Публикуваме резюме на доклада на Стоян Панчев по темата, публикуван в ЕКИПbg
Дискусиите около Националния план за възстановяване и устойчивост бяха основна част от нажежения политически дебат през последната седмица. Ще продължат да са важни и през следващите месеци.
За съжаление те се фокусират върху въпроса с датата на предаване на документацията към Европейската комисия, без да се засегнат детайлите около плануваните за финансиране проекти.
Както и с други големи европейски инициативи, участието на страната е автоматично, без оценка възможните ползи и разходи. Важното е парите да текат и да се харчат.
След като Европейският зелен пакт по план ще дефинира политиките на ниво ЕС в следващите десетилетия, включително и на Механизма за възстановяване и устойчивост, ние в ЕКИП решихме да представим един малко по-различен поглед върху потенциала на ВЕИ технологиите.
Според автора на доклада, Стоян Панчев:
„ВЕИ технологиите могат да следват пътя на развитие на Биткойн. Органично, стъпвайки на възможността за енергийна независимост. Днес всеки от нас може да си е сам банка, благодарение на криптовалутите, защо да не бъдем и собствената си електроцентрала?“
За да се отключи този потенциал, тук и сега в България, са нужни определени стъпки. Ето и някои заключения от доклада, описващи пътя за премахване на пречките пред развитието на малките ВЕИ инсталации:
- Малките ВЕИ инсталации имат потенциал за инструмент на децентрализация с ефект съизмерим с Интернет и умните мобилни устройства
- Последните три десетилетия в енергетиката се характеризират със стремеж към разбиване на монополното ѝ състояние, т.нар. вертикално интегрирани компании, и въвеждане на конкуренция, където такава е възможна – при производството, допълнителните системи услуги за управление на електроенергийната система, търговията на едро и търговията на дребно.
- Нужно е опростяване на процедурите за издаване на разрешително за строеж и присъединяване към електроенергийната мрежа, така че да се оптимизира срокът им без да се поставя под риск качеството и безопасността на изпълнението на проекта.
- Препоръчваме премахване на изискването обектът, в който се изгражда централата, да бъде присъединен като потребител, т.е. клиентът да има сключен договор за доставка на електроенергия.
- Наложително е подобряване на процеса на ценообразуване на мрежовите услуги, така че компаниите да разполагат с достатъчно средства за безпроблемно и бързо присъединяване на малки ВЕИ инсталации
- Собствениците на малки ВЕИ инсталации трябва да могат да получат допълнителен стимул чрез получаване на сертификати за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, които след това могат да търгуват.
- Важно остава предприемането на решителни стъпки към пълна либерализация на пазара на електроенергия и премахване на регулирания сегмент.
Авторът изтъква още:
„За последното десетилетие малките ВЕИ инсталации попадат в полезрението на масовата публика в контекста на зелените политики на Европейския съюз и покрай относително неуспешните засега опити на държавни и наддържавни организации да стимулират масовото им разпространение до етап, в който могат да изместят традиционните източници на енергия. На прага сме на още един такъв опит в лицето на Европейския зелен пакт (познат разговорно като „Зелената сделка“).
Истински интересните възможности на малките ВЕИ обаче са всъщност встрани от амбициозните глобални цели за енергетика, климат и планета. Развитието на технологиите в сферата дават възможности за нещо, станало особено релевантно в контекста на скования от Ковид-19 пандемия свят – а именно, независимост от провалящи се централизирани структури. Възможност за едно или група домакинства да осъществят огромна стъпка в посока на допълнителна независимост, като в същото време продължават да са част от общата система и да се възползват от нейните икономии от мащаба.
В ерата на криптовалутите като опит за изход от проблемите на централното банкиране, дали не можем да разглеждаме възможността за възникване и на децентрализирана енергийна система? Електричеството е в основата на големите консолидационни процеси от ХХ век и с тяхното обръщане в началото на ХХI рано или късно ще се достигне до лимита, поставен от функционирането на електрическата мрежа. Малките ВЕИ могат да са част от решението на този пъзел, тъй като вече предоставят възможността за определена независимост.
От мястото на България като периферна страна в ЕС трудно можем да допринесем за голям технологичен скок, който да направи ВЕИ технологиите още по-достъпни за средния потребител. Можем обаче,да създадем подходяща институционална среда, така че естествените процеси на конкуренция и потребителски интерес да разпространят децентрализираните решения.
