Новият Закон за цифровите мрежи (DNA), предложен от Европейската комисия, е напът да измести досегашната рамка на EECC от 2018 г., разпалвайки отново позатихнали конфликти. Основните точки на напрежение са три: изземването на националния контрол върху радиочестотния спектър, залагането на скъп краен срок за пенсиониране на медната мрежа до 2035 г. и прокарването на „доброволен“ механизъм, който тихомълком може да върне спорните такси за използване на мрежата, коментира изданието EU Tech Loop
Дългоочакваният проект на Закона за цифровите мрежи (DNA) вече е факт. Тази инициатива на Европейската комисия се очертава като най-значимото технологично законодателство за годината, тъй като е напът да изпрати в историята досегашния Европейски кодекс за електронни съобщения (EECC) от 2018 г.
Въпреки че ЕЕКЕ влезе в сила още през 2018 г., пътят му към националните законодателства се оказа изненадващо труден – процесът отне цели шест години, като самата Европейска комисия потвърди, че пълното му прилагане е факт едва от 2024 г.
На този фон преговорите за новия Закон за цифровите мрежи (DNA) обещават да бъдат истинска политическа битка. Проектът цели да ограничи свободата на държавите при управлението на радиочестотния спектър и налага амбициозен, но скъпоструващ план за пълна подмяна на медната инфраструктура с оптична до 2035 г. Най-спорният момент обаче остава т.нар. „механизъм за доброволно помирение“ – ход, в който потребителските организации виждат замаскиран опит за въвеждане на мрежови такси.
По-малко автономия за държавите-членки върху радиочестотния спектър
В момента радиочестотният спектър е дефицитен публичен ресурс, управляван предимно на ниво държава-членка. Националните органи запазват значителни правомощия върху области като разпределяне на спектъра, условия за търгове и продължителност на лицензите.
Предложението на DNA ще промени това с аргумента, че „националните граници стават все по-незначителни за определяне на оптималното използване на радиочестотния спектър“ и настоява за координация на ниво ЕС. DNA също така насърчава споделения достъп до спектъра като стандарт чрез подхода „използвай го или го сподели“. Въпреки че тези предложения създават по-предвидими условия за индустриалните играчи, малко вероятно е държавите-членки с удоволствие и лекота да се откажат от правото си на преценка.
Сателитно лицензиране за целия ЕС
DNA очертава и създаването на оторизация за сателитен спектър на ниво ЕС (членове 36–45), което означава по-лесни правила за европейските сателитни оператори да работят в целия ЕС.
Това може да означава и по-тежки условия за операторите на сателитни услуги извън ЕС. Тъй като ЕС открито заявява, че предпочита технологии с европейски произход това, което по-рано можеше да бъде договорено на ниво държава-членка, сега ще трябва да се решава от специалния паневропейски орган. SpaceX, по-специално, може да има по-трудни времена при получаването на разрешение в Брюксел, отколкото, да речем, в Рим.
Край на предварителните правила за конкуренция в електронните съобщения
Както се очакваше, текстът на DNA обещава да улесни сливанията на телекомите и да намали цялостната регулаторна тежест. За разлика от цифровите услуги (регулирани чрез предварителни инструменти като Акта за цифровите пазари), телекомуникационният сектор е предвидено в крайна сметка да бъде разглеждан само според правото в областта на конкуренцията.
Вратички за де факто такси за мрежата
Европейските телеком оператори отдавна лобират за въвеждане на мрежови такси, наричани още „справедлив дял“ (fair share), върху доставчиците на съдържание (Big Tech), които генерират голям трафик в техните мрежи.
Идеята за „справедлив дял“ беше отхвърляна няколко пъти. Първоначално Европейската комисия смекчи подхода си, преименувайки го на „нови механизми за разрешаване на спорове при IP взаимно свързване“.
Същата идея обаче все още е заложена в членове 191–193 на DNA. Механизмът е следният:
- BEREC (Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения) изготвя насоки.
- По искане на един оператор се провежда среща под надзора на националните регулатори.
- Ако не се постигне съгласие, националният орган предлага „опции за ефективно сътрудничество“.
- Определението за „опции“ е неясно и отваря вратата за принудително налагане на де факто такси върху доставчиците на съдържание без необходимост от политическо споразумение.
Ключови точки от статията
- Замяна на EECC: Новият DNA ще замени кодекса от 2018 г., който беше напълно приложен в ЕС едва през 2024 г.
- Централизация на спектъра: ЕС иска повече контрол върху радиочестотите за сметка на националните правителства, за да създаде единен пазар.
- Край на „Медта“: Поставя се краен срок – 2035 г. – за преминаване от стари медни мрежи към модерна оптика (фиброоптични мрежи).
- Приоритет за европейски сателити: Нови правила за лицензиране на сателити, които фаворизират европейските компании и могат да затруднят външни играчи като SpaceX.
- Регулаторен „Облекчен режим“: Улесняване на сливанията между телекомите и преминаване към общо право на конкуренцията.
- Скрити мрежови такси: Опит за въвеждане на плащания от страна на големите технологични компании (като Google, Netflix) към телекомите чрез неясни процедури за медиация.
Основни закони и регулации, описани в текста
- Digital Networks Act (DNA) / Закон за цифровите мрежи (проект): Новата законодателна инициатива, която цели модернизация на телеком сектора и инфраструктурата в ЕС.
- European Electronic Communications Code (EECC) / Европейски кодекс за електронни съобщения (2018): Настоящата правна рамка на ЕС за телекомуникации, която DNA ще замени.
- Digital Markets Act (DMA) / Акт за цифровите пазари: Споменат като пример за „ex ante“ (предварителна) регулация, която налага правила на големите онлайн платформи.
- Право в областта на конкуренцията (Competition Law): Общите правила на ЕС, които регулират пазарното поведение и сливанията.
