Много хора предполагат, че пазарите пораждат нечестност, но е точно обратното. Търговията зависи от доверието. Многократният обмен и репутацията правят честността не само добродетелна, но и печеливша, изтъква Уолкър Райт* в коментар за изданието Human Progress…
В предишните си есета твърдях, че търговското общество е едновременно проспериращо и основано на доверие. Доверието и надеждността в обществото се въртят около нормите на честност. Нечестността поражда недоверие и разнищва връзките на социалната тъкан. Някои могат да се опасяват, че нечестността е жизнената сила на търговското общество: система, която функционира чрез лъжи, с нагласа „всеки за себе си“ и със съмнителни опортюнисти на всяка крачка. В действителност по-голяма честност се постига най-добре чрез репутационен натиск и взаимна отчетност, които се насърчават от честия обмен; а честият обмен се улеснява от премахването на корумпиращите ограничения.
В своите „Лекции по юриспруденция“ шотландският икономист Адам Смит описва търговското общество по следния начин:
Всеки път, когато търговията навлезе в която и да е страна, честността и точността винаги я съпътстват… От всички нации в Европа… най-търговските са най-верни на думата си… Търговецът се страхува да не загуби доброто си име и затова стриктно спазва всяко свое задължение… Когато хората рядко имат работа един с друг, установяваме, че са донякъде склонни да мамят… Когато по-голямата част от хората са търговци, те винаги правят честността и точността модерни, и затова те са основните добродетели на една търговска нация.
Според Смит страхът от загуба на репутация и от безработица възпира измамите и нечестността. Той вярва, че успехът в търговското общество произтича от „предпазливо, справедливо, твърдо и умерено поведение“ и „почти винаги зависи от благоволението и доброто мнение на… съседи и равни; а без сравнително редовно и коректно поведение те много рядко могат да бъдат спечелени. Следователно старата поговорка, че честността е най-добрата политика, в такива ситуации почти винаги се оказва напълно вярна.“ За Смит пазарът в много отношения ни прави взаимно отговорни: повтарящите се сделки и страхът от увреждане на репутацията стимулират честното поведение. И значително количество емпирични доказателства подкрепят тази негова гледна точка.
Лабораторни експерименти показват, че търговията учи участниците на кого да се доверяват и на кого не. Нечестното поведение се наказва на пазара, което създава стимул участниците да бъдат честни в своите сделки. Например едно изследване установява, че добавянето на пазарна конкуренция към експеримента намалява склонността на продавачите към свръхдиагностика на висококачествено лечение (когато по-нискокачествено би било достатъчно) и увеличава доверието на купувачите. Друго изследване показва, че въвеждането на пазарна конкуренция при еднократни обменни сделки повишава доверието и ефективността до нива, сравними с тези в търговски мрежи, изградени върху повтарящи се взаимодействия. Добавянето на пазарна конкуренция и частна информация за репутацията в един експеримент утроява доверието и надеждността, като същевременно увеличава ефективността десетократно. Като практикуват честност, за да защитят репутацията си, участниците в търговията в крайна сметка интернализират честността като навик.
Обратно, търговските ограничения водят до по-голяма нечестност. Например Индексът за възприятие на корупцията (CPI) на „Трансперънси Интернешънъл“ измерва възприеманите нива на корупция в публичния сектор в множество държави чрез различни анкети сред бизнесмени и експерти по страни. Различни изследвания, които използват CPI, показват, че по-високият обем на международната търговия и преките чуждестранни инвестиции, както и ниските нива на държавен контрол върху икономиката, ограничават корупцията. Високите нива на регулация — включително регулациите върху търговията — обикновено са силен предиктор за корупция. Дори привидно малки промени в търговските процедури могат да имат значение. Например докладът на Световната банка „Doing Business“ за 2020 г. установява, че „икономиките, които са въвели електронни средства за спазване на регулаторните изисквания… отчитат по-ниска честота на подкупите“. Това включва дигитални търговски реформи като електронни системи „едно гише“, електронни плащания, безхартиено митническо оформяне, онлайн издаване на сертификати и други.
По-скорошно изследване от 2023 г. анализира данни на фирмено ниво в 138 държави и потвърждава, че налагането на повече административни пречки в публичните услуги — като например лицензите за внос — е свързано с по-голяма склонност към плащане на подкупи, особено в недемократични държави. По сходен начин друго актуално изследване установява, че либерализацията на търговията в Индия от началото на 90-те години на ХХ век, и по-специално намаляването на митата, значително е ограничила икономическите предимства на политически свързаните фирми, като е понижила зависимостта им от политическо фаворизиране. Изглежда, че колкото по-благоприятна за търговията е икономиката на една държава, толкова по-малко корумпирана е тя. Икономическите ограничения и регулации позволяват на корупцията да расте, вместо на икономиката. Чрез намаляване на бариерите се освобождава повече търговия, което от своя страна насърчава „честността и точността“, за които пише Смит.
Когато нивото на икономическа свобода в отделните държави се сравни с равнището на корупция, страните с по-голяма икономическа свобода изглеждат относително „чисти“. Оценките на най-свободните държави са повече от два пъти по-високи от тези на най-малко свободните. Причината е, че различни аспекти на икономическата свобода — включително отвореността към търговията — са свързани с по-ниски нива на корупция. По-свободната търговия превръща репутацията в ключов фактор, отслабва корупционните стимули и вгражда честните норми в цялото общество.
Като показателен пример може да се посочи Източна Германия, която е страдала от строги търговски ограничения преди падането на Берлинската стена. След като изследователите тестват на случаен принцип подбрани германски граждани относно склонността им да мамят в игра с хвърляне на зар, те установяват, че хората с източногермански (комунистически) произход са значително по-склонни към измама в сравнение с тези със западногермански (капиталистически) произход. Показано е също, че колкото по-дълго човек е бил изложен на комунизма и неговите търговски бариери (т.е. хората, които са били поне на 20 години, когато Берлинската стена пада през 1989 г., в сравнение с тези, които са били едва на 10 години), толкова по-голяма е вероятността да мами.
Тези резултати се подкрепят и от изследванията на Върджил Стор и Джини Чой от Центъра „Меркатус“, които откриват съществена разлика в нагласите между членовете на нетърговски и пазарни общества: повече от два пъти повече жители на нетърговски общества в сравнение с жителите на пазарни общества смятат, че избягването на плащане на билети в обществения транспорт, укриването на данъци и подкупите са оправдани. Хората от нетърговски общества са също така по-склонни да приемат кражбата за допустима в сравнение с хората от пазарни общества.
Последващи изследвания на други учени достигат до сходни изводи относно пазарните общества и честното поведение. Например изследване от 2023 г. анкетира жители както на пазарни, така и на нетърговски общества относно нагласите им към неправомерното получаване на държавни помощи, към избягването на плащане на билети в обществения транспорт и към укриването на данъци. След като контролират редица променливи, изследователите установяват, че хората с по-голяма експозиция към пазарите са по-малко склонни да оправдават подобни нечестни действия. Нещо повече, индивидите, които предпочитат пазарите („пазарно мислене“), също са по-малко склонни да оправдават нечестността. Изследователите заключават, че съществува „универсална връзка между пазарите и морала“ и „стабилна връзка между увеличаването на пазарната експозиция и повишаването на гражданския морал“.
Дори в рамките на комунистически държави изследванията показват, че по-търговски ориентираните региони обикновено са и най-слабо корумпирани. Проучване, публикувано в China Economic Review, използва Индекса на пазаризация на Националния институт за икономически изследвания (NERI), който измерва пет основни области на пазаризацията в Китай чрез 23 показателя. Анализирайки различни провинции в Китай, авторите установяват, че дерегулацията и търговията намаляват корупцията: увеличение от 1% в индекса на пазаризация води до намаление на корупцията с 2,72%. Регионите, които увеличават отвореността си към търговията с 1%, отчитат спад на корупцията с 0,35%.
Като цяло доказателствата недвусмислено показват, че отворените икономики възпират разпространението на корупцията и утвърждават честни навици чрез обмен, основан на изграждане на репутация. Премахването на търговските бариери позволява да се осъществява повече търговия и съответно поставя на карта повече репутации — мощен стимул за запазване на добро име. Най-трайният начин това да се постигне е чрез действително честно поведение. В своята същност търговското общество е общество на почтеност: то ограничава възможностите за корупция и насърчава честното поведение. Нормите на търговията — „честността и точността“ на Смит — се установяват като своеобразно лепило, което спомага за сплотяването на обществото.
*Уокър Райт е мениджър „Академични програми“ в мозъчен тръст за публична политика във Вашингтон, окръг Колумбия, и преподавател в университета „Бригъм Йънг“ в Айдахо.
