fbpx

Някои съмнения, доколко безпроблемно ще бъде изтеглянето на 18 млрд. лева кеш

И ето я новата 2026 г., донесла ни нова валута. Личното ми мнение е, че това не трябваше да се случва. В момента, наред с всички останали грапавини по пътя – предвидени или не – тече процесът, чрез който трябва да съберем досегашната си официална валута в БНБ, както е описано в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Къде е проблемът?

На първо място, към края на декември сме осъмнали с приблизително 17.73 милиарда български лева кеш извън банките. Това са парите (банкноти и монети) в обращение към края на декември 2025 г. Фактът, че са останали толкова много пари е нееднозначен. Основният въпрос обаче е как тези пари ще бъдат изтеглени от обращение. От тях около 428 млн. лева са в монети, а останалите са банкноти. Като тегло монетите са около 8 659 тона метал, а банкнотите представляват  361 тона хартия (Таблица 1). А това е наистина са стряскащи сума и количество.

Таблица 1

Ха сега де? Как това количество ще бъде изтеглено от населението?

Тук се корени и първата и най-огромна недомислица на НЕуважаемото от мен правителство. Имам вече твърдото усещане, че там работят абсолютни лаици, живеещи в някакъв свой паралелен свят. Чисто статистически, по медийни публикации, но с приблизително верни числа, за последната 2025 година от обращение са излезли 10 млрд. лева. Остава тайна какво са планирали и са си въобразявали по висшите ни етажи на властта относно левовете, с които българинът е осъмнал на 1 януари. Отделен въпрос е адекватността на споменатия вече Закон за еврото. Но да караме поред.

Колко пари могат да се изтеглят през хранителните магазини през януари?

По официални данни, месечният оборот в сектора на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в България възлиза на около 1.33 млрд. лева. И то при оперирането само с една валута. При появата на новата валута, която от февруари остава единствената официялна, изтеглянето на тази сума е по-скоро „causa perduta“. На всичкото отгоре и с ограниченията от 50 монети, наложени в закона. Това са най-много 100 лв. В днешно време, заради инфлацията, „пазар“ от 100 лв. не е частен случай, а по-скоро практика, но в такива случаи мнозинството от хората пазаруват, използвайки картовата система на разплащане. Това допълнително ще забави процеса по изтеглянето на монетите от обращение. Реалните разплащания кеш/картови е 60/40%, но дори това съотношение да се обърне, едва ли ще надскочи този средномесечен оборот от левове и монети.

Колко пари в лева могат да бъдат усвоени от банките?

Нали не си представяте, че като е написано в закона, че банките ще приемат през първите шест месеца безтаксово (в което не вярвам) левове, то това ще бъде толкова лесно или достатъчно бързо. И какво като клоновата им структура е голяма? Банките, особено в България, са „любимците“ на всяко правителство в последните 10-15г. и никой не смее и с пръст да ги пипне, или да им наложи някакви ограничения. Те са в голямата си част частни търговски дружества, чиято единствена цел е печалбата. Колкото се може повече. При тях приемането на пари е свързано с множество ограничения и най-вече такси. Всичко това е подчинено на „политиката на банката“, издигната на пиедестал и има силата на закон.

  • В тях не се работи толкова бързо.
  • Касите за обмяна на валута не са чак толкова много, тъй като това е само малка част от дейностите на банката.
  • Ако внасяте монети, то те трябва да са сортирани (въпреки, че ще бъдат отново прецизно преброени) и много вероятно да се разделите с немалка част от парите си под формата на такси.
  • Опашките ще са много дълги, тъй като бумащината в банките е пословична.

По мои изчисления, прибраните левове от банките до края на януари ще бъдат не повече от 2 млрд. лв. До тук пресметнато, по тези две направления от населението могат да бъдат прибрани около 3.0-3.5 млрд. лв, като аз съм доста скептичен към тези стойности?

Най-вероятният според мен сценарий също не е много обнадеждаващ: Банките, в зависимост от своята политика, ще задържат повече или по-малко приема на левове. Още преди крайния срок (края на юни), под икономически обоснована форма, ще започнат да въвеждат ограничения и такси които ще бъдат незначителни и ще имат само регулиращ ефект. Дори да ги въведат обаче, тези такси няма да са с цел печалба.

Възможен сценарий на събираемостта на банките до края на 2026 г.

След 30 юни: Тъй като след тази дата, банките няма да са длъжни да приемат левове, ще видим силно повишаване както на броя, така и на размера на таксите. След тази дата дори е възможно определени банки силно да ограничат клоновете в които да приемат левове и монети, а съществува вариант някои банки да вземат решение по прекратяване извършването на тази услуга.

Нека освен това да отворим едни скоби, за да обърнем внимание на тези милиарди, които българите държат още по джобовете си. Голяма част от тях се използват за ежедневни и други належащи и регулярни нужди. До 31 януари е лесно, може да се използват за разплащания. Но от февруари тези суми бързо ще трябва да бъдат обменени от гражданите, които са зависими от своя досегашен кеш. Ще бъде интересно. И преди да затворим скобите, да попитаме властта – не трябваше ли по-убедително и просветено да се информира обществеността колко е добре да започне по-активно освобождаване от излишния си кеш още след август 2025-та. Ако това се беше случило, на 1 януари в обращение щеше да има много под въпросните 18 млрд. лева.

Другите алтернативи:

  • Българска Народна Банка – поради ограничения си човешки ресурс,едва ли въобще може да се говори за големи обеми по събирането на левовете. Лично аз предвиждам, че дълго и след 31 януари, и след юли месец БНБ ще е единственото място, където хората ще могат да се редят, за да предадат своите левове. И това ще продължи много дълго.
  • Обменните бюра: В зависимост от нуждите си и наличностите си в левове, ще има хора, които ще са склонни да се разделят с голяма част от парите си, само и само да не се редят по опашки.
  • Пазаруването на дрехи, техника, мебели, строителни материали, козметика и др. Фризьорски салони, химическо чистене, поправки на обувки, автомобилни услуги. Ресторанти, кафенета, барове, хотели. Билети за автобуси, трамваи, метро, таксита. Сергии, будки за вестници, малки квартални магазинчета. Плащане на данъци, сметки за комунални услуги (ток, вода, парно) на касите на съответните дружества или чрез Изипей/Фастпей.

Всички тези възможности ще разцъфтяват през януари, но това няма да е в очакваната степен и по-скоро единственият резултат от това ще бъде по-голяма инфлация. За по-големи покупки съществува ограничението за плащанията в брой, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Плащания над 10 000 лева (или тяхната равностойност в евро) трябва да се извършват само по банков път (чрез превод).

Поредният проблем, набиващ се на очи в закона за еврото – На магазините е вменено да връщат пари само в евро. За да няма напрежение, а и държавата да си измие ръцете, в закона е предвидено като изключение: Търговецът може да върне ресто в левове само ако не разполага с достатъчна наличност от евро в момента по обективни причини. Само по себе си това прави закона НЕРАБОТЕЩ!

И в момента по едни или други причини, сред които вероятно и това, че държавата не е осигурила евра в достатъчни количества, от магазините спокойно си връщат левове. От първо лице потвърждавам, че за 5 дни, от 6 възможни места, само в кварталната „хранителна верига“ ми върнаха ресто в евро. От останалите пет, включително и куриер, донесъл пратка до адрес (трябваше да ми върне 3 лева), ми върнаха в левове. Другите бяха „плод и зеленчук“, „денонощен магазин“, „бутка за закуски“, „квартална месарница“. Всичките до един ми дадоха  един и същ лаконичен отговор „нямаме налични евра“.

Това което е сигурно:

  • Изваждането от обращение на наличния обем левов ресурс от гражданите в рамките на януари ще бъде абсолютно невъзможно. Ще е трудно и до средата на годината
  • След януари 2026 г. – за събирането на банкнотите и монетите в лева ще останат единствено Търговските банки, Български пощи и БНБ.
  • Ако по някаква причина правителството (редовно или служебно) не удължи срока, в който да може да се извършват плащания и в двете валути, от февруари натам нищо чудно да видим и обществено напрежение.
  • -Законът (най-вече заради сроковете) е написан по начин, по който ще предизвика повече хаос, объркване и високо социално брожение



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"