Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Тази седмица бяха публикувани конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка. Резултатът за България е очакван – нивото на инфлация е по-високо от референтната стойност и следователно страната не покрива този критерий за членство. Практически това затваря въпроса дали е възможно страната да приеме еврото на 1 януари 2025 г. – не, няма такава възможност.
Каква е ролята на тези доклади? Това са аналитични документи, които оценяват степента на икономическо сближаване на страните, които са членки на ЕС, но не са част от еврозоната, и готовността на всяка страна да приеме еврото. Към момента това са България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Швеция (Дания има клауза за неучастие, но пък датската крона е в ЕРМ2). Това е част от процедурата, заложена в Договора за функциониране на Европейския съюз, която урежда как една държава членка се присъединява към еврозоната. На базата на заключенията в докладите Европейската комисия дава съответното предложение на Европейския съвет, който, след консултация с Европейския парламент и обсъждане, взима решението за въвеждане на еврото в дадената страна.
В докладите трябва да търсим отговор на въпросите доколко законодателството на страната, включително устройствените закони на централната банка, е съвместимо с правото на ЕС, както и дали е постигната „висока степен на устойчива конвергенция“. Последното именно се измерва с така често коментираните „числови критерии“. Какво накратко ни казват докладите:
- България изпълнява останалите три количествени критерия за членство, а именно: за стабилност на публичните финанси (размер на бюджетното салдо и държавния дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент. Това към момента „затваря“ периодичното повдигане на темата за евентуално нарушение на критерия за стабилност на публичните финанси по отношение на размера на бюджетния дефицит.
- Оценката и в двата доклада е, че националното законодателство може да се счита за съвместимо с правото на ЕС и са преодолени пречките, дискутирани в предходни конвергентни доклади. Това е важно, защото именно в тази посока бяха последните промени в Закона за БНБ. Не е за подценяване обаче казусът, който се създава с изменението на Конституцията и възможността управителят или някой от подуправителите да бъде назначен за служебен премиер – за да се избегне потенциално въздействие върху независимостта на Централната банка, възможно решение е изменение на Закона за БНБ, което да предвиди достатъчни и ефективни гаранции за независимостта на БНБ съгласно изискванията на правото на ЕС.
- Очаквано, България не покрива критерия за ценова стабилност. Средногодишната инфлация към май 2024 г. у нас е 5,1%, докато референтната стойност на критерия според доклада на Европейската комисия е 4,1% (средната стойност на инфлацията в Нидерландия, Италия и Латвия, след изключване на Дания, Финландия и Белгия).
- Все пак е отчетлива тенденцията за сближаване на инфлацията в България със средната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния темп, в България той вече е 5,1% при 3,4% за еврозоната, докато през март 2023 г. стойността в България е 14,1% при 8,8% средно за еврозоната – отстоянието видимо е значително съкратено. Ако все пак гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България практически изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца – около 2,5– 2,6%. Всъщност, от началото на годината – т.е. май при база декември 2023 г. – инфлацията в еврозоната средно е 1,8%, докато в България е едва 0,6%, или три пъти по-ниска.
- При оценката през 2022 г. България също надвишаваше референтната стойност на критерия с 1 процентен пункт. По-дълъг преглед назад показва, че България няколко пъти е покривала критерия, като един път е била една от трите страни с най-ниска инфлация, използвана за изчислението му, а друг път е била изключвана заради твърде ниска инфлация.
В докладите по-интересната част и със сигурност – най-важната за четене от политиците, които ще сформират бъдещото управление – е дискусията за рисковете и препоръките за нужни реформи. Практически това е своеобразна „пътна карта“, в която ЕЦБ и ЕК „насочват“ българското правителство към пакет от мерки, които да трасират пътя към бъдещо „да“ или изпълнение на критериите, даващи в съвкупност положителна оценка за постигане на устойчива конвергенция. И тук виждаме повтарящи се проблеми и съответно – необходимите действия, започвайки от благоразумната бюджетна политика, структурни реформи за по-ефективни публични разходи, върховенство на правото и функциониране на съдебната система и институциите като цяло, подобряване на средата на инвестиции, повишаване на производителността чрез по-качествено и адекватно на потребностите образование и т.н.
Тук ще отбележим само две важни препоръки, включени в доклада на ЕЦБ, и които могат да бъдат тест за сериозността на намеренията за присъединяване към еврозоната на едно бъдещо правителство в България:
- Устойчивата конвергенция на България изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Те са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции, стимулиране на потенциалния растеж и увеличаване на производителността. Те включват ангажимента на България за по-нататъшно намаляване на корупцията, за осигуряване на независима и ефективна съдебна система и за подобряване на образованието. Нужни са и реформи за засилване на конкуренцията на продуктовите пазари и либерализация на регулираните сектори.
- България трябва да продължи да провежда благоразумна фискална политика. Освен това качеството и ефикасността на капиталовите разходи следва да се повишат чрез подобряване на управлението на публичните инвестиции, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното увеличаване на събираемостта на данъците и свиване на сивата икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите са съществени мерки за запазване на средносрочната фискална устойчивост.
Какво предстои? Ако тенденциите в ценовата динамика се запазят, България ще продължи да свива разликата в темпа на инфлацията с най-добре представящите се страни в ЕС в идните месеци. Това, разбира се, е при липса на външни икономически или геополитически шокове, както и благоразумни вътрешни политики. При изпълнение на критерия за ценова стабилност и наличие на политическа воля, правителството може да поиска извънреден конвергентен доклад – това е част от предвидената процедура и вече е правено в миналото – като така се дава възможност при положителна оценка и препоръка от ЕК да се вземе решение и в началото на 2025 г.
