Анализът на Петър Ганев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
България пласира външни облигации на обща стойност 4,35 млрд. евро. Разпределена в три транша – 8-годишна емисия в размер на 1,75 млрд. евро, 12-годишна емисия в размер на 1.5 млрд. щатски долара и 20-годишна емисия в размер на 1,25 млрд. евро, това е най-голямата сделка, която страната реализира с едно излизане на пазара. Новината беше очаквана в последните седмици, с оглед на предстоящо плащане по дълга в началото на септември и заложения дефицит в бюджета за 2024 г., който, по всичко личи, ще бъде реализиран. Рекордната сделка безспорно ще предизвика полярни (политически и експертни) реакции, но важното е отново да насочи вниманието към бюджетния баланс и здравето на публичните финанси.
Големите сделки за външния дълг традиционно предизвикват сериозен интерес в България. Най-вероятно заради натрупването на горчив опит и различни макроикономически провали в миналото, обществената и интелектуалната, а в някаква степен – и експертната – среда в страната остава сравнително скептично настроена към поемането на голям дълг. Макроикономическата рамка в последните повее от 20 години, в т.ч. функционирането на валутния борд, също подкрепят този своеобразен консенсус и резултатът е, че България е страната с най-нисък дълг в рамките на ЕС – обичайно се „гоним“ с Естония по този показател през последното десетилетие. Въпреки това, донякъде парадоксално, в последните години наблюдаваме промяна в политическите и експертните настроения, като големият дефицит в бюджета започна да се превръща в норма, макар, поне на пръв поглед, дългът все още да се приема като нещо лошо и политически опасно.
Ако новината за емисия на външен дълг от порядъка на 8-9 млрд. лв., при това за покриване на нуждите в текущата година, а не в някакъв средносрочен период, звучи стряскащо, то сега е хубаво да се знае, че това ще се случи и следващата и по-следващата година. Лимитът на новия държавен дълг през тази година е 11,7 млрд. лв., като заедно с емисиите на вътрешния пазар през годината вече сме взели над 10 млрд. лв. През следващата година лимитът е 11,6 млрд. лв., а през 2026 г. нови 11,7 млрд. лв. Очакването е дългът да нарасне от 48 млрд. лв. през 2024 г. до близо 66 млрд. лв. в края на 2026 г. Това е директен резултат от заложеният дефицит в средносрочната рамка на държавния бюджет – дефицит в размер на 3% от БВП за целия периода или общо близо 20 млрд. лв. в периода 2024-2026 г.
Рекордната емисия на външен дълг е едно от първите действия на новото (старо) служебно правителство. Веднага след изборите в края на октомври обаче предстои и приемане на държавния бюджет за 2025 г., както и залагането на средносрочна рамка за периода 2025-2027 г. Това е моментът, в който траекторията на бюджета може да се пречупи, тоест да се свие дефицита и да се укроти нарастването на дълга. Целта пред бюджета, в т.ч. записана в Закона за публичните финанси, трябва да е постигане на нулево или положително салдо, като при наличието на дефицит Министерски съвет е задължен да предложи средносрочна рамка с ясен срок и стъпки за достигане на нулево или положително салдо. Освен да проведе честни избори, новото правителство е длъжно да предложи пакет от мерки за балансиране на бюджета в средносрочен план, които новият парламент да разгледа заедно със закона за бюджета.
Разбира се, има и алтернативен сценарий. Той всъщност е базовият сценарий, който ще се реализира при продължаване на политиката на раздуване на разходите в бюджета и липса на ясна политическа отговорност зад ключови решения относно публичните финанси. Ако се запази текущата средносрочна рамка, всяка година дупката в бюджета ще е от порядъка на 6-7 млрд. лв., държавният дълг ще доближи границата от 30% от БВП, а разходите за лихви ще нараснат от 600-700 млн. лв. на година в периода 2018-2022 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2026 г. и 2027 г. Нека го кажем така – с тази траектория на държавните финанси, разходите за лихви ще бъдат равни на общите разходи за култура и за съдебна власт в бюджета. До всяка съдебна палата – театър и до всеки театър – нов съд. Това е реалната цена на дефицита и дълга.
