Анализът на Петя Георгиева е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Какво се случва, ако установим, че две фирми са се разбрали предварително помежду си на каква цена да предложат своя продукт при обществена поръчка? Или са се договорили да разделят разликата в постигнатите цени, ако едната фирма служи за параван в поръчката на другата? Или ако са се съгласили едната да не участва в търга, но да стане подизпълнител на другата при спечелването на поръчката?
Тръжните манипулации при обществените поръчки (bid rigging) са вид картелно споразумение и са сериозно нарушение на конкурентното законодателство, което трудно се установява и преследва. В своите „Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки“[1] Комисията за защита на конкуренцията ги определя като „частни ограничения на конкуренцията, [които] … са налице винаги, когато предприятията, от които се очаква да се конкурират за спечелване на определена поръчка, се уговарят за предлагане на по-високи цени или по-ниско качество на стоките или услугите, обект на обществената поръчка, ограничаване на доставките им или за разпределяне помежду им на поръчките, като по този начин предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията при възлагането им.“ Тръжните манипулации са противозаконни и се санкционират като нарушения на правото на конкуренцията, по-конкретно те се считат за картелиране съгласно закона за защита на конкуренцията. Насоките на КЗК определят следните форми на тръжни манипулации:
- оферти за прикритие – когато уговорената оферта се подава заедно с няколко други оферти, чиято цел е привидно създаване на впечатление за наличие на конкуренция;
- тръжен абсентизъм – споразумение между участниците да се въздържат да участват в тръжната процедура;
- редуване на поръчки – споразумение между участниците да се редуват при печеленето на определена група обществени поръчки, като за всяка конкретна процедура те предварително се уговарят кой от тях да подаде печелившата оферта и кои от тях да подадат „оферти за прикритие“;
- споразумения за подизпълнение – споразумение, при което конкурентните предприятия се съгласяват да не участват или да предложат губеща оферта в дадена процедура или по отделна обособена позиция, срещу което получават договор за подизпълнение в друга обществена поръчка;
- разпределяне на пазари – споразумение между участниците да не кандидатстват и/или да не участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити от определени възложители или в определени географски региони.
В теорията и практиката обаче се извеждат и случаи, в които тръжните манипулации се осъществяват с прякото участие в схемите на (свързани с кандидат или корумпирани) държавни служители при възложителите. КЗК сравнително рядко разглежда такъв тип манипулиране на обществени поръчки, дали поради ниска честота, или поради затруднения в откриването им. За последните няколко години са разследвани няколко такива случая, сред които:
- Търговия на едро с цветя, декоративна растителност и посадъчен материал[2]:
По сигнал на община Габрово КЗК започва производство срещу две фирми и общия им консултант за картел за манипулиране на 22 обществени поръчки за доставка на цветя и декоративна растителност. Комисията установява нарушение на конкуренцията, по-специално разпределение на поръчките и глобява участниците в картела. Производството отнема малко над 3 години.
- Интегриран градски транспорт на община Велико Търново, изграждане на пешеходен надлез над улица „Магистрална“[3]
Управляващият орган на оперативна програма „Региони в растеж“ сигнализира КЗК за наличие на картел между две строителни фирми, които участват във въпросната поръчка. Основанията на органа са, че двете използват един и същ проектантски екип, двете предложения са абсолютно еднакви откъм техническо оформление и двете фирми са предложили едни и същи доставчици и производители на материалите. КЗК образува производство срещу двете фирми на 26.10.2023 г. Все още окончателно решение няма.
- Доставка на обувки за армията[4]
През 2020 г. министърът на отбраната сигнализира за наличие на картел от няколко фирми в поръчката за доставка на обувки за армия. В сигнала се посочва, че резултатите от изпитванията на моделите, отразени в протоколите, са с близки стойности, осъществени са в едни и същи органи за оценяване на съответствието и по едно и също време. При визуалното оценяване на представените мостри от двамата участници е установено, че същите са напълно идентични. КЗК образува производство срещу всички участващи в споразумението фирми на 24.03.2022 г., но все още липсва окончателно решение.
- Енергийна ефективност и обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр. Златоград[5]
Сигналът за тази нередност е изпратен в КЗК от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство, който от своя страна е получил сигнал от управляващия орган на ОП „Региони в растеж“. Две от офертите на фирмите са идентични, подадени са от едно и също лице в рамките на 3 минути разлика и съдържат едни и същи грешки. КЗК образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение на 30.09.2021 г., без все още да е налице окончателно решение.
- Енергийна ефективност и обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр. Търговище[6]
Подобно на горния случай, по сигнал на кмета на община Търговище през 2016 г. КЗК стартира производство за установяване на наличие на картел, в рамките на който фирмите са се споразумявали за офертни цени и за разпределяне на обекти. Впоследствие КЗК разширява предмета на производството, като установява, че споразумението между фирмите не засяга само конкретната поръчка, но и други поръчки, финансирани чрез Националната програма за енергийна ефективност. На 22.07.2021 г. КЗК постановява с решение, че фирмите в действителност са извършили нарушение на конкурентното законодателство и ги глобява.
От представените казуси е видно, че макар рядко и бавно, КЗК преследва тръжните манипулации. Какви мерки следва да се вземат, за да се подобри процесът по установяване и налагане на наказания на виновните участници?
Най-напред, както и КЗК е установила, от голяма важност е обучението на възложителите на обществени поръчки за разкриване и осветляване на вредата от тръжните манипулации. Проектът на ОИСР „Борба с тръжните манипулации при обществените поръчки“, в който КЗК е включена, изглежда е насочен точно към същината на тези слабости. Насоките на комисията също са чудесни, ако ги разглеждаме като академични документи и сами по себе си, но те почти изцяло прехвърлят тежестта на откриването на тръжни манипулации върху възложителите, оставяйки на заден план възможната роля на КЗК в този процес. Тази роля включва още създаване на система за анонимни сигнали към комисията, които своевременно да се разследват. Активното проучване и изследване на практиките в обществените поръчки също е важно и то може да се извършва чрез използване на съвременни технически методи за обработка на големи бази данни и масиви от информация, включително методи, базирани на изкуствен интелект. Съвременната технология позволява това да се случи, като единствено капацитетът на структурата остава под въпрос. А защо не и въвеждане на наказателна отговорност при установяване на измами и манипулиране на търговете в особено големи размери – каквато е практиката в някои европейски държави?
[1] Приети с решение на КЗК № 972 от 19.11.2020 г.
[2] https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300069070
[3] https://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300059949
[4] https://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300057776
