Днес в законодателната програма на парламента е включено гласуването на законопроект за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити (ЗЛОКК). Неговият замисъл е прилагането на директива на ЕС. За съюза замисълът е да се регулират всички събирачи на кредити и посредници в отношенията между кредитори и длъжници. За България има и допълнителен смисъл – да направи по-прозрачни тези отношения и да разгърне търговията с необслужени кредити.
На равнище Комисия по бюджет и финанси законопроектът на Министерски съвет претърпя промени, които ще затруднят и двете намерения. Тази промяна се състои в отпадането на един параграф – параграф 17. В него се уреждаше включването на сега действащите посредници на въпросните отношения, най-вече на най-ефективните от тях, частните съдебни изпълнители (ЧСИ).
В резюме много вероятните ефекти са следните
Отпадането на този параграф вече противоречи на духа и буквата на директивата, която цели, освен регламентиране на дейността на въпросните лица, намаляване на рисковете от нарастване на необслужените кредити, така и прозрачност и положителна динамика на вторичния пазар на вземания. Последното бе основен коментар при предишни прегледи на напредъка на страната към въвеждане на еврото.
Тази промяна в първоначалния вариант на проектозакона не е подкрепена от Министерството на финансите и БНБ при обсъждането в комисията. Срещу отпадането на параграфа са гласували само народните представители Мартин Димитров, Асен Василев и Венко Сабрутев. Това е признак, че в пленарна зала ще има голямо мнозинство за гласуване на променения вариант.
Приет в този вид, законът ще има отрицателни, но предвидими последици както за кредиторите, така и за длъжниците. Защото в крайна сметка ще доведе (при липсваща и/или затруднена доброволност на изпълнението и потенциални съдебни процедури) до удължаване на периода по изпълнението, допълнителни разходи за страните по договорите за кредит и забавяне на вторичния пазар на задължения.
В подкрепа на доброволността на изпълнението, която е на дневен ред от години, в този законопроект се обяви и Асоциацията за защита на потребители. В становището й се сочи, че в този му вид той е защита на коректорските фирми от конкуренция. Същото е предупреждението и в други становища, изпратени до комисията, но те не са публикувани на страницата и не е ясно дали са стигнали до членовете. Становището на БТПП настоява народните представители да не усложняват ненужно административните процедури. На него също те не са обърнали внимание. Като почетен член на УС на БТПП аз подкрепям становището й. Струва ми се, че законопроектът в този му вид ще затрудни работата на частните арбитражи.
По време на обсъжданията досега имах възможност да обсъдя предложението за отпадане на въпросния параграф с експерти на БНБ, Министерството на финансите, народни представители и колеги, с които специализираме в анализа на законодателството и икономика на правото. Не срещнах сред тях експерт, който да настоява отпадане на § 17.
Някои подробности и рискове
От материалите по обсъжданията за законопроект за ЛОККК се вижда, че идеята за промяната на оригиналния текст си пробива път на доста ранен етап.
Като ръководител на екип по предварителния анализ на въздействията от приемането на закона за ЧСИ и участник в съставянето на Тарифата за техните услуги през 2006 г., както и като ръководител на екипа за съставянето на закона за ограничаване на административното регулиране (и автор на инструкциите за неговото прилагане) и просто като бивш народен представител, нямаше как да не следя с особено внимание това настроение на народните представители от тази комисия.
Става дума за мненията, които поддържаха не-включването на ЧСИ в списъка на ЛОККК.
Проблемът не бе тривиален и не бе само в изкривяване на контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС. Още през 2019 г. ми се наложи неколкократно да коментирам връзката на необслужените кредити и тяхната търгуемост с напътствията на ЕЦБ и Комисията за членство на България в зоната на еврото.[1]
Динамиката на тези кредити оттогава значително се подобри.
Но с такова прилагане на посочената директива се създава допълнителен проблем с третата група критерии за членство, т.нар. „правно сближаване“ (“legal convergence”). Те винаги се вземат предвид, по разбираеми причини, на които засега законодателите не обръщат внимание с нужната задълбоченост. А те са първите, които ще подлежат на оценка при евентуален Конвергентен доклад. Просто защото такива са и логиката, и структурата, и традицията на съставянето им.[2]
В конвергентния доклад от миналата година те са коментирани на стр. 42-43.[3]
Не искам да споменавам поради какви причини промените по повод служебните премиери се оказаха проблемни. (Аз самият при гласуването на конституцията бях „против“ лековата, без по-подробно посочване на мисията на служебните правителства, разпоредба за тях. Преди последните промени в нея писах, защо тази част от конституцията не трябва да се пипа.)
Тъй като е вероятно другите критерии за членство в Еврозоната да бъдат оценени като изпълнени, „правното сближаване“, което е под особено наблюдение от времето на специалното комюнике на ЕСБ и Комисията за България от 2020 г., вероятно ще има особена тежест.
Сега е напът да се създаде подобен проблем, макар може би не толкова очевиден.
Важното е, че:
а) В настроението се прокарват незабелязани засега несъответствия със спомената директива и че
б) то възпроизвежда законодателни идеи, които навремето бяха предлагани от някои омбудсмани, останаха неприети и бяха отхвърлени, но сега не съвсем осъзнато биват повтаряни в този и други законопроекти или заявено законодателни намеления.[4]
На основата на публикуваните становища на адвокатите, съдиите и ЧСИ в Lex.bg, както и в становището на БНБ аз виждам следното.
По повод „а“:
- Адвокатите настояват за изключване на ЧСИ от списъка на ЛОККК;
- ЧСИ нямат нищо против адвокатите да са в този списък;
- Съдиите са готови да изпълняват съдебен надзор и решават спорове по обслужването и търгуемост на необслужените кредите, каквито функциите на съда по ГПК и всички останали свързани с темата закони;
- Настояването на адвокатите противоречи на чл. 6, § 2 и3 от Директивата (във връзка с чл. 7, която се занимава с процедурата по лицензирането на ЛОККК), предвиждащи възможността страните-членки на ЕС да запазват понастоящем действащите такива лица и/или да се лицензират (или добавят съответните изисквания) както към онези, които не са включени, така и към онези, които вече са по занятие в тази дейност;
- Смисълът и „буквата“ на Директивата е в учредяването на правила и режим на надзор към онези лица, към които възможностите за такъв са относително слаби, а съдиите изпълнители не са в тази група;
- Накъсо настроението в комисията, ако правилно съм го прочел, е сравнимо с опит за освобождаване на поприще за работа на всички други лица, чрез изтласкване на ЧСИ отвъд границите на самото поприще на работа на ЛОККК;
- Становището на БНБ обръща внимание само на разликите между ЧСИ и другите ЛОККК в режимите на придобиване на правоспособност. Съдебните изпълнители обаче де факто изпълняват изискванията за ЛОККК, а ако не го правят, те по подразбиране се самоизключват (или пък е възможно тези изисквания да се наложат експлицитно), какъвто е, според мен, смисълът на посочените разпоредби на Директивата;
- Накъсо, становището на БНБ можеше да е по-прецизно и да не нарушава общите правила на конкуренция, в този случай между ЛОККК, особено предвид на вече съществуващия многостранен надзор на дейността на ЧСИ и тяхната доказана ефективност на това поприще. В крайна сметка БНБ не възразяваше оригиналният вариант на проектозакона да стане закон
По повод „б“:
Макар споменатите предишни (а и някои отлежаващи в момента законодателни идеи) да имаха (и имат) същия заряд като законодателните идеи на предишни събрания, повтарящият се опит за намаляване на конкурентността в обслужването на кредиторите е по-опасен, отколкото в периода 2019-2024 година, защото:
- А) Глобалните и европейските рискове пред капиталовите и финансовите пазари са по-значителни;
- Б) Съотношението на спестявания и кредити в българската банкова система подхранва условия за относителна (спрямо Еврозоната), макар и временна, кредитна експанзия, а членството на България в нея, поради освобождаване на допълнителен ресурс, ще действа в същата посока;
- В) Ограничаването на конкуренцията между ЛОККК ще „работи“ за влошаване на търгуемостта и обслужването на кредитите;
- Това е така защото ЧСИ са, първо, по-ефективни от другите лица (както се вижда по цялата статистика на кредитните изпълнение от 2006 г. досега), второ, подлежат на де факто троен надзор (от Камарата, министъра на правосъдието и съда) и, трето, са по-прозрачни, предвидими и отговорни в защитата на правата и на длъжниците, и на кредиторите;
- Това ограничение на конкуренцията ще влоши и т.нар. доброволно изпълнение (където законодателните подобрения са на дневен ред още отпреди КОВИД-19, впрочем също обяснявани от мен тогава);
- Познавайки всички комюникета за членството на страната в зоната на еврото и всички конвергентни доклади, аз съм убеден, че тези несъответствия ще бъдат забелязани (а и че ще бъде насочено вниманието към тях).
Като се опитвам да си представя възможните развития, смятам, че в сегашни си вид този законопроект ще създаде рискове от общо-стопанско естество и ще наложи други, вероятно спешни и не докрай обмислени, законодателни промени.
Изискванията на закона за намаляване на административното регулиране и пр. на стопанската дейност, чиято група, както стана дума, по съставянето му ръководех и които не са отменени, предлагат и препоръчват (според съответните инструкции по прилагането) минимални промени в регулациите и поносими разходи по съобразяването с тях.
Становището на Съюза на адвокатите и това на представителите на БНБ на едно от обсъжданията (не подкрепено с писмени аргументи), заедно със ситуативна липса на задълбочен коментар върху тях от Министерството на финансите по повод недалновидния, нека повторя, характер на изложените становища и подход към проекта за ЗЛОККК, ще увеличат тези разходи.
Междувременно нито народните представите, нито изпълнителната власт са си направили труда да изчислят тези последици, макар такова изчисление да е възможно и да се изисква по силата на закона за нормативните актове.
[1] Ето например едно мое резюме по повод законодателните предизвикателства тогава – https://www.youtube.com/watch?v=eFxC4qxK974.
[2] Това твърдение лесно може да бъде проверено в Интернет версиите на всички досегашни такива доклади.
[3] Вижте: https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/a3bb3063-6478-44a5-a270-933e49fb304b_en?filename=ip294_en.pdf л
[4] Моите коментари по тези идеи още са намираеми на страниците на тогавашните събрания.
