Вече над пет години формулата на топлофикациите в страната ни, по която се изчислява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не излиза от фокуса на общественото внимание и политическо и „експертно“ говорене. Задавали ли сте си въпроса, от къде тръгна всичко?
Началото, разбира се, бе прословутата европейска директива, според която всеки може да откаже и да не признае, или да не се съгласи да плаща „непоискана“ от него услуга. Отваряме скоба, за да споменем за „манията“ у нас да превръщаме доставката на всяко нещо в „услуга“. Вода, ток, парно, телефон и всичко друго, за което можете да се сетите. И притиснати от своеволното, арогантно и безконтролно увеличение на цената на топлоенергията, хората, не без основание, се хванаха за тази директива, като “удавник за сламка”, като си мислеха, че това ще ги спаси.
Накратко ще припомня, какво е сградната инсталация
Това са двете тръби във почти всяка стая от жилищата ни, по които топлината достига до радиаторите ни, посредством топлоносител на гореща вода. Дори и да затворим радиаторите си, тръбите продължават да отделят топлина. Едната е винаги по-топла от другата. Именно против тази топлина роптаят основно потребителите, които не използват радиаторите си за отопление.
Във високите сгради, в жилищата на потребителите от ниската зона, понякога има по четири тръби. Топлината от тази сградна инсталация е неизменна част от сметките ни и според мен, искат или не, хората трябва да я платят. Не за друго, а защото така е справедливо. Тя е като всяко друго от един блок, което от определен момент натам е нежелано от нас, но няма как да бъде премахнато. Сградната инсталация не е собственост на живущите и по тази причина те не могат просто да отрежат тези две тръби и да ги изхвърлят. Те са елемент от едно цяло, наречено „вътрешна сградна инсталация за отопление„.
Блоковете, за които този коментар има смисъл, са онези, построени от преди десетилетия, с модел на вертикално изпълнение на сградната инсталация за отопление. Всеки собственик, закупувайки жилището, е приел, че тя е част от общата система на сградата. Той не може да я наруши, без да постави в неравностойно положение своите съседи. Всеки преди време се е ползвал от предимствата на отоплението с парно. В момента, дори неволно, той отново се ползва от нейните плюсове през отоплителния сезон. След толкова години е странно, че все още има хора, които не разбират, че след като са си купили имот в сграда с такава сградна инсталация, това води до ангажимент за плащането й и появяването на директивата за непоискана услуга съвсем не ги освобождава от този им ангажимент.
История на недоволството
След като през годините отказалите се от парно не можаха да премахнат неплащането на елемента сградна инсталация, те насочиха фокуса на недоволството си съм стойността й. Обвиненията бяха, че е била невярна, несправедлива, неясна, сложна. Всъщност формулата няма как да не бъде сложна и ако някой си мисли, че ще я разбере, без да се е сдобил с малко повече от основни знания, е в тежка заблуда.
След доста перипетии, съдебни дела, включително и на европейско ниво, всички са на единно мнение, че формулата е неправилна, а оттам и незаконна. В началото бяха само българските съдилища, но след това и европейският съд, НО…
Според европейските закони, няма как да не плащаш сградна инсталация. От друга страна и европейският съд постановява, че формулата, според която се изчислява сградната инсталация е неправилна, а оттам и незаконна. По същество цялата ситуация е един оксиморон. Къде тогава е проблемът?
Проблемът е, че няма как да има унифицирана формула, по която да бъде изчислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за всички видове жилища в България. НЯМА!
Всеки опит за прецизиране, с цел точност за определяне на топлоенергията, отделена от сградната инсталация е обречен на неуспех. Колкото по-прецизен искаш да бъдеш, така че да обхванеш повече параметри, от които зависи изчислението й, толкова по-сложна става самата формула. И въпреки това, точното й изчисление е обречено на неуспех. Не случайно, няма да видите нито един уважаващ себе си топлоенергетик, който да излезе „по телевизията“ и да каже ТОВА Е ПРАВИЛНАТА ФОРМУЛА. Ще се опитам да маркирам някои от основните причини, заради които смятам, че сградната инсталация не може да бъде измерена с точност. И каквато и формула да се заложи, то тя няма да бъде коректна. Това са няколко групи причини, като най-общо можем да ги разделим на изчислителни и потребителски.
Първата група причини са онези, свързани с изчисляването на топлоенергията.
- Формулата би трябвало да е валидна за всички видове сградни инсталации с вертикално изпълнение. Поради този факт, в текущата вече отменена формула се прави приемане с коефициент, което по същество прави стойността неточна.
- Приема се, че имаме средна температура на сградата 19 градуса. Това е още едно „приемане“, което допълнително изкривява стойността на крайното показание.
- Във формулата присъства и понятие, като обща инсталирана мощност в сградата. Това е сборът на всички мощности на радиаторите в сградата. Да, но през отоплителния сезон няма как да се знае кои от радиаторите и колко са използвани, по кое време, на каква зададена температура са използвани тези мощности и най-вече влиянието им към сградната инсталация.
За да бъде точно изчислението на сградната инсталация на всеки имот трябва да се вземат и някои реални параметри като:
- Вид и брой на тръбите.
- тяхната дължина и диаметър.
- температурата на топлоносителя във всеки един момент.
- температура на помещението.
- разстояние между тръбите (или центровете им).
- тяхната изолираност.
- изчисляване на радиационна и конвекционна взаимозависимост и т. н. и т.н.
Всеки от горепосочените параметри е строго определен за всеки обект и отделно за всяка различна група сгради, което прави изчислението на сградната инсталация невъзможна. Още повече, че се съмнява, това да присъства като база данни у топлинните счетоводители.
И за да разбия тотално илюзиите за точно изчисление на сградната инсталация, ще прибавя и втората група фактори, които условно ще нарека „потребителски“. Те са свързани с поведението на всеки потребител поотделно. Ето някои по-съществени от тях:
- Дали потребителят има или няма радиатори.
- Ако има, колко време ги използва през отоплителният сезон, като дни и почасово.
- Каква температура задава като желание за достигане на помещението.
- В колко от стаите, в които има радиатори, ги използва.
- На кой етаж от сградата живее. Тук като най-важно ще отбележа, че използването на отоплителните тела (радиатори), влияе не толкова на неговото помещение, колкото на сградната инсталация на всички апартаменти под него, като увеличава количеството на топлоотдаване на тяхната сградна инсталация.
Може да има и още фактори, но тези са достатъчно, като „неизвестни“, за да може да бъде изчислена точно топлоенергията, отдадена от сградната инсталация.
Защо се атакува именно сградната инсталация, като елемент от сметките ни към топлофикация?
Основните причини са няколко.
- Това е единствения елемент от сметките ни, който се получава по изчислителен път, а не на базата на измерване с уред за търговско измерване. При това невъзможен.
- Това е елементът от сметките ни, който само за определена група потребители е излишен и би намалил сметките.
- Това е елементът от сметките ни, който, поради невъзможността да бъде измерен, става обект на противоборство между отделните потребители и каквато и стойност да бъде приета, то все ще има своите аргументирани основания да е повече или по-малко недоволен.
Това разбира се е добре дошло за самите топлофикации, тъй като общественото недоволство е изместено от най-съществените въпроси, които убягват на потребителите, а именно:
- Какво количество топлинна енергия ни се продава
- На каква цена ни се продава единица от тази топлоенергия.
Не случайно тази „дъвка“ се пуска в обращение на потребителите, вследствие на което това е най-променяният елемент от сметките ни за топлина. През годините то не бяха променяне на формулата, даване на възможност на самите потребители да се карат помежду си в опит да намерят средна стойност като процент от сметките за отопление, дори се направи опит за фиксация на този процент. Дори бе позволено да си търсят експерт, който да им го направи. Най-новата модна идея на управляващите, като резултат от поредното спечелено съдебно дело срещу формулата за изчисление на сградната инсталация, е безумната приумица:
Сградната инсталация да бъде обвързана с „класа на енергийна ефективност на сградите“
Това е поредната брутална глупост, която без никакви точни разяснения е хвърлена като кокал на електората, за да се провери реакцията на общественото мнение. Тъй като обаче разяснения няма, то и електоратът тягостно мълчи, а Министерството на енергетиката привидно мисли какво точно ще обяснява. Времето обаче изтича. Топлинните счетоводители също са в неведение, а крайният срок е 15-ти декември, когато трябва да излязат първите сметки за ноември 2025г. (включващи отоплението през този отоплителен сезон).
„Класовете за енергийна ефективност“ на сградите се различават основно по количеството енергия, като специфичен годишен разход на първична енергия. Самата идея за включване на енергийната ефективност, като фактор за изчисляване на сградната инсталация, е нелогичен. Ако сградата е с много висок клас на енергийна ефективност, това ще засегне единствено количеството топлоенергия, което топлофикациите ще продават на самите сгради. На сградите с по-висок клас, по принцип би трябвало да им се продава по-малко енергия, а оттам и частта от топлоенергията за сградна инсталация би трябвало да е по-малко. Но това засяга количеството топлоенергия при равни други условия. Пропорциите си остават същите.
А нима това сега не е така? Нима от Министерството ще си позволят лукса да признаят, че до сега това не е било фактор?
В цялата истерия около формулата прозира безсилието на управляващите да се справят със ситуацията. Най-голямата глупост ще е да поставят различен коефициент, намаляващ количеството топлоенергия за плащане от сградите с по-голяма енергийна ефективност. Първо – това ще засегне незначим процент от всички сгради. Второ – вече ще имаме умишлено разделение (дискриминация) на по-енергийно от по-малко енергийно ефективни сгради. Това не е нищо друго от брилянтен вариант за появата на нова „ябълка на раздора“ между потребителите. Това обаче по никакъв начин няма да НАМАЛИ сметките на хората или продажбите на топлофикациите.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват
Уважаеми потребители, докато тече този каламбур, Топлофикация не спи. Докато вие се чудите какви сметки ще плащате за сградна инсталация, Топлофикация София (ТС) продължава да прави това, което умее най-добре – да ви продава излишно количество топлинна енергия. Ще илюстрирам два факта в тази насока, които всеки ще може да провери за себе си.
- Следствие на високите температури, тази година нямаше „парно“ през месец октомври 2025г. И докато през септември ТС ми подгряваше 1 кубик вода с високите 117kWh, то през октомври 1 кубик вода е подгряван с безумните 132kWh, по простата причина, че нямаше топлоенергия за парно, зад която това да се скрие.
- Официално, парното го пуснаха за различните райони на София около 4-5 ноември. ДА ама НЕ. Според данните от сайта на Топлофикация София (Графика 1), се вижда черно на бяло, че енергия за отопление ни е била продавана още от първо число на месеца. Вярно – по-ниска от обичайната (за това не е била усетена), но тя е присъствала.
Погазвайки всякакви правни законови разпоредби, Топлофикация София е прибавила още няколко милиона лева към приходите си. За наша сметка.
