Общото увеличаване на цените на хранителните продукти намалява потреблението в развитите страни и това ще продължи и през следващите тримесечия. Това е явление, което трябва да се следи отблизо, защото увеличава риска от стагфлация (нисък ръст, съчетан с инфлация), а в някои страни (като Великобритания) и от рецесия. Това са екценти от коментара за Capital.fr на Кристофър Дембик, директор в Saxo Bank*
Скокът на цените на хранителните продукти подкопава покупателната способност на домакинствата в развитите страни. Всяко пето семейство (15-20%) е с ниски доходи и е силно уязвимо в контекста на безпрецедентния скок на цените на хранителните продукти. Даже хора с по-високи заплати имат проблеми и трябва да правят трудни избори (дали да купят тестени продукти или месо, например). Положението ще се влошава в краткосрочен план, което ще прездизвика силен спад на потреблението през следващите тримесечия. Този процес вече се наблюдава в някои страни като Франция и трябва да се следи отблизо, тъй като увеличава опасността от стагфлация, а в някои страни – от рецесия.
Индексът на цените на хранителните продукти, публикуван от Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), се повиши с 12,6% между февруари и март. В момента той се намира на най-високото си равнище от 1990 г. (годината, в която индексът е създаден). Предишният рекорд беше постигнат през 2011 г. – 137, срещу 159 понастоящем (виж графиката по-долу). Много конюнктурни и структури фактори обясняват скока на хранителните продукти: повишаване на цената на труда, повишаване на разходите за морски транспорт през последната година, повишаване на цената на суровините, неблагоприятни климатични условия (топлинните вълни в Индия и Пактистан в момента, например), ограниченията върху вноса, засилено търсене на някои хранителни продукти (пилешко и други меса в развитите страни), засилено търсене на биогоривата, което се подхранва и от спекулантите и т.н.
Положението може да се влоши, поне в краткосрочен план
Вече знаем, че новоразвиващите се икономики и развиващите се страни са твърде уязвими от промените в цените на хранителните продукти (32% от страните в Африка внасят около 90% от храните от първа необходимост). Това допринася за засилването на политическата нестабилност. Но сега и развитите страни са ударени в най-голяма степен от цените на хранителните продукти. В много от тях се наблюдава силно увеличаване на заплатите след рестарта на икономиките след ковид кризата (дори в еврозоната, където то е най-малко). Но това не е достатъчно за компенсиране ръста на инфлацията. Сценарият, който разглеждаме, почива на факта, че една пета от най-бедните семейства в развитите страни (между 15 и 20% от домакинствата) ще се сблъскат със силно номаляване на покупателната им способност през следващите месеци.
Множество хранителни продукти показват много слаба еластичност на цените в зависимост от търсенето. Това означава, че търсенето на тези продукти не се влияе от промените в цените. Но това не е всичко. Смята се, че цените не са еластични, когато повишаването им не води до спадане на потреблението (в повечето случай, защото това са продукти от първа необходимост). Според американския министър по прехраната еластичността на търсенето от американските домакинства на хляб и зърнени храни е 0,04. Т.е., когато коефициентът на еластичност е значителбно по-нисък от 1,0, това означава, че търсенето на дадения продукт не се влияе от движението на цените. Това е напълно логично. Хлябът и зърнените храни са сред основните продукти, които фигурират в списъка с покупки на най-бедните. И за тях няма непосредствен заместител. Множество проучвания показват, че само голям ръст на цените на хранителните продукти от първа необходимост може да доведе до спад на потреблението. Тук говорим за двуцифрен скок на цените. Американският министър по прехраната обяснява, че е необходим скок от 25% на цената на хляба, за да се свие потреблението с 1%.
Някои храни обаче показват голяма еластичност на цените, като например храненето навън, плодовите сокове, газираните напитки и др. Според американския министър по прехраната, повишаване с 10% на цените на газираните напитки води до намаляване на потреблението с 8-10%. Най-бедните семейства ще трябва занапред да избират между тестени храни и прясно месо. Изследване на Националния статистически институт на Франция показва, че когато цените на зърнените и тестените храни се увеличават с 1%, това води до спад на потреблението на месо с 0,23%. С една дума семействата се отказват да правят разходи за „лукс“ или на смятани за такива.
Повишаването на цените на хранителните продукти води до силен спад на потреблението. В сегашната ситуация, която се характеризира със силна и трайна инфлация, потреблението на храни от първа необходимост (нереалистични цени) ще остани стабилно в повечето от развитите страни. За сметка на това ще станем свидетели на намаляване на потреблението на други храни и някои неналожителни разходи (пътувания, електронни продукти, хотели и т.н.).
Много страни вече се сблъскват с рязък спад на потреблението. Във Франция потреблението на домакинствата, изразено в количествени показатели, е спаднало с 1,3% през март 2022 година. Този спад се обяснява с намаляването на потреблението на храни (-2,5%). Когато погледнем цифрите в детайли, ще видим, че това засяга изключително хранителните продукти със слаба еластичност на търсенето по отношение на цените (бонбони, захар, яйца, сирене и др.) И това вече е повод за безпокойство. В повечето развити страни потреблението е главният двигател на икономическия растеж. Това увеличава риска от стагфлация, а в определени страни – от рецесия (във Великобритания например).
Можем да сме сигурни, че това ще избие в политическо напрежение. Няма да се изненадам, ако французите излязат масово на улиците след края на лятото, за да протестират срещу поскъпването на живота и на хранителните продукти в частност. Не трябва да забравяме движението на жълтите жилети, което избухна през 2018 г. и беше породено от повишаването на цените на бензина. Едно нещо е сигурно: няма да има повторение на „тридесетте славни години“**, противно на това, което мислеха много икономисти след рестарта на икономиките през миналата пролет. Икономическите перспективи не са особено обнадеждаващи.
*Превод Георги Саулов
**Тридесетте славни години е название на бурното икономическо развитие през годините 1945 – 1975 г.
