Правителствата по света поставят висок приоритет върху осигуряването на енергия, която е достъпна, сигурна, евтина и устойчива. Ключова част от справянето с това предизвикателство е подобряването на енергийната ефективност, която остава един от най-бързите и най-рентабилни начини за укрепване на енергийната сигурност, намаляване на разходите и ограничаване на емисиите, се посочва в анализ, публикуван от Международната агенция по енергетика (МАЕ)…
Преди две години, на COP28 в Дубай, близо 200 правителства признаха централната роля на ефективността, като се съгласиха с целта за удвояване на средния годишен темп на глобални подобрения в енергийната ефективност до 4% годишно до 2030 г.
По това време анализът на МАЕ показа, че тази цел е постижима. През първите 20 години на този век подобренията в енергийната ефективност, измерени чрез темпа на промяна в първичната енергийна интензивност, следваха стабилна тенденция – ускорявайки се от около 1% годишно за периода 2000–2009 г. до около 2% годишно за периода 2010–2019 г. Показахме, че технологиите и политиките за удвояване на този темп на напредък вече съществуват – като 9 от 10 държави са постигнали темп от 4% или повече поне веднъж през последното десетилетие.
Въпреки това, когато лидерите се събират в Белем, Бразилия, за COP30, трябва да отчетем ситуацията и да признаем, че глобалният напредък в ефективността все още не е там, където трябва да бъде.
Светът остава извън пътя към целта за удвояване на напредъка по ефективността
Последните данни от агенцията показват, че през последните години, вместо да се увеличава към целта от 4%, глобалният напредък по ефективността е забавил темпа. Средното годишно подобрение от 2019 г. насам е едва 1.3% – доста под началното ниво, необходимо за постигане на целта за удвояване. Очакваме този показател да се повиши до около 1.8% тази година, което е малка стъпка в правилната посока, но светът все още е далеч от това да изпълни целта за 2030 г.
Напредъкът в глобалната енергийна интензивност се определя от широк кръг фактори, но четири ключови тенденции помагат да се обясни защо настоящият напредък в ефективността е слаб.
Около две трети от ръста на глобалното крайно енергийно потребление от 2019 г. насам е концентриран в индустрията – сектор, в който напредъкът в енергийната интензивност рязко се е забавил. Ръстът на индустриалното енергийно потребление се е ускорил след 2019 г., докато средният годишен темп на подобрение на енергийната интензивност в индустрията спадна под 0.5% за същия период, в сравнение с почти 2% през предходното десетилетие. Тази глобална промяна към по-интензивна употреба на енергия в индустрията компенсира постигнатите подобрения в други сектори и забавя общия напредък по ефективността.
Политиките изостават спрямо технологичния напредък, оставяйки значителни спестявания нереализирани. Много политики за ефективност не са актуализирани в съответствие с последните технологични подобрения. Днес много уреди са често само наполовина толкова ефективни, колкото най-добрите модели, което демонстрира как политиката изостава от технологията. Например, ефективността на най-добрите крушки се е удвоила за последните 15 години, докато минималните стандарти за ефективност са се повишили само с 30%. Ако политиките не наваксват, потребителите харчат повече пари, а възможностите за намаляване на емисиите се пропускат.
По-широкият достъп до климатици увеличи потреблението на електроенергия за охлаждане. По-високите жизнени стандарти позволиха на повече хора да си позволят необходими охлаждащи технологии като климатиците, особено в развиващите се икономики. Всъщност енергията, използвана за охлаждане, е с най-бърз растеж сред всички крайни енергийни потребления в сградите през този век.
Но хората невинаги са насърчавани или подпомагани да купуват най-ефективните модели климатици, което означава, че използването им струва повече, отколкото би трябвало. Ако всеки климатик, купен от 2019 г. насам, беше най-ефективният наличен модел, вместо типичните по-ниско ефективни модели, светът можеше да избегне ръст в електропотреблението, еквивалентен на ръста на потреблението от центровете за данни в глобален мащаб за същия период.
Ускореният ръст на потреблението на електроенергия е довел в някои региони до общо увеличение на по-неефективното производство на електроенергия. В много региони нарастващото търсене на електричество се покрива чрез по-ефективни технологии като възобновяемите енергийни източници. Но в някои ключови региони бързият ръст на търсенето води до по-голяма употреба на по-стари и по-неефективни източници на производство, което оказва натиск за повишаване на първичното енергийно потребление и забавя напредъка в енергийната интензивност.
В новите данни за 2025 г. на МАЕ има и проблясъци на надежда. Политиките в много области очевидно се ускоряват, а предварителните оценки за 2025 г. показват значителен напредък в ключови региони. Индия, например, се очаква да постигне подобрение на енергийната интензивност от над 4% тази година. Но без допълнителни действия дългосрочните тенденции все още сочат, че глобалният напредък ще остане далеч под целта за удвояване, договорена на COP28.
По света има много добри примери за ефективни политики за енергийна ефективност, а нови се въвеждат редовно. Всъщност държави, които заедно представляват 85% от глобалното енергийно потребление, обявиха само през 2025 г. над 250 нови или актуализирани политики. Това създава основата за по-бърз напредък, особено в два ключови аспекта:
Първо, правителствата могат бързо да повишат амбицията на съществуващите политики. Технологиите се подобряват, а политиките трябва да бъдат актуализирани. В някои държави, например, сграда, която отговаря на местните стандарти за ефективност, всъщност може да използва три пъти повече енергия от сграда в друга държава със сходен климат, но с по-високи стандарти за ефективност. Има значителен потенциал за повишаване на изискванията и ускоряване на напредъка чрез съществуващи и доказани политически инструменти. Когато политическите рамки вече са установени, това представлява най-бързият и най-лесен начин за ускоряване на напредъка в енергийната ефективност.
Второ, остават значителни пропуски в политиките. В много области все още липсват такива. Например, около половината държави в света все още нямат стандарти за енергийна ефективност за нови сгради, включително в региони с бърз растеж. Правителствата могат да приоритизират и насочат усилията си към технологии и сектори с най-високо енергийно потребление или най-голям потенциал за подобрение.
Потенциалната полза е огромна и излиза далеч извън сферата на енергетиката
Удвояването на напредъка по енергийната ефективност означава действия за подобряване на живота на хората. Енергийната ефективност носи множество ползи за хората, компаниите и държавите. Без постигнатите подобрения в ефективността от 2010 г. насам днешните емисии на парникови газове щяха да бъдат с 20% по-високи. Освен това мерките за ефективност през последните две десетилетия са намалили сметките на потребителите, подобрили индустриалната конкурентоспособност и засилили енергийната сигурност.
