Не, отделянето на растежа от емисиите на парникови газове не е невъзможно!

Как да декарбонизираме енергията? Сравнението на предимствата между ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници разделят левицата, експертите и гражданите. Икономистът Кристоф Рамо отваря дебата в изданието alternatives-economiques.fr с аргументи в полза на ядрената енергетика, на които отговаря Стефан Хис, специалистт по възобновяема енергия…

Има известна истина в намаляването на растежа, но като отговор за общото намаляване на емисиите на парникови газове ни води до задънена улица. Предизвикателството е по-скоро да се поеме по друг път, за да се отдели растежът от емисиите на парникови газове. Това отделяне е невъзможно или поне твърде недостатъчно, твърдят поддръжниците на намаляването на растежа, които често бъркат БВП и материалното производство… Каква е ситуацията?

Относителното отделяне – увеличаването на парниковите газове да е с по-нисък темп от това  на БВП – вече се осъществява в световен мащаб: количеството емисии на всяко евро (или долар) от БВП е спаднало с 40% между 1990 и 2022 г. То е намаляло от 647 на 388 тона на еквивалент CO₂ (CO₂e) на милион долара.

Това обаче е намаление, което не отговаря на предизвикателството, пред което сме изправени: докато световният БВП е нараснал 2,7 пъти за този период, емисиите на парникови газове са се увеличили с 62% –  от 33,3 на 53,8 Gt CO₂e между 1990 и 2022 г. На глава от населението увеличението е от 8%. Това, към което трябва да се стремим е абсолютно отделяне, т.е. драстично намаляване на емисиите наред със запазване на растежа на БВП.

Отделянето вече е налице

Възможно ли е това? Всъщност, то вече се осъществява в около двадесет страни, включително Франция. Въглеродният ѝ отпечатък, който включва и вносните емисии, намалява непрекъснато от петнадесет години: от 876 на 644 милиона тона еквивалент CO₂ (Mt CO₂e), което е спад с една четвърт (26%) между най-високото равнище, достигнато през 2008 г. и 2023 г. (спадът е 13% в сравнение с 1990 г., като въглеродният отпечатък се е увеличавал между 1990 г. и 2008 г.)

През разглеждания период обемът на БВП е нараснал с 14%, докато въглеродният отпечатък на едно изразходвано евро е намалял с повече от една трета (36%), или 228 грама CO₂ на похарчено евро (g CO₂ на евро) през 2023 г. – все пак почти килограм емитиран CO₂ за похарчени 4 евро! – в сравнение с 355 г CO₂ на евро през 2008 г., което е намаление от 3% годишно. Всъщност, спадът на въглеродния отпечатък на похарчено евро е непрекъснат от 1990 г. насам: той е намалял почти наполовина (47%) от тази дата, като се наблюдава ускорение на процеса от 2008 г. насам¹.

За да се постигне целта за въглеродна неутралност до 2050 г., Европейският съюз изисква от своите страни членки да намалят емисиите си на парникови газове с 85% в сравнение с 1990 г.². Тук трябва да подчертаем, че само вътрешните емисии (емисиите, отделени на територията на отделните страни) са взети предвид за осъществяването на тази цел, без да се включва „въглеродният отпечатък“ на внесените емисии³. Това може да бъде оправдано, ако допуснем, че всички страни по света намалят емисиите си. Но при липса на координирани политики това би могло да насърчи преместването на индустрии – и следователно деиндустриализацията – на производства с високи емисии.

Къде се намира Франция по отношение на емисиите на нейна територия? От 1990 г. насам те са намалели с почти една трета (31%). Това намаление обаче стана едва през втората половина на периода: между 1990 и 2005 г. спад не се наблюдава, а оттогава намалението е с 2,1% годишно.

За да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г., емисиите трябва да намаляват с 5,7% годишно. Така че трябва да направим повече от това просто да удвоим усилията си. През 2024 г. намалението на емисиите е само 1,8% в сравнение с 5,8% през 2023 г. Това е катастрофалният резултат от ненаправените инвестиции, особено в областта на транспорта и строителството (б. ред.). За да се коригира това, трябва да се мобилизират два лоста – последните два члена на уравнението на Кая*: намаляване на енергийната интензивност на производството (консумация на по-малко енергия за производство) и намаляване на въглеродната интензивност на енергията.

Първият лост предполага, освен мерките за икономии на енергия, големи инвестиции: за саниране на сградите, за обществен транспорт, за широкодостъпни електрически автомобили и др. Тъй като инвестициите са един от двата компонента на БВП по отношение на търсенето, на това ниво наистина трябва да се постигне „шок от растежа“, точно както трябва да се използва „шок от растежа“, за да се възстановят намиращите се в упадък обществени услуги – образование, здравеопазване, зависимост, култура и др. – които, което се оказва много добре, изискват много по-малко енергия от производството на стоки.

Електрифициране без използване на въглеродна енерегия: как?

Макар че е важно да се потребява много по-малко енергия, важно е също така енергията, която ще използваме в бъдеще, да бъде декарбонизирана. Откъдето и вторият лост: разработване на декарбонизирана електроенергия, на която днес се пада само една четвърт от крайното потребление на енергия.

При това положение трябва ли да заложим на ядрената енергия или на възобновяемите енергийни източници? И на двете без съмнение, като се има предвид, че новите ядрени реактори могат да бъдат пуснати в експлоатация едва след около петнадесет години. Трябва ли да построим тези реактори? По време на президентската си кампания през 1974 г., която даде старт на политическата екология във Франция, Рене Дюмон се обявява против затварянето на ценни въглищни мини, за да се мине без… ядрена енергия. Тогава не е съществувала осведоменост за антропогенното глобално затопляне.

Няма чиста енергия, всяка има своите недостатъци, включително и ядрената. Но остават относителните ѝ предимства пред вятърната и фотоволтаичната енергия.

Тук ще изложим девет съображения, които не са за пренебрегване:

1. Тези възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), подобно на слънцето и вятъра, са непостоянни: „коефициентът на натоварване“ (времето, когато тези източници действително произвеждат електроенергия) е около 25% за наземните вятърни електроцентрали, 35% за разположените в морето и 15% за фотоволтаичните електроцентрали, откъдето идва и необходимостта от допълнителна енергия през останалото време.
2. Тази допълнителна енергия е предимно от газ или въглища (особено когато се откажем от ядрена енергия), която освен това е неподходящо за използване само за попълване на недостига (това уврежда оборудването).
3. Тези възобновяеми енергийни източници не са управляеми – някои критици на техносолюционизма парадоксално разчитат в голяма степен на технологични иновации, които биха позволили управление на потреблението и производството на електроенергия от възобновяемите енергийни източници – оттук идват пиковете или, обратното, спадовете в производството, които се проявяват в скокове или спадове в цените.
4. Те предполагат много по-сложна и скъпа електропреносна мрежа.
5. Тяхната „пълна цена“ (не само тази на пилоните или фотоволтаичните панели), след като се вземе предвид цената на добавките и мрежите, по никакъв начин не е по-ниска от тази на ядрената енергия.
6. Отрицателният пример на Германия е показателен: тя е инвестирала стотици милиарди във ВЕИ през последните петнадесет години;техният дял в общото производство на електроенергия достигна рекордните 60% през 2024 г.;но тя е отделяла средно десет пъти повече парникови газове на kWh (334 g CO₂e/kWh) от Франция (33 g CO₂e/kWh) с цена на kWh с 35% по-висока.
7. Ядрените отпадъци съществуват и управлението им е скъпо.Въпреки това, те все още не са причинили смъртта на нито един човек.Допълненията към възобновяемите енергийни източници, като газ и въглища, също отделят отпадъци: парникови газове, но също и други газове или частици, които причиняват хиляди смъртни случаи всяка година.
8. Материалният баланс, разбиран в широк смисъл (минерали, включително редки, опустошаване на земни повърхности и др.), не е в полза на ВЕИ.
9. Същото важи и за индустриалния суверенитет…

Екологията, „новата граница“ на 21-ви век, е на кръстопът около въпросите за намаляването на растежа, отделянето на растежа от емисиите на парникови газове и ядрената енергетика. Във всяка област, не е ли мъдро да знаеш как да промениш мнението си?

1. Въглеродният отпечатък на човек от населението е спаднал с 26% след 1990 г.
2. В този смисъл емисиите на парникови газове на Франция трябва да бъдат намалени до 80 милиона тона CO₂e. през 2050 г. (в сравнение с 366 милиона тона CO₂e през 2024 г.). Предполага се, че тези остатъчни брутни емисии ще бъдат компенсирани от въглеродни поглъщатели… чието състояние през последните години показва тенденция към влошаване.
3. По отношение на вътрешните емисии, въглеродният отпечатък прибавя емисиите, свързани с вноса, и идважда тези (много по-малко за Франция), свързани с износа.Делът на вносните емисии във въглеродния отпечатък остава стабилен между 1990 и 2002 г. (43%) и се увеличава значително след това до 2008 г. (54%).Оттогава насам той се е стабилизирал на практика на това високо ниво – пряк ефект от преместването на промишлеността (56% през 2023 г.).

*уравнение, според което общото ниво на емисии на въглероден диоксид на парникови газове може да бъде изразено като продукт на четири фактора: човешко население, БВП на глава от населението, енергийна интензивност и въглероден интензитет (бел. прев.)

244111921722m

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"