Колумнистът на Human Progress, Челси Фолет, коментира в блога на изданието как романтичните представи за „добрия“ феодализъм нямат нищо общо с действителността и защо историята на феодализма не предлага никаква причина да желаем неговото завръщане…
„Феодализмът е толкова по-добър от това, което имаме сега. Защото поне във феодализма лидерът е лично заинтересован от благоденствието на хората, над които властва“, заяви наскоро Тъкър Карлсън в предаването The Tucker Carlson Show. Гостът му, писателят Аурон МакИнтайър, ентусиазирано се съгласи. Карлсън добави: „Ако всичките ти селяни измрат — ти гладуваш.“ МакИнтайър отвърна: „Да. Това е истински стимул да се грижиш за тези хора.“
Разговорът предизвика подигравки онлайн, но отрази и по-широка, двупартийна тенденция. Както отбелязва Аманда Мъл в The Atlantic, социалните медии са станали „странно носталгични към живота през Средновековието“. Самюел Матлак от The New Atlantis посочва, че изненадващо често се появява аргументът, че прединдустриалното минало може би е било по-добро от съвремието.
Разсъжденията на Карлсън предполагат, че феодалните господари — водени от личен интерес — се грижели за добруването на своите селяни. Но системата, която той си представя, има повече общо със съвременните пазари, отколкото със средновековна Европа. Адам Смит обяснява този принцип още отдавна: „Не от добротата на месаря, пивовара или хлебаря очакваме вечерята си, а от тяхната загриженост за собствения им интерес.“ Ако клиентите са недоволни, бизнесът рухва. Пазарите насочват личния интерес към взаимна полза по начини, каквито феодализмът никога не е можел да постигне.
Историята го доказва. Да започнем с продължителността на живота. Дори кралете през феодалната епоха рядко доживявали старост. Между XI и началото на XV век повечето европейски монарси умирали млади. Алфонсо VI от Кастилия и Леон, който достигнал 79 години, бил изключение. Само няколко други владетели от Англия, Арагон, Германия и Франция доживели 60-годишна възраст. За повечето управници живот до 70 бил непостижим, а обикновените хора живеели още по-кратко.
Средната продължителност на живота в Европа през XI век била около 25 години, основно заради ужасяващата детска смъртност. Историкът Ричард Хофман отбелязва, че от 1000 деца, преживели бебешката възраст, до 250 умирали преди да навършат седем. Само между 40 и 70 процента изобщо достигали юношеството. За сравнение, днес средната продължителност на живота в Европа надхвърля 80 години.
Животът на феодалните селяни също не бил никак лек. Упорит мит твърди, че средновековните селяни работели по-малко от съвременните хора. Това погрешно схващане произлиза от оценка на историка Грегъри Кларк, според когото селяните работели само 150 дни годишно — число, което той по-късно коригирал на около 300. Това е повече от днешните 260 работни дни, и то без да броим платените отпуски и празници. Трудът на крепостните бил изтощителен и често увреждал здравето им. Те били законно прикрепени към земята, длъжни да обработват нивите на своя господар в допълнение към собствените си, и имали малко права срещу малтретиране.
Друга широко разпространена заблуда е, че феодалните общества осигурявали защита в замяна на труд. В действителност средновековна Европа била белязана от постоянен глад, войни и насилие. Провалът на реколтата бил катастрофален, а местните лордове често изисквали своя дял, независимо дали селяните имали достатъчно, за да оцелеят. Нападения и дребни войни били обичайни, а хората в дъното на обществото почти нямали защита, когато армии опустошавали нивите им. За разлика от гражданите на модерните държави, които се ползват от върховенство на закона и сравнително безпристрастна правосъдна система, селяните зависели изцяло от своите господари за защита — но нямали никакво средство срещу тях, когато именно те били източникът на потисничество. За повечето селяни ежедневието съчетавало непосилен труд с глад, насилие и болести — далеч от идиличната стабилност, която някои си въобразяват днес. (Разглеждам тези сурови реалности по-подробно в предстоящата си книга The Grim Old Days: An Introduction to the Preindustrial Past.)
В Русия, където крепостничеството просъществувало до 1861 г., насилието можело да бъде крайно. Селяни често били бити или убивани без никакви правни последици. Печално известният случай с Даря Салтикова, която измъчила до смърт над 100 свои селяни, бил необичаен единствено с това, че тя накрая била наказана.
Материалните условия били също толкова мрачни. През 1300 г. средният доход във Великобритания възлизал на около 1,657 долара по днешни пари — и това било една от най-богатите области в Европа по онова време. Дори кралете живеели в бедност по съвременните стандарти, а обикновените селяни изпитвали лишения, които днес трудно можем да си представим.
Когато Фридрих Хайек озаглавил класическата си книга Пътят към робството, той не го направил като похвала. Терминът „робство“ използвал като предупреждение срещу системи, които унищожават свободата и просперитета. Романтичната визия на Карлсън за феодалния живот няма почти нищо общо с историческата действителност.
Съвременните икономически системи, при всичките си недостатъци, осигуряват по-дълъг живот, по-безопасни условия на труд и безпрецедентно благоденствие. Историята на феодализма не предлага никаква причина да желаем неговото завръщане.
