Интервю на Мила Михайлова
Огнян Маринов е завършил Школата на МВР, а след това право в Софийския университет. Работил е в Транспортна полиция и в системата на Гражданското въздухоплаване – авиационна сигурност и ръководство на въздушното движение. Сега е председател на Националното дружество „Традиция“.
Г-н Маринов, обявихте, че на 1 ноември организирате протестно шествие. Къде и кога ще бъде то?
На 1 ноември в 11 часа се събираме пред НДК в София. Първоначално смятах, че ще бъдем около 300 души, но имам информация, че ще се присъединят още наши съмишленици от цялата страна. Каня гражданите и гостите на София да дойдат, ще им бъде интересно.
Ние ще бъдем униформени в четири блока. В единия ще са с официалната униформа на дружеството – опълченската, после ще са с четнически дрехи, в хайдушка носия, а последният блок ще е с униформи от Първата и Втората световна война. Събитието неслучайно се организира на 1 ноември, когато е Денят на будителите, защото ние имаме самочувствието, че будим българския народ и поддържаме духа български.
Ще тръгнем по „Витошка“ и ще спрем пред Съдебната палата, за да апелираме за справедливост и еднакво прилагане на закона спрямо всички. След това ще продължим покрай хотел Балкан, ще свием по бул. „Дондуков“ и ще спрем пред бившия Партиен дом и Министерския съвет. Там ще си кажем болките. Ще обясним на господин министър-председателя какво се върши в държавата.
Разкажете какво провокира тази ваша реакция?
Разбира се, че има причина за протеста ни. На 8 и 9 октомври бяха извършени обиски и изземване на оръжия на членове на нашата организация. Около петнадесетина адреса са претърсени от служители на КОС и ГДБОП. Част от акцията е била по сигнал, а другата – за проверка на законно притежаваното оръжие. И после е иззето историческо оръжие, а това е в противоречие със закона.
Нека обясня: според чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за контрол върху оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия историческото оръжие не подлежи на контрол. Става дума за оръжия, които са произведени до 31 декември 1900 година и използващи боеприпаси с димен барут и оловен куршум. Презумпцията на законодателя е, че тези оръжия са на 120 – 150 и повече години и са морално остарели, а боеприпаси за тях не се произвеждат. При въстановките използваме специални приставки в патронника, с които да се използва само и единствено халосен боеприпас. Така че отнемането на тези исторически оръжия представляват нарушение на материалното право.
Какво точно е било иззето?
Капсулни пушки и пистолети, револвери, оръжие от Руско-турската война, от Сръбско-българската. С всичко това ние правим историческите въстановки.
Колко струва една стара пушка, например?
1200 – 1400 лева в зависимост от състоянието й, дали има щик и т.н. Това са много пари, хората заделят от залъка си.
Имате ли си обяснение кой и защо предприема акцията срещу вас?
Имам, но тъй като е само подозрение, не бих го споделил. Аз съм юрист и като такъв ще кажа, че има твърдения и факти. Всеки може да твърди всичко, но ако не е потвърдено с факти, вече може да има съд за клевета. Затова запазвам за себе си подозрението. Но ние сме малка страна и нищо не може прекалено дълго да остане в тайна. Само ще кажа, че ако някой се опитва да ни настрои срещу служителите на МВР, това няма как да стане.
Но, ако не ви чуят?
Пак ще протестираме. От 2008 г. нашата организация е член на Дружеството на европейските военно-исторически групи със седалище Австрия. През 2011 г. бяхме домакини на конгреса. Вече сме уведомили нашите партньори за проблемите, които имаме. Направо ахнаха, когато им разказахме. Много жалко, че отново страната ни влиза в подобен обяснителен режим. Но няма как да склоним глава.
Кой членува в Национално дружество „Традиция“?
На 10 януари 1991 г. е създаден клуб „Традиция“ – София. Постепенно за 28 години дружеството прераства в 29 регионални клуба . Има три колективни членове към националното дружество, така че сме общо около 1300 човека. Сред нас са фермери, работници, бивши и настоящи военнослужещи, полицаи, известни личности като боксьора Тервел Пулев, журналисти, лекари… Джоко Росич също беше в нашето дружество.
