Изкуственият интелект (ИИ) вече е тук и оказва дълбоко въздействие върху световната икономика, посочва ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева в обръщение към годишната среща на МВФ и Световната банка в Банкок. Блогът на фонда публикува пълния текст…
Инвестициите в ИИ се осъществяват в мащаби, които вероятно ще надхвърлят огромните суми, вложени в изграждането на железопътните мрежи, електрическите мрежи и интернет. В краткосрочен план бумът на ИИ представлява положителен шок в търсенето, който стимулира растежа – особено в САЩ и азиатските държави, които доставят хардуер. Не всички страни обаче се възползват от тази вълна и без по-широкото ѝ възприемане, много от тях рискуват да изостанат.
Макар че шокът в търсенето се случва сега, истинският потенциал е насочен към бъдещето: перспективата за положителен шок в предлагането, който би могъл значително да повиши производителността и да ускори глобалния растеж. Трудно е да се прогнозира точният мащаб, но ускорението на растежа би могло да бъде от порядъка на половин процентен пункт годишно през следващото десетилетие. Може да отнеме време, преди ползите за производителността да станат реалност – технологичните трансформации рядко се случват за една нощ. За да се оползотворят предимствата на ИИ, бизнесът трябва да преосмисли, преобрази и реорганизира своите продуктови линии, процеси и работни потоци. Служителите и потребителите трябва да открият най-ефективните начини за използване на новите модели. Ползите от интернет не се появиха просто със създаването на една уеб страница; истинските ползи дойдоха с възникването на нови бизнес модели и постепенните подобрения, станали възможни благодарение на свързаността.
В настоящия случай голяма част от бума се дължи на мащабни инвестиции в инфраструктура за ИИ, като например центрове за данни, като водеща роля в тази надпревара имат големите доставчици на облачни услуги (т.нар. „хиперскейлъри“). Макар тези големи компании да разполагат с печеливши основни дейности, те все по-често прибягват до дълговите пазари за финансиране. Само през последните две години делът им в емитирането на облигации с инвестиционен рейтинг се е увеличил повече от десет пъти – от под 1% до 10%, като тенденцията продължава. Това се случва в индустрия, която е силно концентрирана и в която сделките често придобиват кръгов характер: големите доставчици на облачни услуги инвестират в лаборатории за разработване на авангардни модели, които от своя страна закупуват капацитет за съхранение на данни от същите тези компании.
Съществува риск очакванията да изпреварят значително реалния ръст на производителността, което създава предпоставки за разочарование в близко бъдеще. Според „закона на Амара“ ние сме склонни да надценяваме ефекта от една нова технология в краткосрочен план и да го подценяваме в дългосрочен. Към това добавете опасенията относно все по-мощните модели, които излизат от човешки контрол или подкопават киберсигурността. В даден момент рисковете могат да се слеят, за да оспорят макроикономическата и финансовата стабилност.
Как би могло да изглежда това? Големите разочарования от приходите или печалбите на разработчиците на ИИ биха могли да подкопаят очакванията за бъдеща рентабилност, нанасяйки удар върху цените на акциите. Тревожни инциденти, включващи гранични модели или кибератаки, биха могли да подкопаят доверието и да повишат рисковете за финансовата стабилност. В тежък сценарий бихме могли да видим корекция на пазара, която се разпространява каскадно през силно задлъжнялата и кръгова екосистема на ИИ. Предвид значителните трансгранични притежания на активи на ИИ, загубите биха могли да се разпространят по целия свят.
Разрушаването на пазара на труда също може да бъде дълбоко. Според нашето проучване приблизително 40 процента от работните места в световен мащаб са изложени на ИИ. В развитите икономики излагането нараства до около 60 процента. В рамките на тези диапазони на излагане някои работни места вероятно ще бъдат увеличени, докато други може да бъдат заменени от технологията. Все още е твърде рано да се прогнозира въздействието върху заетостта – засега няма видимо въздействие върху пазара на труда, но естеството на работата се променя и това вероятно ще се ускори.
И тогава се появяват рисковете за киберсигурността. Тъй като финансите стават все по-дигитализирани и взаимосвързани, кибер смущенията се очертават като нарастващ източник на системен риск. Изкуственият интелект добавя спешност, като ускорява откриването, експлоатацията и атаката на уязвимости, компресирайки цикъла атака-защита до машинна скорост. Голяма атака, засягаща плащанията, търговията или достъпа до депозити, може да причини незабавни загуби и да подкопае доверието. Ако оперативно смущение засегне критичен възел, включително извън финансовия сектор – например, засягайки критична инфраструктура – то може бързо да се превърне в по-широк шок за доверието.
Трябва да сме готови да се изправим пред тези рискове и да ги смекчим. Също така трябва да избегнем сценарий, при който ползите от изкуствения интелект се ползват само от малцина привилегировани. Това важи както за отделните хора, така и за държавите. Всъщност, увеличението на растежа в развитите икономики може да бъде повече от два пъти по-голямо от увеличението в страните с ниски доходи, което отразява пропуските в достъпа, подготвеността и приемането.
И така, на практика какво могат да направят политиците?
Държавите се нуждаят от политики, които са основани на уникалните характеристики на изкуствения интелект, но достатъчно гъвкави, за да отчетат несигурния му път и бързия темп на промяна. Ето три основни принципа, които могат да осветят пътя.
Първо: защита на макроикономическата и финансовата стабилност.
Както при всеки шок, приоритетът трябва да бъде запазването на стабилността. Добрата новина е, че регулаторите и надзорните органи не е необходимо да започват от нулата. Съществуващите инструменти, включително изискванията за капитал и концентрация, могат да ограничат натрупването на рискове във финансовата система. Най-общо казано, целта трябва да бъде насърчаване на по-широко участие във финансирането на екосистемата на изкуствения интелект. Държавите трябва да засилят защитата срещу кибер рискове, например чрез тестове за устойчивост на банките. Регулаторите засилиха международната координация по тези въпроси – това трябва да продължи.
Централните банки трябва да бъдат нащрек, тъй като въздействието на изкуствения интелект върху инфлацията ще варира в различните страни. Поддържането на ценова стабилност е от съществено значение, особено във време, когато други сили добавят инфлационен натиск.
От фискална гледна точка правителствата трябва да преразгледат средносрочните си планове през призмата на прехода към изкуствен интелект. Изкуственият интелект може да повиши растежа, но може също така да намали доходите от труд, да увеличи неравенството и да ерозира данъчната основа. Държавите ще се нуждаят от фискално пространство, за да инвестират в инфраструктура и умения и да смекчат въздействието върху най-уязвимите. И ще се нуждаят от данъчни системи, предназначени за ерата на изкуствения интелект. С вече високия дълг, политиците ще трябва да направят трудни избори.
И накрая, правителствата и частният сектор трябва бързо да увеличат своята киберзащита. Справянето с рисковете за киберсигурността изисква рамка за оперативна устойчивост в цялата система, фокусирана върху непрекъснатостта на критичните услуги. Политическите приоритети трябва да бъдат съобразени с нивата на киберзрялост на различните икономики.
Второ: да се даде възможност за приемане и иновации.
Надеждната цифрова инфраструктура и квалифицираната работна сила ще бъдат основата за успешното приемане на изкуствения интелект на държавите. Тук глобалните разлики са големи. Развитите икономики са три пъти по-добре оборудвани с дигитална инфраструктура от страните с ниски доходи, според нашия Индекс за готовност за ИИ.
Много икономики също ще се нуждаят от повече енергийна инфраструктура, за да подкрепят внедряването на ИИ, което ще увеличи рязко търсенето на електроенергия. До 2030 г. Международната агенция по енергетика очаква центровете за данни да представляват 3% от световното потребление на електроенергия. За да се постави това в перспектива, търсенето от центровете за данни дотогава ще надхвърли потреблението на електроенергия в Япония днес. В ерата на ИИ страните ще се нуждаят от средносрочна стратегия за надеждно увеличаване на електроснабдяването.
Но ще е необходимо повече от по-добра инфраструктура и квалифицирана работна сила, за да се отключи напълно печалбата от производителността от ИИ. Много икономики се нуждаят от по-дълбок кладенец от частен рисков капитал за финансиране на стартиращи компании и насърчаване на иновациите. В страни, където управлението и държавният капацитет са силни, частният капитал може да бъде допълнен от инвестиции от публичния сектор в научноизследователска и развойна дейност в областта на ИИ. В Субсахарска Африка например мобилизирането на частно финансиране за инфраструктура на ИИ изисква както укрепване на бизнес климата, така и предоставяне на целенасочени държавни субсидии и гаранции.
Динамичната икономика на ИИ трябва да позволява плавно навлизане и излизане на фирми. Компаниите трябва да могат да реорганизират и преразпределят ресурси, така че изкуственият интелект да подобри значително бизнеса им. Твърде често те се сблъскват със структурни данъчни изкривявания, които благоприятстват инвестициите в стари предприятия, и бюрокрация, която задушава растежа и намалява печалбите. Правителствата могат да помогнат, като модернизират данъчните си системи, реформират режимите си за несъстоятелност и подобрят правната сигурност.
Трето: подкрепят работниците и създават възможности.
Изкуственият интелект ще поеме някои задачи, изпълнявани от работниците. Това не означава непременно, че тези работници ще загубят работата си. Те могат да преминат на нова позиция с различен набор от отговорности, които могат да бъдат допълнени от изкуствения интелект. Те дори могат да получат по-добра работа в различна фирма, тъй като ползите от по-високата производителност се разпространяват в цялата икономика.
Изследване на МВФ за Азиатско-тихоокеанския регион подчертава някои от тези сили. Търсенето от работодателите в региона е намаляло с около 10% в професиите, силно изложени на изкуствен интелект. В същото време нараства търсенето на работници, които могат да използват изкуствен интелект. Появяват се нови роли, като например бързи инженерни и строителни агенти с изкуствен интелект, които не са съществували преди няколко години.
Пазарите на труда трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат фирмите да наемат необходимите им таланти. В същото време работниците, изместени от технологиите, може да се нуждаят от подкрепа. Предизвикателството пред политиката е да се намери правилният баланс между тези две нужди. Трябва да предоставим на хората, особено на младите хора, когнитивни, творчески и технически умения, които им дават възможност да използват изкуствен интелект. Традиционните мрежи за социална сигурност, като например осигуряването за безработица, ще останат важни. Но политиците ще трябва все повече да внедряват активни програми на пазара на труда, за да повишават квалификацията и преквалифицирането на работниците. Правителствата трябва да калибрират данъчните си системи, така че да не благоприятстват или възпрепятстват прекомерно автоматизацията.
Тези принципи би трябвало да помогнат на страните да се ориентират в ерата на изкуствения интелект. Разбира се, страните не могат и не трябва да действат сами. Координацията между правителствата, компаниите за изкуствен интелект и други заинтересовани страни ще бъде от решаващо значение, предвид бързо нарастващите възможности на граничните модели и взаимосвързаността на страните. В МВФ ще продължим да предлагаме политически съвети, изграждане на капацитет и, когато е необходимо, финансова подкрепа в рамките на нашия основен макроикономически мандат.
Светът преминава през технологичен преход, който може да ни принуди да преосмислим как защитаваме критичната инфраструктура, как запазваме финансовата стабилност и дори основни идеи като начина, по който работим. Това може да е плашещо. Трябва да приемем сериозно обществените опасения относно изкуствения интелект – хората разбираемо искат да знаят как ще се отрази на тях и техните семейства. Но изкуственият интелект също така носи обещанието за по-продуктивен свят, където хората, с помощта на технологиите, които сме изобретили, ще постигат неща, които никога не бихме сметнали за възможни.
Нека приемем предизвикателството заедно и да се учим в движение.
