fbpx

Украйна: Доларите не умират във войната

Бяха необходими месеци на Конгреса на Съединените щати, за да деблокира помощта от 60 милиарда долара за Украйна, чиято армия беше – и остава, ще се върнем към това по-късно – на ръба на колапса. Вината, разбира се, е преди всичко на Доналд Тръмп и неговите приятели от Републиканската партия, които блокираха законопроекта в Камарата на представителите, където те имат мнозинство, отбелязва коментар, публикуван в alternatives-economiques.fr

Но тези поддръжници на „MAGA“ (Make America Great Again – Да направим Америка отново велика) само се вписват в изолационисткото течение, водено навремето от почитатели на Мусолини и Хитлер като Чарлз Линдберг или Хенри Форд, които забавиха намесата на американската армия в помощ на демократичните страни срещу нацизма.

И именно позовавайки се на тази епоха, говорителят на Камарата, републиканецът Майк Джонсън, в крайна сметка даде подкрепата си, като заяви: „Казано честно, предпочитам да изпратя боеприпаси в Украйна, отколкото нашите момчета да се бият там.“

По-умни ли са европейците? Докато американците само приказваха, те спореха кой е изпратил най-много стари танкове (бивши съветски или западен образец от 80-те), стари самолети (бивши съветски), стари оръдия (дори френските Цезари вече са доста остарели), стари пушки… Френското министерство на въоръжените сили дори имаше наглостта да оцени тези дарения на оборудване, като например, стария AMX-10 RC на цената на замяната му с нов ултрамодерен Griffon!

Неспазени обещания

Никой, изглежда, не беше помислил за… боеприпасите! Франция, толкова горда със своите оръдия, трябваше да признае, че не е способна да произвежда повече от 30 000 снаряда годишно, и то при условие че може да намери взривни вещества в чужбина.

Комисар Бретон, отговарящ за въоръженията, обиколи панически заводите на Европейския съюз, за да осъзнае неспособността си да достави обещаните милион снаряди до края на 2024 г.

През 2022 г. френският министърът на икономиката Бруно Льо Мер ни уверяваше, че „икономическата война“ чрез поредица от санкции ще причини „срива на руската икономика“. Кремъл все още е на крака. Сега ни обещават обща мобилизация и преминаване на „отбранителната индустрия на военни релси“.

Ще повярваме на това, когато Renault и Stellantis преоборудват своите красиви SUV в бронирани коли, когато Airbus постави бомби в своите A320, когато Европа реши да въведе един ad hoc данък и когато Европейската централна банка (ЕЦБ) изкупи облигации за отбраната за десетки милиарди.

Това би било смешно, ако междувременно украинските войници не са осъдени да посрещат десет руски снаряда, докато те успяват да изстрелят само един. И че запазването на това положение в продължение на месеци, значително допринесе за обрата на фронта: от неуспешната офанзива, украинците трябваше да преминат към отбрана и, според последните сведения, не са застраховани от разгром.

Боеприпаси и хора

Дипломатично американските генерали казват, че очакват „трудна ситуация“ от средата на май, тоест едва ли не утре, когато руснаците започнат очакваната пролетна офанзива. Докато новите оръжия пристигнат в достатъчно количество и качество – говорим за края на годината за самолетите F15… – руската армия може да превземе нови села, ако не и градове.

Западните стратези вече оплакаха загубите от 2024 г. и извадиха калкулатора. Освен 60-те милиарда долара на Вашингтон, ЕС е платил или обещал 85 милиарда евро. Русия харчи общо около 150 милиарда долара (6% от БВП) за отбрана.

Следователно, в „доларометъра“ Украйна би трябвало да спечели и чуваме анализи, според които парите – а следователно и времето – работят за Украйна и срещу Русия, както по времето на „странната война“. Едно съждение, което е най-малкото спорно: американската военна помощ възлиза на 14 милиарда. Тази на европейците е от същия порядък.

Срещу това, с много по-малко пари, Русия и нейните севернокорейски и ирански съюзници успяват да произведат повече оръжия, дори и да не са толкова добри като тези на Запада. Ако това не беше така, не бихме могли да разберем дъжда от ракети и дронове, изсипващ се върху инфраструктурата на Украйна. Така доларите и еврото можеха да пристигнат както американската кавалерия, точно навреме, за да спаси кервана, а не като италианските карабинери, тоест твърде късно.

Защото, за да се постигнат победи във войната и още повече, за да се спечели тя изобщо, са нужни не само оръжия, но и войници, които да ги използват. Тези, които удържат 2000-километровия фронт, са под знамената от почти две години, а отзад не са се разбързали да ги сменят. Доказателство, че въпросът за заменянето на бойците на фронта е деликатен, е, че правителството намали наборната възраст от 27 на 25 години и изисква мъжете в чужбина в боеспособна възраст да се върнат в страната.

Обяснението е просто: младите украински мъже, свидетели на протакането от страна на американците и некомпетентността на европейците, са все по-малко мотивирани да участват в сраженията. И можем да ги разберем като човешки същества, тъй като не доларите, а хората умират във войната.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"