Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
В еуфорията около финализирането на процедурата и приемането на еврото без толкова много внимание остана предложеният от Министерство на земеделието и храните Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Доколкото той представлява ясен и недвусмислен опит за налагане на антипазарни практики в ключов пазарен сегмент и заплашва с допълнителна инфлация и дори недостиг на стоки, обаче, приемането в настоящия му вид не бива да се допуска.
Въпреки че няколко становища[1] по въпроса разглеждат широк кръг негативни последствия, тук се спираме по-подробно на двете, които имат най-голям деструктивен потенциал – определянето на таван на надценката и задължението за поддържане на 50% дял стоки българско производство. Впрочем прави впечатление, че и тези мерки, както вече е традиция в стихийните усилия на различни държавни органи да се месят на хранителния пазар в опит да потушават инфлация и да обуздават цени, са насочени само към големите играчи в търговията на дребно – въпреки техния относително нисък дял в продажбите към домакинствата и като че ли игнорирайки всички останали участници на пазара в останалите сегменти.
Нека се спрем първо на надценката – авторите на законопроекта залагат таван от 20% от покупната цена (и 10% за вносната земеделска продукция). Важно е, на първо място, че не се разбира точно какво е надценка, тъй като приложено в законопроекта определение по-скоро прилича на определението за печалба, тъй като се отнася до разликата между цената, на която търговците купуват стоките и крайната цена, отчитайки останалите разходи.
Ефектът от подобно ограничение е повече от очевиден. Дори и да оставим настрана явното погазване на основни принципи на пазарната икономика и свободното договаряне (които вече не са толкова важни за политиците, както личи), таванът на надценките ще доведе до намаляване на реалната конкуренция в търговията с храни, което е единственият гарант за ниски цени. На практика, с действията си държавата принуждава търговците на дребно да влязат в ценово съглашение. Създава се и риск от намаляване на предлагането на някои стоки и дори изтегляне на търговци от пазара, чието участие вече няма да е рентабилно. Същевременно ограниченото прилагане на същия подход при хляба сочи, че ефектите върху крайната цена, ако изобщо ги има, са слаби.
Не по-малко опасна е идеята за въвеждане на поне 50% дял българско производство сред храните, предлагани от търговците. На първо място, с това задължение държавата директно се меси в търговските взаимоотношения между производители и търговци като засилва позициите на производителите, отново без да отчита принципите на свободното договаряне. Налице е и видимо нарушаване на принципите на свободно движение на стоки в ЕС, тъй като предложеното изискване дискриминира в полза на местните производители срещу останалите от единния пазар – а това е основно може би най-важното достижение на ЕС.
От гледна точка на потребителя – чиито интереси, в крайна сметка, твърдят че защитават авторите на законопроекта – квотата за български стоки създава сериозен риск от повишение на цените, благодарение на намаляването на конкуренцията и предлагането; местните производители ще бъдат в значителна степен освободени от натиск отвън, което ще им позволи да повишават цените, особено в някои сектори на пазара. Не по-малък е рискът от създаване на дефицити от стоки, при които българските производители не могат да задоволят настоящото вътрешно търсене. Този риск се увеличава значително при негативни промени на пазарните условия – да речем лоша реколта или пък болест по животните. Именно несигурността, породена от природни и климатични явления и така присъща в минали столетия на човешката история се преодолява чрез свободната търговия с ключови земеделски продукти и храни в един многократно по-голям от националния общ европейски пазар.
Тук не коментираме изобщо новата административна тежест, която създава задължението за проследяване на веригата на доставки, или поредния опит за ограничаване на промоциите. По-подробният преглед само на две от предложенията обаче ясно демонстрира, че рисковете от законопроекта са далеч повече от потенциалните ползи. Заслужава обаче внимание съвпадението с все по-близкото създаване на държавната верига хранителни магазини (въпреки всички неясноти около тях, за които вече писахме), тъй като предложените отявлено антипазарни и антиконкурентни изисквания ще се отразят добре на бъдещия нов пазарен участник.
[1] Да речем, това на БСК https://bia-bg.com/standpoint/view/34272/ или на СМТ, достъпно в секцията на strategy.bg https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9196
