Вчерашният мораториум не беше фалстарт просто или пък неволна грешка.
За последния мораториум, наложен от законодатели тук в България, за който си спомням, в сравнение с вчерашния, може да се каже следното.
1. Той бе приет след подробно обсъждане в комисии, частично в пресата, на 17 август 1990 г.;
2. Замисълът бе законодателите да спрем раздаването на държавна собственост от второто правителство на Андрей Луканов, т.е. ставаше дума да ограничения в свободата на правителството да се разпорежда с държавната собственост.
3. Т.е. това бе намеса във волята и ролята на правителството, като временно изпълняващ длъжността собственик на 98% от предприятията.
4. Вчерашният мораториум е намеса в пазар, в който немалко от страните по сделките са частни и повечето – почти всички ценови фактори, са международни.
5. За слабостта и объркването на вътрешните ценови фактори, производители и доставчици са виновни правителствата и парламентите от 2007 година насам, но най-вече тези от последните десет години, включително с толерирането на руски държавни проекти в енергетиката и потискане на местни, регионални и иновативни (включително зелени) алтернативи. Това поведение никога не е било тайна, виж: https://www.researchgate.net/publication/323772444_Russia’s_State-Owned_Companies_and_Contemporary_Bulgarian_Political_and_Economic_Landscape
6. Тази вина може би донякъде обяснява единодушието при вчерашното замразяване на цени, които се формират от фактори отвъд контрола на което и да е правителство.
7. Но водещо бе желанието да се „възстанови държавността“, т.е. да се докаже на населението, че властта изобщо (включително опозицията) е негов спасител и гарант за щастието му.
8. Вчера имаше по-малко колебания в поддръжката за мораториума, отколкото през 1990 г.
9. Добре поне, че Рамадан Аталай и ДПС казаха нещо разумно и на място, и бяха против.
10. През август 1990 г. комисиите по икономика и бюджет и финанси бяха напълно скептични, но посъветваха пленарната зала да подкрепи мораториума, защото в комисиите не виждахме какво друго можем да направим. (Дори правилникът на законодателното събрание не беше готов, нямаше процедури за контрол над изпълнителната власт и за вот на недоверие.)
11. Още помня аргументите, с които Илко Ескенази, Венци Димитров и Иван Костов обясняваха защо е вероятно мораториумът на няма съществени резултати. Но, ако не ме лъже паметта, само един от тях гласува „против“. Вероятно поради същите аргументи БСП гласува почти единодушно „за“, сред противниците на мораториума от БСП обаче имаше искрено несъгласни да се ограничава волята именно на правителството на Луканов.
12. Вчера решението бе по повод регулаторна комисия, която дори само по закон е независима (а независимостта й се налага от факторите, за които стана дума по-горе).
13. Намеса от този тип (замразяване или фиксиране на цени) в нейната работа е имало и преди, в края на 2008 и началото на 2009 г., и през 2013 г. Но и тогава се случваше без формално приет нормативен акт на законодателите, само чрез съвети от ресорния министър и някои по-гласовити народни представители и представителки.
15. Опитът на комисията да определи „щадящи“ цени за битовите потребители бе прекъснат. А тя, нейният председател и членове бяха обвинени в заговор и антиобществена изява от трибуната на Народното събрание. Това бе чист публичен донос от шеф на парламентарна на група на новото поколение политици.
16. Трябва да се знае, че мандатът на регулатора е и да не допуска цени на енергия и вода, които не покриват разходите по тяхното производство и доставка, включително поддържането на съоръжения. Този мандат по никакъв начин не бе нарушен, макар да е вероятно, че, въпреки компромисите, предложените преди повишения на цените за тези потребители да се окажат под прага на разходите.
17. Мораториумът от август 1990 г., както е предполагам известно, не постигна почти никакви резултати. Смятам дори, че той донякъде ускори процеса на раздаване на държавни активи. В отделни случаи, това доведе до забележителен фирмен успех на новите собственици, но тези случаи са по-малко от една дузина.
18. На 26 август 1990 г. бе подпалена къщата на ЦК на БКП. За това много добре разказва Малина Петрова в един много добър, почти архиварен документален филм. Мнозинството предишни, скорошни и сегашни народни представители наричат тази къща „дом“. (Същото впрочем прави и пресата.) Но един страничен ефект от това събитие бе, че задълго и народните представители, и публиката забравиха за разпореждането с държавна собственост.
19. Показателен за атмосферата в онова Народно събрание е фактът, че, ако правилно си спомням – ден или два след мораториума (но може би и преди него), на тайно заседание депутатите взеха решение да присвоят за нуждите на представителите на народа сградата на хотел „София“, сега Интер-Континентал, от отсрещната страна на площада. Защото се намира близо, един вид общежитие за народните представите от провинцията. Предложението бе направено от Станко Тодоров и подкрепено от всички парламентарни групи, освен народните представители на СДС от София, които се бяха прибрали по домовете – заседанието започна към 11 ч. вечерта. От софиянците от СДС в залата бяхме останали само няколко любопитни за случващото се.
20. Интересно е, че от останалите в залата народни представители, само един разказа на пресата за това, какво се е случило в залата. Публикация на срамния акт на народните представители излезе във в-к „168 часа“. Мисля, че вестникът запази името на разказвача в тайна, макар това да не бе искано от автора на статията (който също остана анонимен). Ако има интернет архив на вестника от онова време, би било възможно да се провери и дата, и други подробности.
21. На 17 септември 1990 г. започна процедура по отстраняването на премиера и неговия кабинет. Тя приключи на 30 декември същата година. От средата на август до края на декември 1990 г. бе прозорецът с възможности пред тогавашното правителство.
22. Програмата на новия (коалиционен) кабинет бе готова преди избора му, но бе приета на 4 януари 1991 г. Ако някой прегледа съответното решение ще види, може би дори ще се убеди, че почти всички части от това коалиционно споразумение са абсолютно разумни дори от днешно гледище. А между другото и повечето от тях са изпълнени с много добър ефект за икономиката и спиране намаляването на благосъстоянието към май-юни 1990 г.
