Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Преброяването на населението води със себе си както събирането на много уникални данни, които се събират веднъж на десетилетие единствено чрез него, така и подобрения в качеството на онези, които статистиката създава чрез своите извадкови проучвания. В настоящия текст ще разгледаме няколко интересни примера и прогнози за последствията от преброяване ‘2021. Важно е да се знае и също така, че резултатите от преброяването ще можем да очакваме чак след месеци заради времето за обработка.
Ето и няколко спекулации за възможни резултати след преброяването и обработката на данните:
1) Населението ще бъде коригирано надолу. Имайки предвид динамиката на основните дългосрочни демографски процеси у нас, преброяванията неизбежно водят до корекция на населението, тъй като оценките на база на естествения прираст и миграцията никога не са напълно точни. Между 2010 и 2011 г. разликата е почти 178 хиляди души, и най-вероятно новото преброяване ще регистрира сходен, ако не и по-силен, спад. Ефектът върху населението на някои по-малки и по-слабо икономически развити области и общини също ще е значителен, като ще разберем истинските измерения на обезлюдяването на тези региони. Трябва обаче да отчетем и ефекта на пандемията, която обърна обичайните демографски тенденции и може да доведе до изненади в преброяването за някои население места.
2) БВП на човек от населението ще нарасне. Тази промяна е до голяма степен следствие от намаляването на знаменателя на съотношението – доколкото брутният вътрешен продукт не се влияе от резултатите от преброяването, то свиването на населението ще тласне нагоре относителното му изражение, често ползвано за сравнения между равнищата на икономическото развитие и стандарта на живот на отделните държави. Това важи и за всички други индикатори, които се изчисляват като средна стойност „на човек от населението“.
3) Данните за пазара на труда ще се нормализират. Заради отдалечаването от предишното преброяване, данните от Наблюдението на работната сила (LFS) на НСИ страдат от неточности, като този проблем е особено видим на областно ниво. През 2020 г., да речем, при оценката на безработицата има ниска точност в Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Ямбол, Кюстендил, София (област), Кърджали, Хасково, като в много от тези области коефициентът е очевидно подценен. И докато при безработицата е възможна корекция с изчерпателните данни на бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта (и съответно виждаме отклонения от цели пет процентни пункта при някои области), то при заетостта данните на НСИ нямат алтернатива. Благодарение на концентрирането на все повече население в градовете – което преброяването вероятно ще отчете – пък е възможно да видим и спад в коефициентите на заетост на по-урбанизираните области.
4) Ще има пренареждане в данните за бедността. Казаното за Наблюдение на работната сила важи с пълна сила и за Изследването на доходите и условията на живот (SILC). Докато делът на бедните под областната линия на бедност е известен, то при доходите на домакинствата данни липсват за 8 области, а при други 17 те са с над 10% статистическа грешка. Имаме основания да очакваме, че ще има значителни размествания в областните данни за бедността и материалните лишения.
5) Въпросът „Кой е вторият град“ ще намери своя отговор. Въпреки че обичайното знание сочи, че втора по размер на населението е община Пловдив, то Варна топи разстоянието значително през последните три десетилетия дотолкова, че разлика през 2020 г. е едва 500 души. Доколкото и двете общини са магнит за население заради силните си икономики и добра траектория в периода на икономически подем единствено изчерпателното преброяване може да разреши въпроса кой е вторият по население град в страната.
6) Перифериите на икономическите центрове ще се разширят. Изследването на ИПИ „Икономическите центрове в България“ дефинира периферията на водещите местни икономики през ежедневната трудовата миграция. Подобренията в инфраструктурата от последното десетилетие позволява на центровете да привличат работна сила от по-далеч, а последните данни за миграцията сочат към отлив на населението от големите градове към по-малки, но близки общини. В резултат най-вероятно ще видим разширяване на перифериите на по-големите икономически центрове и засилване на ежедневната трудова миграция.
7) Броят на общините, които не отговарят на минималния брой население ще нарасне. Трайна тенденция е миграцията от малките общини към големите градове на страната и техните периферии. През 2020 г. броят на общините, които не отговарят на минималния брой население за създаване на община от 6 хиляди души, заложен в ЗАТУРБ достига 74, а в „граничната“ зона с до 7 хиляди души са други 14. По тази причина преброяването е и добър момент за подновяването на дебата за провеждането на териториално-административна реформа, която да сведе броя на общините до тези, които наистина могат да се самоуправляват и да водят самостоятелна политика.
8) Оценката на качеството на жилищния фонд ще намалее значително. Подробните данни за състоянието на жилищата ще демонстрират лошото им състояние навсякъде, и особено извън големите градове и перифериите им. Тук важна роля играе и постепенното остаряване на панелните жилища, чиито „срок на годност“ идва все по-близко. Изчерпателните данни от преброяването ще представляват и своеобразна оценка на програмите за саниране на сгради, които са в центъра на националната жилищна политика от известно време.
Това, разбира се, са само малка част от информацията, която ще бъде разкрита от преброяването. Дори и само част от тези предположения да се окажат верни, то цели държавни политики ще трябва да се рекалибрират спрямо „новите“ реалности. Резултатите ще имат отношение към политиките в сферата на здравето, социалните политики, инфраструктурата – списъкът е дълъг, и по тази причина е ключово правилното провеждане на преброяването и анализиране на резултатите.
