Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика
Годината на пандемията доведе до значителни промени в демографската структура на българските региони. Основен фактор зад новата динамика беше обръщането на механичния прираст, с което повечето области през 2020 г. печелят население благодарение на миграционните процеси. Същевременно се наблюдава и отлив на население от големите градове към периферията им. По тази причина на „265 истории за икономика“ разглеждаме дела и динамиката на градското население в общините в периода 2016-2020 г.
През 2020 г. броят на общините с 0% градско население е 47 – в тях самият общински център е село, а урбанизирани територии отсъстват. Обратно, със 100% градско население са 6 общини – Добрич, Перущица, Копривщица, Кричим, Пловдив и Ямбол, където градският център е отделен в отделна община от земеделските и индустриални територии около него.
Интересен случай е Столична община, която е с дял на градското население 95,6%, но в територията ѝ попадат и няколко села. Най-голям брой общини са с между 40 и 60% население в урбанизираните райони, но в някои региони – най-вече в Северозапада и Североизтока – преобладава населението в селата. Общините с голямо население – предимно градско – обаче силно изкривяват картината, тъй като на национално ниво към 2020 г. 73% от населението живее в градовете, но тенденцията е към спад, поне в рамките на годината.
В рамките на петгодишния период между 2016 и 2020 г. има относително равновесие между броя на общините, където градското население намалява и се увеличава, като спад има в 100 общини, увеличение в 96, а без промяна са 69. При повечето промяната е относително скромна – с ръст от над 2 процентни пункта са едва 4 общини, със спад над 2 пр.п. – 16, като сред тях по-големи са Божурище (-6,1 пр.п.), Стара Загора (-4,2 пр.п.), Габрово (-2,3 пр.п.).
Почти целият спад е се случва през 2020 г. Обратно, между 2016 и 2019 г. спадове има едва в 47 общини, докато ръст на населението в градовете се наблюдава в общо 144. С други думи, пандемията видимо е сложила поне временна спирачка на тенденцията към урбанизация в много райони. Възможно е това да се дължи поне отчасти на „легализиране“ на преместване от предишни години в резултат на въвеждането на ограниченията за придвижване през 2020 г.
Прекалено рано е да твърдим че забавянето (и дори обръщането) на процесите на урбанизация е част от трайна тенденция. От ключово значение тук ще е и публикуването на данните от преброяването на населението, които неизбежно ще променят значително разпределението на жителите между градовете и селата.
