и мрежовите връзки са намалили ефективността на националните правителства.
Глобализацията и неолиберализмът могат да имат и последици за демократичното управление. Така наречената демократична рецесия — отслабването на демократичните институции по света — може да бъде закъсняло следствие от глобализацията и неолибералните реформи. Някои учени смятат, че неолибералните политики често подкопават демокрацията, увеличавайки неравенството и отслабвайки социалните системи на държавите. Макар че глобализацията може да насърчи демокрацията чрез международно сътрудничество, тя също оказва натиск върху развиващите се страни да приемат пазарно ориентирани реформи, които ограничават тяхната политическа автономия. Тези политики, заедно с икономически програми, движени от елита, могат да доведат до демократични институции, в които липсва истинско участие на гражданите.
Освен това увеличената миграция често съпътства неолиберализма и глобализацията, което може да намали заетостта или заплатите за някои хора, когато повече имигранти са готови да работят срещу по-ниско заплащане. Някои възприемат засилената миграция и като културна заплаха. Изглежда, единственото решение за тези, които се тревожат, са популистките политически партии (десни или леви), които се противопоставят на глобализацията и възприемат националистически и протекционистки мерки. Възходът на популизма от своя страна подкопава демокрацията и представлява част от демократичната рецесия.
Въпреки популярността на този разказ за реакция срещу глобализацията, има малко всеобхватни глобални изследвания, които разглеждат възможните ефекти на неолиберализма и глобализацията върху демокрацията. Нашето* изследване проучва тези ефекти, използвайки данни от над 140 държави за три периода: 1980–2022, 2000–2022 и 2011–2022. Измерихме неолиберализма чрез индекса „Икономическа свобода в света“ на института Fraser, а глобализацията — чрез индекса на KOF Swiss Economic Institute. Демокрацията измерихме чрез пет показателя: индексите на либералната демокрация и изборната демокрация на проекта Varieties of Democracy, показателите на Freedom House за граждански свободи и политически права и проекта Polity IV.
Нашите резултати показват, че увеличаването на икономическата свобода и глобализацията са положително свързани с всички пет показателя за демокрация през периодите 1980–2022 и 2000–2022. Компонентите на индекса за неолиберализъм, които най-силно движат тази връзка, са правната система и правата на собственост, умерената регулация и свободата на международната търговия, докато социалната глобализация е най-важният компонент на индекса за глобализация. Въпреки това не открихме връзка между индекса за глобализация и демокрацията или между индекса за неолиберализъм и три от показателите за демокрация през 2011–2022 г. Това е интересна констатация, тъй като много учени разглеждат именно този период като най-ясно проявление на демократичната рецесия.
Следователно нашето изследване не намира доказателства в подкрепа на популярното твърдение, че неолиберализмът и глобализацията са допринесли за текущата демократична рецесия, нито пък доказателства, че тези тенденции са я смекчили. Това обаче означава, че сме установили предимно общи връзки, а не точни причинно-следствени отношения. Икономическата свобода и глобализацията вероятно имат двупосочна връзка с демокрацията: всяка от тях влияе върху другата. Затова са нужни бъдещи изследвания, за да се разплетат тези взаимовръзки.
*Текстът на Стефани Бранилович и Тибор Рутар, публикуван от Cato Institute, е на база труда им „Неолиберализмът и глобализацията не подкопават демокрацията: панелни доказателства от повече от 140 страни, 1980–2022 г.“ Американско списание за икономика и социология, 7 май 2025 г.
