Текстът* е от блога на Международния валутен фонд, публикуваме го поради особената му актуалност и за България…
Икономическото възстановяване на Азия от пандемията губи сила, тъй като затягането на финансовите условия, намаленото експортно търсене и рязкото и нехарактерно забавяне на Китай намаляват перспективите.
В по-широк план дълбоките икономически белези от пандемията и слабият растеж на производителността, който я предшестваше, тежат върху дългосрочните перспективи за растеж на региона. Но въпреки тези предизвикателства, виждаме обещаващ път за повишаване на производителността на Азия, който минава през пейзаж, където тя има история на лидерство: цифровизацията.
Цифровите технологии могат да повишат ефективността на публичния и частния сектор, да разширят финансовото включване, да подобрят достъпа до образование и да отворят нови пазари, като позволят на компаниите да обслужват отдалечени клиенти.
Например по време на пандемията дигитализацията подобри разпределянето на ценни ресурси за здравни и социални помощи, позволявайки бързо предоставяне на помощ, като същевременно държи под контрол изтичането на публични разходи. Дигитализацията спомогна за устойчивостта по време на пандемията, където в съчетание с голяма фискална подкрепа, дистанционна работа и онлайн продажби защити работниците, студентите и бизнеса.
Азия като дигитална сила
Цифровият пейзаж на Азия набъбна през последните години, обхващайки широка гама от иновации – от автоматизация на производството до платформи за електронна търговия, чак до цифрови плащания. Регионът представляваше 60 процента от патентите в цифрови и компютърни технологии точно преди пандемията, спрямо 40 процента две десетилетия по-рано. Производствената централа се радва на широко глобално лидерство в инсталирането на индустриални роботи. Китай е най-големият потребител на роботи, представляващ около 30 процента от пазара.
Японската Rakuten, китайската Alibaba Group и индонезийската GoTo Group са основни играчи в електронната търговия с приходи, които съперничат на Amazon и Walmart. Пионерството на Индия в дигиталната инфраструктура, известна като „стекове“, я превърна във водещ пример за това как да се обединят цифровите плащания и идентификацията, за да се разшири достъпът до финансиране. Нарастващото младо население в Бангладеш, Индонезия и Виетнам бързо възприе нови технологии и се превърна в значителна потенциална клиентска база за цифровата икономика.
Пандемията ускори тенденцията за дигитализация в региона. Делът на заявления за патенти за дистанционна работа и технологии за електронна търговия нарасна по време на пандемията, както и разходите за електронна търговия, като сега Азия представлява близо 60 процента от световните онлайн продажби на дребно. Приходите от електронна търговия нараснаха с 40–50 процента във Виетнам, Индонезия и Индия през 2020 г., изпреварвайки по-голямата част от света.
Това бързо увеличение беше стимулирано от преминаването към плащания в брой и произтичащия от това бум на дигиталните алтернативи, особено електронните портфейли и предплатените карти.
Цифровото разделение спира прогреса
Въпреки успехите, дигиталното разделение в региона ограничава растежа на производителността. Достъпът до авангардни дигитални технологии е силно неравномерен в отделните държави и във фирмите.
Малките и средните предприятия са изправени пред значителни бариери пред достъпа и използването на цифрови технологии. Наше проучване показва, че почти половината от МСП и около една трета от големите фирми, както и нововъзникващи и развиващи се в Азия съобщават за трудност при получаване на финансиране като основна пречка пред приемането на технологии. Ниските нива на цифровизация и трудностите при достъпа и приемането на нови технологии затрудняват тези фирми да работят от разстояние или да продават онлайн на фона на пандемията.
Бавното разпространение на технологии между водещи и изоставащи фирми също е в основата на технологичното разделение. Ограничения като недостига на работна сила с цифрови познания, неравен достъп до цифрова инфраструктура, слабости в правната среда, включително липса на подходящо законодателство относно защитата на данните и правата върху интелектуалната собственост, възпрепятстват споделянето на информация и доверието в технологичното усвояване.
Цифровите пропуски също така пречат на работниците да извлекат пълните ползи от участието си в новата икономика и да разгърнат пълния си потенциал. Например, със само една четвърт от общото население, използващо интернет, Индонезия има един от най-ниските нива на проникване на интернет в Югоизточна Азия. И докато във Виетнам и Бангладеш има достъп, то интернет връзките често са бавни.
Път за политика
По-нататъшното подобряване на дигиталната грамотност и намаляването на дигиталното разделение между фирми, индустрии и работници ще помогне за преодоляване на пропуските в производителността.
Настоящият текст се фокусира върху необходимите реформи за насърчаване на широкообхватни иновации и цифровизация, за да се повиши общата производителност и растеж в Азия.
Приоритетите на реформата включват:
- Подобряване на цифровата инфраструктура на държавите за повишаване достъпа до информация и технологии
- Повишаване на цифровата грамотност и на квалификацията на младата работна сила в много страни, за да се отговори на търсенето на работодателите
- Облекчаване на финансовите ограничения, пред които са изправени МСП, за да им се помогне да възприемат нови технологии. По-големият достъп до финансиране би помогнал на иноваторите да въведат нови продукти
- Улесняване на приемането на нови технологии чрез рационализиране на регулациите в съответствие с развиващата се цифрова индустрия, подобряване на правната среда, включително относно защитата на данните и правата върху интелектуалната собственост, и улесняване на цифровата търговия.
Азия е готова да продължи да води дигиталните иновации. Улесняването на равния достъп до технологии между фирми, индустрии и работници ще помогне на региона да се възползва напълно от икономическия тласък, който предлага цифровизацията.
*Оригиналното заглавие е „Производителността в Азия се нуждае от тласък, който цифровизацията може да осигури“