Интервю на д-р Гавраил Гавраилов* с проф. Мухамад Юнус…
Проф. Юнус е бангладешки социален предприемач, банкер, икономист и лидер на гражданското общество, който бе удостоен с Нобелова награда за мир през 2006 г. за основаването на Grameen Bank и пионер в концепциите за микрокредитиране и микрофинансиране. През 2008 г. той е поставен като номер 2 в списъка на списание „Foreign Policy“ на „100-те най-добри глобални мислители“. През февруари 2011 г. Юнус заедно със Саския Бруйстен, Софи Айзенман и Ханс Райц съосновават Социален Бизнес Юнус – Глобални Инициативи (YSB). YSB създава и дава възможност на социалните предприятия да се справят и решават социални проблеми по целия свят. Като инструмент за международно прилагане на визията на Юнус за нов, хуманен капитализъм, YSB управлява фондове – инкубатори за социални предприятия в развиващите се страни и предоставя консултантски услуги на компании, правителства, фондации и неправителствени организации.
През 2017 г. Юнус публикува книгата „Светът на трите нули: новата икономика на нулева бедност, нулева безработица и нулеви въглеродни емисии“, която в крайна сметка се превърна в платформа за неговата концепция за новата зелена глобална икономика.
През 2021 г. Юнус е удостоен с наградата Шампион на глобалната промяна на Фондацията на ООН. Той получи наградата на ООН като признание за неговото просветено лидерство и иновации за повишаване на човешкото достойнство и междучовешката справедливост.
Година по-рано, на рождения си ден на 28 юни 2020 г., той предложи идеята всички ваксини срещу COVID-19 да бъдат обявени за глобално общо благо. 156 световни личности са се подписали по това, сред тях нобелови лауреати и знаменитости.
Д-р Юнус, когато капиталите се дават по неефективен начин и в големи размери на хора, които нямат предприемачески дух, възможно ли е да има устойчив икономически резултат за обществото?
Когато говорим за предоставяне на финансиране за огромен брой хора, които днес не се обслужват от традиционната банкова система, ние не говорим за хвърляне на пари срещу тях. Говорим за създаване на финансови институции, които знаят как да предоставят финансови услуги на недостигнатите хора по икономически устойчив начин. Когато банките ни казаха, че не могат да обслужват бедните, защото те не са кредитоспособни, ние им повдигнахме обратотговорихме, че въпросът не е дали хората са кредитоспособни, истинският въпрос е дали банките са достойни за хората. Оттогава изграждаме финансови институции, достойни за хората.
Програмите за микрокредитиране показаха в световен мащаб, че са финансово устойчиви и процентът им на погасяване е толкова добър, колкото при традиционните банки, или дори по-добър. Освен това напомняме на политиците, че организациите за микрофинансиране трябва да бъдат създадени като социален бизнес, а не като максимизиращ печалбата бизнес, така че да не се отива в посока на лихварство.
Преди 20 години в България имаше много кооперации и фирми за микрокредитиране. Днес повечето от тях не работят или са били продадени на банки. Това ли е естественият начин за подобряване на финансовата система или е сигнал за слабост на микрокредитирането в България?
Обичайните проблеми, които водят до фалит на микрофинансовите институции са следните: те са оставени на НПО да ги управляват, защото масовите банки не желаят да се доближат до тях, банките смятат, че микрокредитът не им носи максимална печалба; на НПО никога не им бе даден шанс да се превърнат в банки за микрофинансиране на социалния бизнес със собствена правна рамка; Неправителствените организации бяха оставени на дарителите, които да намират пари, за да ги кредитират – в резултат на това те не могат да планират предварително, защото дарителите остават непредвидими.
Трябва да преработим финансовата система, като позволим създаването на банки за микрофинансиране на социалния бизнес, с пълни правомощия за мобилизиране на депозити. След като законът им позволи вземане и даване на депозити, те ще имат непрекъснат източник на средства за растеж. Правителствата трябва да се намесят, за да създадат закони, които да улеснят създаването на банки за микрофинансиране на социалния бизнес.
НПО не могат да управляват финансови институции, защото законът не им позволява да бъдат бизнес организации. Те трябва да останат зависими от даренията. Понякога конвенционалните банки отпускат пари на неправителствени организации, за да отпуснат пари на бедните. Банките налагат свои собствени правила на НПО, за да ги предпазят от регулаторите. Освен това те начисляват лихви, които са по-високи от лихвите по депозитите, което повишава и лихвите за бедните.
Възможно ли е в близко бъдеще всички финансови посредници да следват етичните принципи вместо класическата пазарна ефективност?
Разбира се, възможно е, ако изоставите целта за максимизиране на печалбата и станете социален бизнес, където собствениците не получават дивидент от бизнеса. Имаме седем принципа на социалния бизнес, които трябва да следват всички социални фирми. Социалните и етичните принципи са вградени в тези седем принципа.
Планирате ли да отворите клонове на Grameen Bank в България?
По отношение създаването на програма за микрофинансиране Grameen в България, ние ще се радваме да предоставим цялата техническа подкрепа, дори да станем управленски партньор, ако някой иска да създаде банка за микрофинансиране на социалния бизнес в България. Правим го в много страни, включително в САЩ, където се нарича Grameen America. Тъй като не можахме да получим банков лиценз, ние работим като НПО в САЩ. Но все пак се получи прекрасно. Както продължавам да повтарям, под банка за микрофинансиране на социалния бизнес, имам предвид бизнес, който не дава дивидент на собствениците си. Това е компания без дивиденти, за да обслужва хората. Етиката става централна за тези банки. Те трябва да следват седемте принципа на социалния бизнес.
Какво бихте посъветвали хората от трите най-бедни региона на ЕС, които са по поречието на река Дунав (Северозападна България, Северна Централна България и Телеорман Румъния)? Те отчаяно искат да избягат от бедността и безработицата.
Ще им обясня, че бедността не се създава от бедни хора, тя се създава от системата, която сме изградили около тях. Те са жертви на системата. За да ги измъкнем от бедността, ще трябва да променим системата. Банките са основната част от тази система. Ще трябва да създадем банки за микрофинансиране на социалния бизнес, фондове за рисков капитал за социалния бизнес и т.н. Ще трябва да създадем подходяща правна среда за растежа на тези институции. Трябва да кажем на всички, особено на младите хора, че всички се раждат като предприемачи, а не като търсещи работа. Работата е грешна посока, продиктувана от съществуващата система, за да помогне на малко хора да станат супербогати. Финансовите институции са създадени да създават свръхбогаташи, като отказват финансови ресурси на бедните.
Предприемачеството не може да направи нито една крачка напред без финанси. Ще трябва да създадем социални бизнес финансови институции, за да предоставим финансиране на всеки един гражданин, млад, стар, жена, мъж, образовани, необразовани, всеки. Трябва да учим в училищата, че всеки ученик е предприемач. Кажете им къде да намерят парите и как. Запознавайте студентите с финансовите институции. Научете ги на правилата и процедурите на финансовите институции. Нека опитат малки бизнес проекти, докато са в училище. Кажете им, че не е нужно да завършват училище, за да станат предприемачи. Те могат да управляват бизнес, докато са още в училище. Или да излязат от училище за няколко години, за да създадат своя бизнес и след това да се върнат в училищата за нещата, които искат да научат. Ще ги уведомим, че могат да създават социални бизнеси, както и бизнеси за максимизиране на печалбата, според техния собствен избор.
Ако е възможно, бихте ли посетили България в близко бъдеще – за академична реч или нещо друго?
Ще се радвам да дойда в България и да отговоря на вашите въпроси. Мога да споделя опита си с вас. Чрез Yunus Center мога да бъда свързан с вашите социални бизнес дейности. Можем да изпратим наши опитни колеги, които да ви помогнат да създадете правни рамки, да създадете социални бизнес, банки и фондове за подкрепа на предприемачи. Разбира се, мога да бъда на разположение виртуално, за да работя с вас.
Заради комунистическото ни минало някои от българите все още помнят времената, когато държавата сложи ръка на частната собственост. Как да попречим на държавата да вземе парите от предприемачите?
Държавата е създадена, за да служи на интересите на хората. Ако държавата види, че предоставянето на правна подкрепа на социалния бизнес решава проблемите на безработицата, бедността, здравеопазването, старостта, образованието, технологиите и т.н., тя определено ще излезе да ги подкрепи. Целите на държавата и целите на социалния бизнес са едни и същи. Държавата ще се почувства облекчена, когато види, че гражданите могат да решават проблеми, които държавата традиционно е принудена да разреши. Не виждам конфликт на роли между държавата и гражданите. Гражданите биха се радвали да плащат данъците си, ако проблемите им се решават от държавата в сътрудничество с хората чрез социалния бизнес, защото парите за социалния бизнес продължават да растат, за разлика от традиционните програми на правителството, при които парите излизат, но не се връщат.
Какви са вашите очаквания за инициативата 3ZEROCLUB в близко бъдеще?
Твърдо вярвам, че бъдещето на планетата зависи от сегашното поколение младежи. Те трябва да поемат отговорността да опазят планетата и да изградят устойчиво бъдеще, защото за съжаление силните сред по-старото поколение отказват да променят своя мисловен процес и работни навици. Младите хора трябва да се подготвят да бъдат пилоти и навигатори на този космически кораб – Земята.
Насърчавам младите хора да създават клубове 3ZERO. Всеки 3ZERO Club се формира от петима млади хора, посещаващи нашия уебсайт www.3zero.Club. Всеки клуб се насърчава да работи в мрежа с други клубове по света, за да обменят идеи помежду си за това как да внесат своята креативност и предприемачески способности, за да инициират малки стъпки, за да направят нови пътища за създаване на свят 3ZERO и нова цивилизация.
Как оценявате резултатите от COP 26 в Глазгоу?
COP 26 беше много разочароващо. Не успя да улови възможността да пренасочи света в правилната посока. Те пропуснаха възможността да убедят света в огромността и неотложността на проблема с изменението на климата. Намираме се в критичния момент от историята с последния шанс да спасим планетата. Можем да спасим света, само ако вложим цялата си креативност и енергия за справяне с проблема. Ние не се възползвахме от тази възможност в Глазгоу. Лидерите, които се срещнаха в Глазгоу бяха заети да спасяват бизнеса в съответните си страни, вместо да спасяват планетата. Те забравиха, че спасяването на планетата ще продължи да става експоненциално трудно всеки следващ месец.
Как бихте оценили резултатите от Global Social Business Summit 2021?
Нашата глобална среща на върха за социалния бизнес е годишна среща на активисти на социалния бизнес, за да споделят опита си от изминалите години и да представят идеи за бъдещето, за да спасим планетата от глобално затопляне, концентрация на богатство и безработицата. Това събрание е много вдъхновяващо за всички нас. Връщаме се от това събрание с напълно заредени батерии, за да преминем през голямото предизвикателство, което ни предстои.
*Авторът е доктор по социология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като журналист във Фондация БлуЛинк и е редактор на рубриката за социално предприемачество „Има ли мегдан“ по БНР „Хоризонт“
Превод Георги Бурнаски
