Публикуваме пространния анализ на генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов*, който отговаря на критиките на лидера на ДСБ ген. Атанасов относно действията на службите ни в месеците преди началото на войната в Украйна. Убедени сме, че темата за всяко едно национално разузнаване далеч надхвърля политическото поле на приложение, тъй като на базата на тези информации се градят сериозни геополитически решения, които пряко засягат икономиките на държавите…
Всички добрини започват от разузнаването!
Хенри Кисинджър
В разгара на войната в Украйна, като по неприятелска команда, се посипват словесни удари по българското разузнаване. Неприятното в случая е, че става дума не за вражески, а за приятелски огън, който повеждат депутати от средите на управляващата коалиция.
Инициираният дебат за състоянието и способностите на българското разузнаване да предоставя на държавните институции качествен информационен продукт идва в най-неподходящия момент.
По този повод ми се иска да споделя моята гледна точка за критиката на разузнавателните служби и на техните действия в условия на украинската криза. Мисля, че имам морално право на мнение, тъй като повече от 10 години бях заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия и на неговия наследник и правоприемник – Служба „Военна информация“. Още повече, аз съм свидетел и участник в организирането на действията на военното разузнаване, непосредствено преди и в хода на провежданата през 1999 година от 11 държави членки на Алианса операция „Съюзна сила“ срещу остатъчна Югославия. Има определени прилики между двете операции не само за това, че започнаха на една и съща дата – 24 февруари, но и поради отражението им върху националната сигурност на България.
Когато пожара гори в съседите, никой не може да гарантира, че няма да пламне и собствения му дом, още повече ако става дума за прифронтова държава. В тези случай ролята на разузнаването като острие на дипломацията и фактор на политиката е незаменима. Парадоксално е обаче, че вместо да бъде подпомогнато и насърчавано, родното разузнаване е подложено на злостна атака със съмнителни аргументи. Мнозина с пълно основание ще кажат, че не виждат нищо ново под слънцето, защото този мач го играем повече от тридесет години. И те са прави. През всичките години на прехода разузнаването си остана ябълка на раздора между политическите сили на нова България. Времето тече, демокрацията се развива, а някои политици показват, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Оказва се, че процесът на поумняване и единение на нацията е труден и болезнен, че често връх вземат партийните пристрастия, които изместват на по- заден план държавен интерес.
Отварянето на дебата за ролята и ефективността на българското разузнаване в условията на кризисна обстановка е меко казано странно и непонятно. То е нещо като опит за ловене на риба в мътна вода. С други думи, тук иде реч за наличието на неаргументирано и неразумно злословие по адрес на разузнаването по повод на предоставена на закрити заседания на Парламента и на парламентарни комисии информация за развитието на конфликта между Руската федерация и Украйна, която впоследствие се оказва невярна.
По този повод уважаемият генерал Атанас Атанасов, лидер на ПП „ДСБ“, председател на парламентарна комисия за вътрешна сигурност и обществен ред, гръмогласно заяви, че „Службите пързалят премиера и кабинета за войната“. Няколко дни по-късно, на 12 март, в предаването „Тази сутрин“ на БТВ с още по остър тон той доразви позицията си като каза: „Ние констатирахме много сериозен проблем. Аз и моите колеги от „Демократична България“ ще работим много усърдно, за да изясним неговия генезис, и да се преодолее това състояние на българските служби, защото в най-тежкия момент за последните 20-30 години, пред който е изправена държавата ни, тази криза, комплексна, с война на 300 км., българските служби показаха, че са неспособни да информират висшето държавно ръководство с надеждна информация“.
Отношение по повдигнатия въпрос взе и негов побратим Христо Иванов, също партиен лидер от същата коалиция като каза, че те ще направят всичко възможно „…за да изяснят какви са способностите на службите и дали наистина те могат да осигуряват висшето държавно ръководство с надеждна информация“. И още нещо от него – „Директорите на служби говорят несериозни неща, които не се потвърждават“.
От коалицията твърдят, че информацията на нашите служби, докладвана на закритите заседания се различавала от докладите на западните разузнавания. Погрешната прогноза не се променила дори и след 11 февруари, когато президентът на САЩ Джо Байдън казва, че се очаква пълномащабно нападение на Украйна.
Лансира се и тезата, че шефовете на нашите разузнавателни служби приемат руската версия при интерпретирането на ключови международни проблеми и скандали. Твърди се, че разузнавателните служби често прокарват чужди интереси.
От фризера беше извадена и отхвърлената с убедителни аргументи стара тяхна теза, че една малка и бедна страна, каквато е България, не се нуждае от две разузнавателни служи, т.е. че Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Служба „Военно разузнаване“ (СлВР) трябва да се обединят в една национална разузнавателна служба. За по-голяма убедителност, от телевизионния екран, генерал Атанасов направи съпоставка на българския с моделите на организация на разузнаването в страни-партньори от НАТО като САЩ, Великобритания и Германия, които за разлика от нас, имали по една разузнавателна служба. Действително в САЩ има едно Национално разузнаване, само че то обединява в себе си разузнавателната общност, състояща се от 17 отделни разузнавателни служби. Великобритания и Германия имат съответно своите МИ-6 и БНД, но в министерствата на отбраната функционират и разузнавателни дирекции.
В нападките на разузнаването се включиха и водещи български журналисти, които поискаха, под формата на граждански контрол, да присъстват на закритите заседания с право на достъп до разузнавателната информация, нищо, че по закон нямат право на това.
За мен е непонятно как е възможно юристи, каквито са господата Иванов и Атанасов, да не си дават сметка, че с разгласяването на поверителна информация, изнесена на закрити заседания в Парламента, се нарушава Закона за защита на класифицираната информация и се попада под ударите на закона.
Анализът на тези констатации и прочитът на казаното между редовете показват, че ако не става въпрос за липса на експертиза в областта на разузнаването, се навлиза в света на манипулациите на общественото мнение и на недобронамерените внушения по адрес на разузнавателните служби и на ефективността на тяхната дейност.
Какво всъщност се опитват да внушат въпросните политици?
1. Днешното разузнаване на България е слабо и неефективно. Съмнителни са неговите способности да осигурява на държавното ръководство качествен информационен продукт.
Както може да се приеме като безспорен факта, че българското разузнаване по сила и мощ не е такова, каквото беше в годините на студената война, така и не трябва да се отрича, че при днешните реалности разузнавателните служби правят възможното за защита на националната сигурност. И още нещо. Ако отстъплението е факт, който споделям, сигурно има причини и виновни за днешното състояние на Служба „Военно разузнаване“ и на ДА „Разузнаване“.
Безспорно ръководствата и служителите на разузнавателните служби носят своята отговорност за качеството и ефективността на разузнавателната дейност. С добре известни на българската общественост действия и прояви, някои началници на двете служби наляха масло в огъня. Имаше съдени и снети от длъжност директори на служби. Допуснаха се случаи на обвинения на служители в шпионаж, нещо крайно неприятно и недопустимо към което българската общественост е особено чувствителна. Потъпкването на честта на пагона на българския разузнавач не се забравя и прощава. Това от една страна.
От друга страна има и други не по-малко виновни и отговорни за проблемите в разузнаването. Службите, техните ръководители и служители не са виновни за това, че през годините на прехода, в хода на демонтажа на тоталитарната система за национална сигурност, разузнаването получи тежки удари. То беше подложено от новата политическа класа на какви ли не реформи, трансформации и ликвидации, които го обезсилиха и обезкървиха. Процесът на промяната беше неизбежен, но той се организира и протече по неправилния начин, без наличието на единен замисъл и обща методология.
Ето само няколко най-ярки факта, които сложиха траен отпечатък върху цялостния живот и дейност на разузнавателните служби и на мотивацията и самочувствието на разузнавачите:
- През месец февруари 1992 г. нашумя аферата, наречена „Оня списък“ при която на посланика на Република Турция у нас негово превъзходителство Ялчън Орал, се предостави списък с имената на 1 300 български разузнавачи. Това си беше чиста проба национално предателство с неизлечими последствия за разузнавателните служби и за тяхната агентура зад граница;
- В навечерието на новата 1992 г. при добилата гражданственост Луджева чистка в армията, с поверителни постановления на Министерския съвет № П-455 и П- 456 от 29 и 30 декември, от РУ-ГЩ на БНА бяха уволнени 300 негови служители. Още по тежки бяха чистките в политическото разузнаване;
- През 2006 година се прие така наречения „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. Впоследствие на два пъти този закон беше допълван и обогатяван с още по- репресивни текстове с което на практика се извърши погром на разузнаването. Под формата и в името на декомунизацията и лустрацията, служителите от бившите служби се охулват и обвиняват във всички земни и неземни грехове, втълпяваше се че всички те са доносници, клеветници, чужди подлоги и какво ли още не;
- Разузнавателните служби, повече от 25 години след промяната, се движеха на автопилот, без задължителната законова уредба на тяхното ръководство, функции и задачи. Този факт е ярък показател за отношението и грижата на държавата за разузнавателните служби за самите разузнавачи.
Може да се каже още много в това отношение. Главното, ако се изразя метафорично, е да се разбере и осъзнае от политици и държавници, че когато на птицата й отрежат крилата, тя не може да лети. И това е така не само в минало време. То е и настояще. Ако анализираме например ситуацията по отношение на човешкия ресурс в ДАР ще видим, че доскоро некомплектът на агенцията възлизаше на почти една трета от числения й състав. ДАР е единствената структура от силовия сектор, чийто бюджет за 2022 г. в сравнение с 2021 г. е намален с 12,7% ( от 49958 на 43628 милиона лева, или с 6331 милиона по-малко). Да не говорим за сринатия престиж на професията разузнавач, за демотивацията на служителите след понесените в годините на прехода удари и за много сериозното изоставане по отношение на техническото превъоръжаване на разузнавателните служби.
Разбира се, че медалът има две страни. Ако се погледне от другата негова страна ще се види, че българското военно разузнаване получава традиционно от разузнавателните органи на Алианса, на ЕС и на партньорските служби висока оценка за своята дейност и принос към колективните системи за сигурност и отбрана. Нека посоча, че заради и чрез Служба „Военно разузнаване“, България участва активно в работата на ръководните разузнавателни органи на НАТО и ЕС. Офицери от Служба „Военно разузнаване“ са национални представители в работата на 17 комитета, борда и работни групи на Алианса и в 5 на Европейския съюз. Директорът на службата е национален представител в заседанията на Комитета на НАТО по военното разузнаване и в още два борда. В последните години 10 офицери от Служба „Военно разузнаване“ работят на различни позиции в разузнавателните структури на Алианса и двама в аналогични структури на ЕС. Отзивите за тяхната работа са положителни.
2. Разузнаването не е лоялно на властта. Има съмнения, че я дезинформира, подвежда и манипулира с невярна информация. Предлага се по линия на парламентарния контрол тези въпроси да се проверят и да се вземат съответстващи решения.
3. Разузнаването, вместо да отстоява и защитава националния интерес, прокарва чужди интереси, разбира се руски. Като актуална задача се откроява необходимостта от приемане на конкретен план за изчистване на специалните служби и на системата за сигурност като цяло от руското влияние. Очевидно това изискване е свързано с шпионски скандали в които са замесени военни разузнавачи, разследвани за това, че са се поставили в услуга на руски специални служби.
4. Шефовете на разузнавателните служби трябва да се подменят, макар и не веднага. Те са назначени от служебните правителства на президента Румен Радев, а не от редовното правителството на управляващата четворна коалиция. За да носи отговорност за дейността на ДАР и на Служба „Военно разузнаване“, подборът и предложенията за назначаване на техните директори, трябвало да бъде дело на Правителството. По стечение на обстоятелствата познавам лично и съм работил с ръководителите на двете разузнавателни служби – бригаден генерал Венев и полковник Гечев по времето когато те правеха своя прощъпулник като оперативни работници. Знам, че са истински професионалисти. Притежават задълбочена специална подготовка, практически опит и морално-етични качества, необходими за съвременните лидери в областта на разузнаването. Те са точните хора на точното място и няма причина да се сменяват само защото не са предложени от настоящото правителство.
5. Правилата за работа на разузнавателните служби и особено тези свързани с осъществяването на гражданския контрол на тяхната работа не са добре поставени и регламентирани. Очевидно погледите са отправени към осигуряване на повече гласност по отношение на специфичната дейност на разузнаването.
Всички тези внушения са неверни и спекулативни. Те бяха категорично отхвърлени от президента на Републиката Румен Радев, от министър-председателя Кирил Петков и от министъра на отбраната Драгомир Заков, които засвидетелстваха своето доверие и подкрепа на началниците на разузнавателните служби и убедеността си, че предоставената от тях информация е навременна и обективна. Политиците- депутати от коалицията „Демократична България“ очевидно или не се съобразяват със съвременните изисквания към разузнаването в условията на кризи и на динамичната и бързо променяща се среда за сигурност, или по-скоро се стремят да овладеят ръководството на разузнавателните служби.
За мен остава непонятно защо уважаемия колега генерал Атанас Атанасов, който е с богат опит в сферата на сигурността, бивш началник на Националната служба за сигурност, вече години наред се е фокусирал върху военното разузнаване и е последователен в усилията си да се закрие стратегическото военно разузнаване. Спомням си, че като началник на НСС си сътрудничеше добре с РУ-ГЩ на БА и има непосредствени впечатления за огромната работа, която свърши Разузнавателно управление по време на войната на НАТО с остатъчна Югославия. Той със сигурност знае за високите оценки, които даваше тогавашния министър-председател господин Иван Костов на работата на военното разузнаване. Тогава за какво иде реч- за ревност или що? За мен това поведение и отношението на генерал Атанасов към военното разузнаване продължава да бъде загадка на която нямам отговор.
Обвиненията към разузнавателните служби за действията им в условията на военен конфликт в съседна страна нямат сериозни основания и са лесно оборими. За потвърждаване на тази констатация могат да се приведат убедителни контрааргументи против внушения и обвинения на разузнавателните служби.
Тук няма да навлизаме в теорията за водене на стратегическото разузнаване, на организацията и извършването на аналитико-прогностичната дейност и на протичане на процеса за изготвянето на крайния информационен продукт. Спирам се само на контрааргументите.
Ето само няколко такива контрааргумента които пращат в небитието обвиненията, че разузнавателните служби са допуснали огромна грешка с прогнозите си по отношение на възможна ескалация на въоръжен конфликт между Руската Федерация и Украйна и са подвели Правителството и Народното събрание.
1. Не беше лесно да се прогнозира, че ще се стигне до самоизбиване, по думите на руския президент, на един народ. За Руската федерация, Украйна е като Република Северна Македония за България. Как да се допусне при това положение, че подобна авантюра е възможна. Затова никак не беше случайно, че политици, държавници, водещи мозъчни центрове и експерти от областта на международната сигурност, игнорираха варианта, че ще се търси решение на натрупаните проблеми в двустранните отношения по пътя на войната. След като САЩ и НАТО отхвърлиха руските проектодоговори свързани със стратегическата стабилност на Руската Федерация битуваше становището, че Путин еднолично ще вземе решението за по-нататъшни действия и че никой, включително и най-близките му сътрудници, не знаят какво ще бъде това решение. Е, ако например Лавров и Шойгу не знаят какво престои, как тогава българското разузнаване ще разбере какво се върти в главата на президента Путин? Отговорът е ясен и недвусмислен- никак.
2. Приблизително по същия начин стои и въпроса за пълномащабно навлизане на 24 февруари на руските войски в Украйна. Смея да твърдя, че вътрешния кръг на властта посветен в плановете на руския президент за инвазия в Украйна е бил изключително тесен и най-вероятно се свежда до пет души. Това са, освен самият Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу, началникът на Генералния щаб армейски генерал Валерий Герасимов и шефовете на Федералната служба за безопасност Александър Бортников и на Службата за външно разузнаване Сергей Наришников. Впрочем, подобно мнение изразиха и представители на водещи разузнавания, политически анализатори и медийни наблюдатели. Дори има заслужаващи вниманието ни твърдения, включително и на външния министър Лавров, че решението за провеждане на специалната военна операция е взето от Владимир Владимирович в последния момент. И това е станало едва след изказването на украинския президент Зеленски на конференцията в Мюнхен, че неговата страна може да пристъпи към разработване на ядрено оръжие и когато е постъпила информация, че е планирано Въоръжените сили на Украйна да навлязат на 26 февруари в районите контролирани от двете самопровъзгласили се републики – ДНР и ЛНР. Пита се как при тази строго пазена свръхдържавна тайна нашето, и което и да е друго разузнаване, ще разбере за готвената операция? Това може да стане само ако се пренесем в сферата на фантазията и приемем, че някой от посочената петорка е агент на българското разузнаване.
3. Не звучи убедително и упрека, че въпреки изявлението на президента на САЩ Джо Байдън от 11 февруари в което той обяви, че се очаква пълномащабното нападение на Украйна от страна на Русия да започне на 16 февруари, нашите служби са твърдели точно обратното. За разузнаването политическото говорене често се възприема като дезинформация. Затова без надеждно потвърждение на лансираната информация поне от още един-два заслужаващи внимание източника, тя не се възприема априори, дори и да е лансирана от американския президент, който се подпомага от мощни, със завиден потенциал, разузнавателни служби. Казвам това защото се помни и често напомня провеждането 2003 г. от САЩ на операция “Пустинна буря“ в Ирак въз основа на разузнавателна информация за наличие в страната на ядрено и химическо оръжие, каквото впоследствие не беше открито. И тук още един аргумент. Новият министър на отбраната господин Драгомир Заков, в качеството си на посланик на България в НАТО, в телевизионно интервю призна, че в щаб-квартирата на Алианса, също не са смятали, че ще има руска агресия в Украйна и са останали изненадани от започналите впоследствие бойни действия. Впрочем протече информация, че ЦРУ на два пъти се е отказвало от прогнозите си, че Русия ще нападне Украйна.
4. Може би не се знае, че между партньорските разузнавателни служби на страните от атлантическото и европейското семейство протича постоянен процес на обмен на разузнавателна информация. Служба „Военно разузнаване“ си сътрудничи с повече от 40 партньорски служби. В кризисна обстановка този процес е особено богат и динамичен. В този смисъл констатациите, изводите и прогнозите съдържащи се в доклада на директора на Служба „Военно разузнаване“ пред Парламента безусловно се основават и на данните на разузнавателните органи на НАТО, ЕС и партньорските служби. Нека кажем че ежегодно средно между 15-20% от информационния продукт на ДАР и Служба „Военна информация“ се изготвя по документи, получени от партньорски служби. И обратно. Ето един пример за Служба „Военно разузнаване“ за предоставени информационни документа на партньорите от НАТО и ЕС. През 2018 г., Службата е изготвила общо 3078 информационни документа за международен обмен, от които 402 за НАТО, 78 за ЕС и 2598 за партньорски служби. Такива са фактите. Право на всеки е да ги тълкува както може и намери за добре.
5. Критикуващите началниците на разузнавателните служби за пестеливата и неангажираща информация, поднесена в Парламента за събитията около Украйна, не отчитат факта, че такава чувствителна информация не може да се споделя пред толкова много, с различна външно-политическа ориентация, хора, та били те и народни представители. Няма да навлизам в подробности на тази деликатна материя, но без да сме мнителни има основания за обраност, защото в крайна сметка не се знае дали предоставената информация, по едни или други причини, няма да стигне там където не трябва.
6. Могат да се изложат убедителни аргументи против намеренията да се промени моделът на българското разузнаване, чрез обединяване на двете разузнавателни служби в една единна национална разузнавателна служба. Мотивите за тази прашасала идея са добре известни. Лично аз през 2014 година внесох в Парламента Становище с 10 аргумента против намерението на депутата от Реформаторския блок генерал Атанас Атанасов да внесе проектозакон за обединяване на двете разузнавателни служби. Убеден съм, че една подобна стъпка и сега е нецелесъобразна и няма да доведе до постигане на синергичен ефект от разузнавателната дейност.
Тук ще изложа само три контрааргумента, взети от Закона за военното разузнаване:
– „Разузнаването във въоръжените сили на Република България, според чл.6 от Закона за военното разузнаване, е организирано в единен централизиран процес и се осъществява на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, което обединява дейността на Служба „Военно разузнаване“ и разузнавателните структури в Българската армия“. Стратегическото разузнаване е дело на Служба „Военно разузнаване“. Пита се какво ще стане с изключително важния за военните способности на въоръжените сили единен централизиран разузнавателен процес, ако от него излезе най-важния му компонент- стратегическото разузнаване? Ясно, че ще разрушим военната разузнавателната система и ще имаме армия без разузнавателно осигуряване. Ако не друго, то поне ще влезем в книгата на Гинес, защото такава армия няма никъде по света.
– Служба „Военно разузнаване“ е неразделна част от разузнавателните органи на НАТО и ЕС. Като такава тя, съгласно чл.3 на Закона за военното разузнаване, „…участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор и на Европейския съюз, осъществява обмен на разузнавателна информация и разузнавателна поддръжка в съюзни и коалиционни операции“. Съгласно чл.36 ал.2 на същия закон Службата „…предоставя разузнавателна информация на разузнавателните структури на НАТО и ЕС, на разузнавателните органи на държавите – членки на НАТО и ЕС и на партньорските служби“. Ако се ликвидира Служба „Военно разузнаване“ кой ще изпълнява в разузнавателно отношение нашите ангажименти към колективната отбрана. Нека отговорят на този въпрос тези които искат да ликвидират Служба „Военно разузнаване“.
– Службата, съгласно чл7 ал.3 на Закона за военното разузнаване „…обработва и анализира цялата информация, предоставена от разузнавателните структури в Българската армия, НАТО и ЕС, от разузнавателните органи на държавите- членки на НАТО и ЕС, и от други партньорски служби“. В това отношение Службата няма алтернатива в системата на Българската армия.
Българското разузнаване трябва да се остави на спокойствие. Мечовете трябва да се приберат в калъфите. Днес, по много причини, свързани с изострената геополитическа и геостратегическа обстановка и с променената среда за сигурност, в условията на установяващия се многополюсен свят, ролята на разузнаването непрекъснато ще нараства. Ще се водят горещи, студени, хибридни, психологически и какви ли не още войни. Живеем в информационно общество, във време на внедряването на нови технологии и на изкуствения интелект. Това създава нови, по-благоприятни възможности за развитие на потенциала на разузнаването и за неговото адаптиране към новите условия и реалности. Развитието и укрепването на разузнаването е национален приоритет. Държава без силно разузнаване е разграден двор.
Отношението на политиците и държавниците към разузнаването и привеждането му в състояние на адекватност на изискванията на новото време е показател за тяхната зрялост и посветеност на общото дело, на сигурността и просперитета на България!
*Заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на българската армия (Служба „Военна информация“) по административните въпроси и началник на отдел „Координация на военното сътрудничество и ръководството на военните представителства в западните страни“ (КВС и РВП) от 1992 до 2000 година. На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор. На 28 септември 2000 г. е освободен от длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“ и от кадрова военна служба. Стоименов е председател на „Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион“, „Конфедерация на обществени организации за защита на пенсионерите в България“ и „Конфедерация на обществените организации в сигурността и отбраната“.
