Адам Смит и Джон Стюарт Мил за равенството пред закона и равния данък[1]…
Текстът на Мил е по-обхватен и е коментар към четирите принципа на данъчното облагане, изложени от Адам Смит в книга V, глава II, част II на неговото „Изследване на природата и причините на богатството на народите“.
Тази година в света ще честваме 250-та годишнина от издаването на „Богатството на народите“.
По думите на Мил, че казаното от Смит е толкова уместно и убедително, че той няма друг избор освен да цитира един дълъг пасаж от произведението на Смит.
Затова, следвайки историята и логиката, ще преразкажа Смит и след това ще приведа разсъжденията на Мил.
Некратко, Смит казва:
- Данъкът трябва да е равна пропорция (процент) на дохода. „Спазването или не-спазването на този принцип, показва равенството или неравенството в данъчното облагане.“
- Данъкът, който всеки човек е длъжен да плати, трябва да бъде определен и предвидим, а не произволен. Времето на плащане, начинът на плащане, сумата за плащане – всичко това трябва да бъде ясно и то ясно както за платеца, така и за всяко друго лице. „Несигурността на данъчното облагане насърчава наглостта и благоприятства корупцията на хора, които по природа са непопулярни, дори когато не са нито нагли, нито корумпирани.“
- Всеки данък трябва да се начислява по време или по начин, по които е най-вероятно да е удобно за платеца да го плати.
- Всеки данък трябва да бъде така замислен, че едновременно да изземва от джобовете на хората възможно най-малкото количество пари и да разпилява възможно най-малкото количество от парите, внесени в държавната хазна.
За да се случи това последното, следва да се спазват средните прости за разбиране съображения и правила, продължава Смит.
- Трябва да се има предвид, че събирането на данъци може да изисква голям брой данъчни служители, чиито заплати могат да погълнат по-голямата част от приходите и чиито привилегии да събират данъци могат да наложат друг допълнителен данък на хората.
- Това може да отклони част от труда и капитала на обществото от по-продуктивна към по-малко продуктивна дейност.
- Изземванията и другите наказания, които понасят онези нещастни хора, които се опитват неуспешно да избегнат плащането на данъци, често може да ги разори и по този начин да сложи край на ползата, която обществото би могло да извлече от използването на своя капитал. Неразумният данък предлага голямо изкушение за нелегална стопанска дейност и контрабанда.
- Подлагайки хората на чести посещения и омразни проверки от страна на събирачите на данъци, системата на облагането може да ги въвлече в много ненужни проблеми, досада и потисничество.
- Към тях следва да се добавят и ограничителните разпоредби, на които често са подложени търговията, занаятите и промишлеността в името на да се предотврати укриването на данъци. Тези регулации са не само сами по себе си обезпокоителни и скъпи, но често се въвеждат непреодолими пречки за подобряване на стопанските процеси.
Поясненията на Мил към горните принципни положения започват с въпрос, който получава отговор и пояснения, които са валидни и днес.
„Защо равенството трябва да бъде правило по отношение на данъчното облагане?
- Защото този принцип важи за всички дела на управлението на държавата.
- Тъй като правителството не трябва да прави разлика между лица или класи по отношение на силата на техните претенции към него, каквито и жертви да изисква от тях, трябва да се понасят, доколкото е възможно, с еднакъв натиск върху всички, което, трябва да се отбележи, е начинът, по който се понасят най-малки щети като цяло.
- Ако някой понася по-малко от справедливия си дял от тежестта, някой друг трябва да страда повече от неговия дял и облекчението за единия не е, при равни други условия, толкова голямо благо за него, колкото увеличеният натиск върху другия е зло.
- Следователно, равенството в данъчното облагане, като максима на политиката, означава равенство на данъчните тежести.
- То означава разпределяне на приноса на всеки човек към разходите на правителството, така че той да не чувства нито повече, нито по-малко неудобство от своя дял от плащането, отколкото всеки друг човек изпитва от своя.
- Този стандарт, подобно на други стандарти за съвършенство, не може да бъде напълно реализиран; но първото условие за всяко практическо обсъждане на тази тема е да се знае какво е съвършенство относно състояние на нещата.
- Има обаче хора, които не се задоволяват с общите принципи на справедливостта като база, върху която да се основават фискалните правила, а се нуждаят от нещо, според тях, по-специално подходящо за темата.
- Онова, което им е най-удобно, е да разглеждат данъците, плащани от всеки член на общността, като еквивалент на получената стойност под формата на услуга за самия него; и предпочитат да основават справедливостта за това всеки да допринася пропорционално на средствата си на основанието, че този, който има два пъти повече собственост, която трябва да бъде защитена, получава, при точно изчисление, два пъти по-голяма защита и би трябвало, въз основа на принципите на сделката и продажбата, да плати два пъти повече за нея.
- Тъй като обаче предположението, че правителството съществува единствено за защита на собствеността, не е точно онова, към което трябва да се придържаме при анализа, някои последователни привърженици на принципа „услуга за услуга“ продължават да настояват, че понеже защитата е необходима както за личността, така и за имуществото, и личността на всеки получава еднаква степен на защита, равният данък с фиксирана сума на човек от населението е подходящ еквивалент за онази част от приходите на правителството, която отива за защита на личността,[2] докато останалата част – защитата на имуществото, трябва да се плаща пропорционално на имуществото.
- Това разсъждение се опира на фалшиво предположение, много приемливо за някои умове. Но, на първо място, не е допустимо защитата на личността и тази на имуществото да са единствените цели на правителството.
- Целите на правителството са толкова всеобхватни, колкото и тези на цялото обществено обединение.
- Те се състоят от цялото добро и всеобщото предпазва от злото, които съществуването на правителството може да осигури пряко или косвено. На второ място, практиката да се определят определени стойности на неща, които по същество са неопределени, и да се правят те основа за практически заключения е особено плодородна в погрешни възгледи за социалните въпроси.
- Не може да се допусне, че да бъдеш защитен чрез притежаването на десет пъти повече имущество, означава да бъдеш десет пъти по-защитен.
През тази година претендентите за изборни длъжности в България – било то президенти и народни представители – няма да имат време за четене и мислене по стопански теми. В тези и други класически трудове на Смит и Мил има много обяснения защо високите дълговете и правителствени разходи са вредни за благосъстоянието. За тях – преди следващите избори.
Надпреварата сега пак ще в създаването на илюзии за бюджет и икономика, митове за „международното положение“ и в разпространяването слухове.
По повод слуховете, може да се види едно друго помагало, което вече впрочем в някои части се прилага – Помагало на избирателя и кандидата за изборна и друга длъжност в епохата на популизма
[1] Текстът на Мил е превод на „За общите принципи на данъчното облагане“ (книга V, гл. II от Принципи на политическата икономия, 1848 г.)
[2] Трябва да се отбележи, че тук Дж. Ст. Мил има предвид преди всичко т.нар. „поголовен данък“ – еднаква сума на човек, каквито в библейски времена плащанията за храмовете, въвеждани спорадично в Римската империя и по-късно обикновено или спрямо различни групи от населението, например евреите в Римската империя и Германия, или спрямо китайските емигранти в Нова Зеландия в продължение на два века. Този вид данък съществува и във Франция, от края на XVII век, а от началото на XVIII населението на Франция е разделено на 22 категории с различно данъчно задължение; премахнат е за кратко след 1789 г. (защото се оказва, че не се праща, особено от по-заможните слоеве. После в началото на следващия век отново е въведен в диапазон 1.5 – 4.5 франка според оценката на местните власти. Често този тип данък се използва за финансиране на специални начинания или общински бюджети. Подобна дълга история този данък има в Руската империя, където е въведен през 1718 г. (за да се финансират военните разходи) и е премахнат 1886 г. (може би защото половината от тези разходи се финансират от държавния монопол върху спиртните напитки. От подобен тип е и „данъкът избирателно право“ („poll tax“), който е съществувал относително дълго, от края на XIX до средата на ХХ век в САЩ, като сумата в началото на тази практика е малко под 2 щ.д. (днес – около 70) и е служила за регистрация на избирателите. (Вижте: https://en.wikipedia.org/wiki/Poll_tax.) Мил впрочем смята, че само плащащите данъци трябва да участват в избори
