Чехия има инфраструктура, резерви и достъп до алтернативни доставчици, за да елиминира вноса на руски петрол. И все пак, три години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Чешката република продължава да отлага тази стратегическа промяна, въпреки наличието на жизнеспособни алтернативи.
Това изтъква в коментар за Ройтерс Мартин Владимиров, директор Геоикономически програми към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
През 2024 г. Чехия е внесла 2,7 милиона тона руски суров петрол на стойност около 1,5 милиарда евро (1,6 милиарда долара), според скорошен анализ на ЦИД. Въпреки че това е 30% намаление на обема в сравнение с 2023 г., намалението не се дължи на проактивна политика за постепенно спиране на руския суров петрол, а до голяма степен в резултат на три големи прекъсвания на тръбопровода Дружба.
Завършването на разширението на трансалпийския тръбопровод (TAL) в края на 2024 г. трябваше да даде възможност на Чехия да замени напълно руския суров петрол. Въпреки това, държавният тръбопроводен оператор MERO ČR и доминиращият рафинер Orlen Unipetrol все още не са оползотворили напълно този нов ресурс. В резултат на това повече от 100 милиона евро продължават да текат към Кремъл всеки месец.
Това забавяне не се дължи на технически ограничения. Дори преди окончателното сертифициране на проекта TAL-plus, MERO ČR потвърди, че свободният капацитет в тръбопровода е достатъчен, за да отговори на общото годишно търсене на суров петрол в Чехия.
Освен това стратегическите резерви на страната от 3,6 милиона тона биха могли да покрият почти половината от годишното й потребление. Въпреки това руският внос на петрол се повиши с 30% на годишна база през последното тримесечие на 2024 г., достигайки 970 000 тона, най-високият тримесечен обем от влизането в сила на петролното ембарго на Европейския съюз през 2022 г. Тенденцията продължи през 2025 г., като Чехия закупи допълнителни 220 000 тона руски суров петрол.
Orlen Unipetrol казва, че дългосрочните договорни задължения с Роснефт, изтичащи в средата на 2025 г., предотвратяват незабавното излизане от руските доставки. Не е ясно обаче дали това непременно е така. От една страна, клаузите „вземи или плати“ – често цитирани като оправдание – са рядкост в световната търговия с петрол, където гъвкавостта на доставките е норма.
Нежеланието на Orlen изглежда се дължи основно на финансови опасения, тъй като руският суров петрол беше с около 20% по-евтин от азерския суров петрол средно през 2023 г. и 2024 г. Въпреки това цените на горивата на дребно останаха стабилни през това време, като бензинът и дизелът бяха средно между 1500 и 1360 евро за тон, съответно. Поради това Orlen Unipetrol успя да се възползва от разликата в разходите, отчитайки EBITDA над 600 милиона евро годишно през пиковите години на зависимост от руския суров петрол.
В бъдеще отстъпката за руския суров петрол може да се разшири още повече, тъй като широко разпространените мита, наложени наскоро от администрацията на САЩ, могат да намалят търсенето на петрол в световен мащаб, принуждавайки Русия да намали цените.
Този пасивен подход има значителни геополитически последици. От началото на войната вносът на суров петрол от Чехия е допринесъл за близо 3 милиарда евро данъчни приходи на руската държава. Общо Чехия е похарчила 8,4 милиарда евро за руски петрол и газ от февруари 2022 г., повече от шест пъти повече от предоставените като помощ за Украйна 1,32 милиарда евро.
Освен това Чехия продължава да внася рафинирани петролни продукти от Словакия и Унгария, където рафинериите преработват руски суров петрол при разширено освобождаване от ЕС до юни 2025 г. През 2024 г. Словакия е изнесла 710 000 тона гориво за Чехия на стойност 520 милиона евро, въпреки наличието на алтернативи. Германия, например, предлага бензин и дизел само с 6–7% надценка в сравнение със словашките доставчици.
Вносът на природен газ в Чехия също показва подобен модел. В очакване на прекратяването на транзита на руски газ от Украйна през януари 2025 г., Чехия увеличи покупките на руски газ с близо 400% през 2024 г. Само през последното тримесечие на 2024 г. месечният внос скача до 0,34 милиарда кубически метра, с 62% по-висок от средния за останалата част от годината.
Накратко, чешкото правителство има правомощието едностранно да забрани вноса на руски суров петрол, да спре покупките на горива, рафинирани от руски петрол в Словакия и Унгария, и да използва пълноценно тръбопровода TAL и вътрешните резерви.
България вече показа, че пълното спиране на руския петрол е възможно. София прекрати със собствено освобождаване в началото на 2024 г., като се позова на клауза за непреодолима сила и прекъсна руския суров петрол за една нощ. Това не доведе нито до рискове за сигурността на доставките на петрол, нито до повишаване на вътрешните цени на горивата, въпреки факта, че България разчиташе на руски петрол за около 90% от своя внос на суров петрол през 2023 г.
Изглежда, че Чехия е в състояние да приведе действията си в съответствие с европейските изисквания за енергийна сигурност без сериозни икономически последици, така че се налага да полага старания, за да оправдае защо не го прави.
