В своя публикация изданието Mastering Hayek изследва концепцията за социалната справедливост и нейната еволюция…
Въведение
Стремежът към социална справедливост е последователна цел на обществата през цялата история. Тя се стреми да се справи с неравенството и да гарантира, че всички са третирани справедливо. Концепцията за социална справедливост обаче се тълкува по различни начини и преследването й често води до непредвидени последици. Тук изследваме тъмната страна на социалната справедливост и нейната историческа еволюция. Ще анализираме и гледните точки на Ф. А. Хайек относно капаните на социалната справедливост и защо тя може да доведе до тоталитарна тенденция и конфликти между различни групи.
Илюзията за малки, затворени общества
Много общества се стремят да запазят традиционния си начин на живот, докато преследват идеала за Великото общество. Това обаче е илюзия, която води до унищожение. Преследването на индивидуални интереси често води до обслужване на общия интерес, но колективните действия на организирани групи почти винаги са в противоречие с общия интерес. Този парадокс се усложнява от факта, че опитът да се запазят различни идеали на малките затворени общества, докато се преследва новият идеал на Великото общество, е невъзможна задача. Обществото трябва да избере едно пред друго.
Клопката на колективните действия
Принудата в услуга на социалната справедливост създава групи по интереси, които използват сила или натиск върху правителството в полза на своите членове. Въпреки това, няма принцип, който да накара исканията на такива групи да изглеждат прости за външни лица или да почиват на принцип, който може да бъде общоприложен. Стремежът към социална справедливост се превръща в разрушителна сила и създава конфликти между различни групи във Великото общество. Опитите за налагане на „социална справедливост“ нарушават принципа на безпристрастност и водят до политически привилегии и злоупотреба с власт.
Провалът на принудата в услуга на социалната справедливост
Първоначалното желание за социална справедливост беше да се премахне нищетата и Великото общество успешно премахна бедността в абсолютен смисъл. Концепцията за социална справедливост обаче се е превърнала в лозунг, използван от групи, чийто статус има тенденция да намалява, което води до защита на лични интереси, а не до грижа за най-нещастните. Опитите да се коригира пазарният механизъм към постигане на социална справедливост са довели до повече несправедливост, нови привилегии, пречки пред мобилността и разочарование в усилията, отколкото облекчаване на съдбата на бедните. Защитата на очакванията, която включва такава увереност, не може да бъде предоставена на всеки в което и да е общество, освен в стационарното.
Упадъкът на социалната справедливост до лозунг и възходът на личните интереси
Възходът на социалната справедливост като лозунг доведе до създаването на групи по интереси, които използват сила или натиск върху правителството в полза на своите членове. Защитата на личните интереси на тези групи по интереси доведе до постоянен спад на статута на най-нещастните, разочаровани усилия, пречки пред мобилността и нови привилегии. Опитите да се коригират тези проблеми чрез налагане на социална справедливост произведоха повече несправедливост, вместо да облекчат бедността.
Коригирането на пазарния механизъм към постигане на социална справедливост води до повече несправедливост
Опитите да се коригира пазарният механизъм към постигане на социална справедливост са довели до повече несправедливост, нови привилегии, пречки пред мобилността и разочарование в усилията, отколкото облекчаване на съдбата на бедните. Защитата на очакванията, която включва такава увереност, не може да бъде предоставена на всеки в което и да е общество, освен в стационарното. Пазарът генерира богатство чрез конкуренция, което създава стимул за откриване на по-добри решения. Когато конкуренцията бъде премахната, най-успешните лица или групи имат власт над пазара, което води до намаляване на качеството и иновациите.
Неправилно прилагане на принципи срещу последователни принципи, прилагани към цялото
Неправилното прилагане на принципи, които не се прилагат към цялото, няма да коригира реда, това обаче ще постигнат последователните принципи, приложени към цялото. Концепцията за справедливост изисква едни и същи принципи да се прилагат универсално. В противен случай държавната помощ за определени групи би създала несъответствия. Обществото трябва да избере принципи, които важат за всички, или рискува да създаде присъщи противоречия и несправедливости.
Борбата на безличната справедливост срещу племенните общества
Възходът на безличната справедливост, основана на формални правила, е непрекъсната борба срещу личната лоялност, която се усеща в племенните общества. Разширяването на общия ред и мир предизвика конфликт между изискванията на разделната справедливост, основана на общи видими цели, и изискванията на универсалната справедливост. Правилата за справедливо поведение могат да станат еднакви за всички, само когато определени цели не се считат за оправдание за принуда.
Етосът на Отвореното общество
Етосът на Отвореното общество разчита на хора, които работят, за да задоволят нуждите на хора, които не познават. Това изисква нови морални възгледи, които ограничават позволените действия, вместо да предписват определени цели. Промяната е необходима, тъй като целта е да се облагодетелстват по-големи групи от хора, а не само познатите ни. Отвореното общество намали изпълнимото задължение да се стреми към благосъстоянието на други членове на същата група, като същевременно разшири задължението да се третира еднакво с всички.
Идеалите на социализма не предлагат нов морал
Идеалите на социализма не предлагат нов морал, а вместо това се обръщат към инстинктите, наследени от по-ранен тип общество. В резултат на това социализмът е несъвместим с етоса на Отвореното общество. Докато ранните социалистически идеали бяха насочени към справяне с експлоатацията на работниците, модерният социализъм се превърна в лозунг и не успя да постигне целите си. Единственият начин за постигане на социална справедливост е чрез последователни принципи, прилагани към цялото общество, и създаването на Отворено общество, което цени индивидуалните свободи и третира всички еднакво.
Заключение
Стремежът към социална справедливост е последователна цел на обществата през цялата история. Преследването му обаче може да доведе до непредвидени последици, включително създаване на групи по интереси, които използват сила или натиск върху правителството в полза на своите членове. За да постигнем социална справедливост, трябва да изберем принципи, които са приложими за всички, вместо да налагаме непоследователни принципи, които създават противоречия и несправедливости. Нещо повече, ние трябва да прегърнем етоса на Отвореното общество, което разчита на хора, работещи, за да задоволят нуждите на хора, които не познават, и да ценим индивидуалните свободи и да се отнасяме към всички еднакво.
