Гия Джандиери,[i] редакция на превода и общ обзор на контекста – Красен Станчев
Предистория и текущи развития
Преди дни, на 28 май, парламентът на Грузия преодоля ветото на президентката на страната Саломе Зурабишвили, наложено поради безпрецедентно в историята на „новите“ демокрации обществено недоволство с приетия преди две седмици „закон за прозрачността на чуждестранните агенти“. Според конституцията на страната необходимото мнозинство в законодателното събрание е същото като в конституцията на България.
Остава възможността конституционният съд да обяви новия закон за противоконституционен. Аргументите за това са ясно изложени от Гия Джандиери. Но това е само абстрактна възможност. Според убеждението на всички колеги в Тбилиси, с които се консултирах, за да подготвя за публикуване тази статия, само една трета от членовете на съда са независими. Другите са на практика купени от бившия президент.[ii]
От няколко години правителството на Грузия, водено от партия с не съвсем разбираемото наименование „Грузинска мечта“ и неформален (подобен по статус на водачите на ДПС и ИТН в България) водач в сянка, Бидзина Иванашвили, приплъзва страната обратно в зоната на руското, кремълското и в частност на Путин влияние. Това става въпреки исторически несправедливо оставеното без санкции нахлуване на Руската федерация в Северна Грузия през август 2008 г., останало известно като „тридневната война“.
Причините за това поведение на бившия президент не са ясни. Според известното за него (вижте връзката към статията за него в Уикипедия), те могат да се простират от лична неприязън към реформатора Михаил Саакашвили, през копиране на путински модел на управление на държава до пряко обслужване на интересите на Кремъл.
Съдейки по милионните по численост протести срещу закона, обществеността в Грузия е убедена в последните две хипотези. Това убеждение произтича от разбирането на поведението на Русия в подробности, на които у нас почти никой не обръща внимание.
Основания за „подозрението“ спрямо Русия
Колкото и да бе шокиращо нападението срещу Грузия от лятото на 2008 г., то не е прецедент в отношението на огромния северен съсед: от 1989 до 2008 г. Русия вече наложила свой контрол над две грузински територии чрез марионетни правителства и полулегално военно и друго присъствие.
Завземането на територии и военно присъствие в съседни страни също не е прецедент, а по-скоро практика след ориентацията на бившите съветски републики към независимост през 1989 и 1990 г.
Изобщо окупациите на чужди територии от Съветския съюз след Втората световна война (ВСВ) продължават след разпускането на СССР като политика на Руската федерация към своите съседи – в Източна Европа и страните от бившия Съветски Съюз, сумарно приблизително 181 години.
От тях 141 години продължава окупацията на Източна Европа: 51 на балтийските страни, 47 на Унгария, 17 на Полша и 14 – Румъния, 5 на ГДР, 3 на България и 2 години след ВСВ на Чехословакия. (Окупацията през 1968 г. е записана като дело на Варшавския договор. 80% от войските и 100% от командването са съветски.)
На това отгоре налице са достатъчно основания да се смята, че отравянето на бившия президент на страната, Михаил Саакашвили, докато излежава присъда в грузински затвор, осъден по скалъпени обвинения, също е по указание от Кремъл. То вероятно е мотивирано и от успеха на демократичните и стопански реформи на страната след 2004 г.
Протестите „Спри Русия“ – в такъв самият аз съм участвал три дена преди анексирането на Крим през март 2014 г. – в Тбилиси и цяла Грузия са масово и традиционно събитие. През последните години, особено след началото на войната на Русия срещу Украйна, те са и под мотото „Ние сме европейци“. Такова е то сега, срещу съответния кремълски по дух закон.
Независимо, че парламентът в Тбилиси преодоля ветото на Саломе Зубирашвили, протестите ще продължат с нова сила.
Руският почин в законодаването срещу „чуждестранните агенти“
Законите за „чуждестранните агенти“, грузинският вариант, който е предмет на анализа на Гия Джандиери в настоящата статия, са инструмент на потисничество на Русия в страните, където Кремъл иска да има влияние, достатъчно силно за да променя геополитическата им ориентация или да създава конфликти в близост до границата с Русия, които на свой ред могат да бъдат за установяване от Кремъл на „заплаха“ за националните му интереси и съответно на претекст за пряка намеса, включително военна.
Първият такъв подобен закон е приет в САЩ през 1938 г. Целта му е противодействие на нацистката пропаганда, разпространявана от министерството на Йозеф Гьобелс в Берлин. Този закон претърпява няколко промени, за се съответства по-пълно и категорично съдебната практика по прилагането му от края на 190-те. Съдебните решения по този повод винаги са били в защита гражданските свободи, в частност свободата на мисълта, личната изява и сдружаването.
Подобни закони са в сила от 2018 и 2021 година в Австралия и Канада. Те изискват регистрация на лобисти от името на чужда страна и външното финансиране на избирателни кампании. В Австралия по силата на този закон всички министри са длъжни доживотно да декларират дейността си за организации на други страни. Въвеждането им е консултирано с министерството на правосъдието в САЩ именно, за да не се допусне нарушавана на права и свободи.
Противоположно на тази практика, „законът за чуждестранните агенти“ на Руската федерация, първоначално обосноваван с наличието на такъв закон в САЩ, е изключително дискриминационен. Той изисква регистрация на всеки, който е получил чуждестранна подкрепа от какъвто и да е вид или някога е бил „свързан“ с чуждестранни фирми или организации. На регистрираните също е забранено да получават държавно финансиране, да преподават в държавни университети или да работят с деца. Законът задължава министерството на правосъдието да разследва и регистрира служебно всички такива организации и граждани, защото повечето правозащитни организации Русия бойкотират доброволната регистрация.
От страните членки на ЕС само Унгария има за кратко такъв закон. Той е почти точно копие на закона на Руската федерация. Но е в сила само от 2017 до 2021 г., когато е отменен след нотификация от Комисията на ЕС като противоречащ на правото на Съюза.
В Украйна закон за чуждестранните агенти е приет по време на протестите срещу правителството и Върховната рада (народното събрание) на президента Янукович, тоест по време на „Революцията на достойнството“, известна още като Евромайдан в края на януари 2014 г. Той е отменен от следващия парламент, като противоречащ на конституцията (през май същата година).
В България има два опита за прокарване на подобни разпоредби в Наказателния кодекс – една по времето на главния прокурор Цацаров, другата – при Гешев. Трети опит за нещо подобно има в няколко „странични“ нормативни акта, като изискване за прозрачност на личните финанси на ръководители (или дори работещите) в неправителствени организации. То е подобно на изискванията за прозрачност на лицата на изборна длъжност в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и на хора във високите етажи на държавната администрация. Законодателната инициатива за такива законови промени, ако не ме лъже паметта, принадлежи на видни народни представители от ДПС.
Преди две години партията на г-н Костадинов внесе в законодателното събрание законопроект, който много прилича на действалия в Унгария закон за регистрация на чуждестранните агенти.
Тази и другите подобни законодателни инициативи тук не успяха да получат обществена подкрепа. Даже имаше добре артикулирана в правно и социално-философско отношение съпротива срещу тях. Но не може да се каже и че тези опити са се провалили окончателно. Споменатите прокурори се опитваха, донякъде процедурно, и повече реторично пряко заклеймяваха гражданските, според тях „непатриотични“ организации за агенти на чуждестранно влияние. Независимо от това, че тези организации се придържат от 35 години към стандартите на дейност и обществена изява, общоприети в страните от ЕС, Северна Америка и НАТО. Тези организации са класически либерални, финансирането им е прозрачно – независимо от източника. Освен това те открито са обявени от медии и политически водачи на патриотарски организации за врагове на „българщината“, семейните ценности, „подлоги“ на колониалните сили, „соросоиди“ и т.н. През последните десетина години този процес на нарочно омаскаряване се наблюдава от проф. Димитър Вацов и воденият от него екип в серия емпирични изследвания на тема „Руска пропаганда в българските медии онлайн“.
Логиката на действие на руския закон е следната.
- Международното гражданско и политическо сътрудничество е нормална практика в съвременните страни с представителна и плуралистична демокрация. То съответства на международния и отворен характер на всяка икономика, особено на стопанския живот след Втората световна война и връщането на страните от бившия СИВ (и Варшавския договор) към европейската цивилизация, към която те принадлежат преди съветската окупация през 1944 г. Първата и основана цел на руския закон е блокирането на това сътрудничество.
- Блокирането на това сътрудничество е успешно на територията на самата Руска федерация, макар процесът да отнема около десет години и да е завършен непосредствено преди войната срещу Украйна. Но то не успява в Украйна и Унгария. Вероятно няма да успее и в Грузия, но съпротивата ще изисква постоянна мобилизация на грузинското гражданско общество и засилване на външната подкрепа, в частност от ЕС и страните членки на Съюза.
- Блокирането на международното политическо и гражданско сътрудничество изисква и местен контрол над информационните канали и новинарските агенции. Тази роля на закона за „чуждестранните агенти“ има и странични (очаквани) ефекти: тълкуване на събитията у дома и по света в необходимата на властващите светлина, „национализиране“ на партийното финансиране, въвеждане на еднопартийно или квази-многопартийно управление и не на последно място – засилване на национализма и протекционизма.
Кремъл с основание смята, че тези възможни политически развития са в негов интерес, поради една много проста причина: страните от бившия СССР и СИВ, които са постигнали (или възстановили) плуралистична демокрация, пазарна икономика и международно стопанско и политическо сътрудничество показват по-видим напредък в свободите, благосъстоянието и стандарта на живот. Например всички бивши страни от СИВ и бившите балтийски съветски републики са вече в групата на страните с висок БВП на човек от населението според класификацията на Световната банка.
Руската федерация се отказва от „претенции“ спрямо балтийските страни поради неуспеха на СССР да спре с военна сила отделянето им от СССР. След обявяването на независимост от страна на Литва през март 1990 г. Съветският съюз, под президентството на Михаил Горбачов, изпраща армия да прекрати процеса на разпадане на режима. Но среща невъоръжената съпротива на литовските граждани. На 13 януари 1991 г. са убити 14 литовци и поне 130 са ранени. Международното дипломатическо и обществено мнение принуждава Горбачов да изтегли войските. Подобни събития преди това има в Грузия и други съветски републики. Те подготвят разпускането на СССР, чиято история и последици са толкова значими, че още не са описани и изучени в подробности.
Онова, което бе позволено по стечение на обстоятелствата на балтийските страни, Руската федерация на Путин не позволява на Украйна, Грузия, Молдова и страните от Евразийския съюз. Сега, освен Украйна, и Грузия е на фронтовата линия на руската атака срещу установилите се след 1989 г. правила на международно сътрудничество в Европа и света.
Незаконният и антиконституционен характер на грузинския закон[iii]
Гия Джандиери
Правителството на Грузия, управлявано от неформалния лидер Иванашвили (наскоро наречен „кукловод“ от „Файненшъл таймс“), прие Закон за „прозрачност на чуждестранното влияние“.
Партията „Грузинска мечта“ твърди, че страната е изправена пред заплаха от агенти на чуждо влияние, особено от „Партия на глобалната война“, която включва местни и международни неправителствени организации (включително нашата организация, Новата икономическа школа на Грузия, което е основана през 2001 г. ). Управляващата партия прави необосновани твърдения, че тези групи са се опитали да подстрекават революции в близкото минало. Законът премина успешно третото си четене на 14 май и сега очаква одобрение от президента (държавният глава вече наложи ветото, което, както стана дума бе отхвърлено от парламента – бел. р.).
Новото усилие за приемане на закона (след козметично премахване на думата „Агент“ от името на законопроекта) беше инициирано в началото на април и доведе до вълна от широкомащабни протести, продължили повече от пет седмици. Законът беше представен и одобрен с три изслушвания, започнали през март 2023 г. Масовите демонстрации, които бяха яростно потушени от полицията за борба с безредиците, принудиха правителството да спре процеса и в крайна сметка да оттегли закона с твърдото обещание никога да не го връща. Грузинците – и всички чуждестранни приятели и партньори на страната – преглътнаха тази лъжа и въздъхнаха с облекчение. Поне докато законът не беше нагло повторно въведен с фалшивите твърдения, че САЩ и ЕС имат сходни закони въпреки радикалното отхвърляне на това твърдение от страна на западните лидери.
Целта на закона е да се наложат ограничения на гражданското общество и медиите, чието влияние правителството иска да намали преди предстоящите парламентарни избори. Лидерите на управляващата партия твърдят, че тя изисква само прозрачност от тези организации и че просто иска да знае от кои чуждестранни източници получават финансиране и за какви дейности харчат парите. Това твърдение е фалшива пропаганда, тъй като:
- всички грантове вече са регистрирани от Министерството на финансите и имат същите данъчни задължения като всички други дейности
- неправителствените организации всъщност са най-прозрачните организации, публикуващи всичките си финансови отчети и отчети за дейността.
Законът изисква такива организации, ако получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се самодекларират и регистрират като „преследващи интересите на чужда сила“. Така че е ясно, че този закон може да служи само за дискредитиране на гражданското общество. В изявление, осъждащо протестите срещу новия закон, председателят на грузинския парламент обяви планове за създаване на списък с „врагове“, което незабавно доведе до жестоки побоища на много хора по улиците и разлепване на плакати навсякъде, включително по домовете на хора, заклеймявайки „държавните врагове” и „чуждите агенти”.
Масовите демонстрации се ръководят от млади хора, предимно студенти и гимназисти. Политиците от опозицията имаха по-малко влияние. Вечерта на 11 май повече от двеста хиляди души излязоха в центъра на града, въпреки проливните дъждове през деня. Специалните части и в някои случаи служители от редовната и криминалната полиция многократно са използвали непропорционална сила, включително водни оръдия, сълзотворен газ, гумени куршуми и насилствени побои над мирни протестиращи. Демонстрантите смятат, че този „руски закон“ ще навреди на техните интереси, бъдещето им и надеждите на Грузия за присъединяване към ЕС.
Защо хората наричат този нов законопроект „Руски закон“? Тъй като отразява точно руския закон за „чуждестранните агенти“, който доведе до систематично премахване на независими медии, организации на гражданското общество и отделни опоненти. Грузинците се притесняват от същата опасност. В същото време Русия е тази, която напълно пренебрегва основните права и свободи на хората. Грузинският аналог също определено е антиконституционен, нарушавайки няколко члена от конституцията на Грузия, включително свободата на сдружаване, правото на неприкосновеност на личния живот, свободата на изразяване, както и специален член (78), който изисква от грузинското правителство да гарантира европейската и трансатлантическа интеграция. Ако бъде приет, Грузия също така ще наруши няколко европейски и международни конвенции и договори за правата на човека, гражданските и политическите права, които е съгласувала и подписала. Тези международни споразумения са предназначени да защитават лицата срещу правителствени злоупотреби с власт, включително защита на лица и независими организации от правителствени злоупотреби и прекомерни изисквания за финансова прозрачност. Тези основни права и свободи не могат да бъдат отменени, дори от свръхмнозинство, при пряко гласуване от хората. Приемането на новия закон вероятно ще провали огромните усилия на Грузия да се присъедини към ЕС, въпреки подкрепата на огромното мнозинство в страната за присъединяването, както и ще изолира Грузия финансово и логистично, свивайки търговията и инвестициите. Това също може да означава отново политическа зависимост на Грузия от Русия.
Лидерите на ЕС, неговите държави-членки, САЩ и Обединеното кралство много щедро са подкрепяли Грузия от нейната независимост и са отправили безброй изявления, предупреждаващи, че законът, ако бъде приет, може да застраши – или дори да блокира – напредъка на Грузия към членство в ЕС. Няколко експерти (включително аз) също предупредиха, че икономиката на Грузия ще пострада значително. Властите отговориха на подобни предупреждения, посочвайки, че просто се опитват да защитят Грузия от външни врагове ( разбира се не от Русия, която окупира 20% от международно признатата територия на Грузия) и особено от това, което те наричат „Партията на глобалната война“. (Те също така се опитаха да изплашат народа на Грузия, твърдейки, че някой тласка Грузия да отвори втори фронт срещу Русия). Въпреки това повечето експерти са сигурни, че това не са нищо повече от съгласувани усилия за оставане на власт след изборите.
Грузия почти десетилетие е пренебрегвана от Запада, но кандидатурата й за членство в ЕС беше одобрена миналата година. Изглежда, че Русия не е много доволна от това развитие и активно търси начини да попречи на напредъка на Грузия. Въпреки това огромната подкрепа на грузинския народ по улиците през последните шест седмици, заедно с подкрепата на изненадващо голям брой чуждестранни съюзници на най-високо ниво, насърчи грузинците да продължат борбата си. Тази проява на солидарност е от полза не само за грузинците, но и за арменците, които се стремят да следват подобен път, както и за всички нации в региона на Кавказ и Централна Азия.
Със своя свободен пазар и силно управление, Грузия може да бъде ценен партньор за западните нации. По-голямата част от чуждестранните субсидии, получени от неправителствени организации и независими медии в Грузия, идват от ЕС и САЩ. Това предполага, че новият закон е умишлено усилие да се ограничи финансирането от ключовите партньори на Грузия като ЕС, USAID и GIZ. Настоящият политически климат, характеризиращ се с противоречиви и враждебни изявления спрямо западните страни от страна на управляващата партия, съчетани с неотдавнашното споразумение за стратегическо партньорство с Китай, не оставят място за съмнение, че това не е нищо друго, а пореден опит на правителството да промени геополитическата позиция на страната.
Грузия се нуждае от върховенство на закона, а не от върховенство на човека.
[i] Гия Джандиери е съпредседател на Новата икономическа школа на Грузия, заедно с Паата Шешелидзе. За 23 години училището е обучило в основи на икономиката и политиката около 140 хиляди студенти, предприемачи и политици от Грузия (около 75% от курсистите), Армения и Азербайджан. Това школата прави с помощта на доброволния труд на водещи икономисти от Северна Америка и Европа. Много от курсантите са вече активни участници в академичния, стопанския и политическия живот на страната. Един от първите й успехи е включването на споменатите страни в международните индекси за стопанска свобода. Стопанската свобода в основата на реформаторската философия на президента Михаил Саакашвили и неговите сподвижници, след които най-съществена е ролята на Каха Бендукидзе. Школата си сътрудничи с Тбилиския университет и Свободния университет на Тбилиси (основан от Бендукидзе).
Джандиери е автор на 4Liberty.eu и на списанието „Публични политики“ на Софийския университе.
[ii] Според Форбс личното богатство на Иванашвили е 6.4 милиарда щатски долара, приблизително 25% от БВП на Грузия.
[iii] Текстът е публикуван за първи път на английски, преди окончателното приемане на закона, на 18 май т.г. ден след това е преведен и публикуван на испански и немски.
