Първите 100 дни на Доналд Тръмп дадоха повод за безброй коментари. Но зад ежедневната медийна шумотевица около президента, не е толкова лесно да се разбере какво точно се случва в Съединените щати, коментира изданието alternatives-economiques.fr.
Политолозите ще трябва да ни просветлят относно желанието на Стопанина на Белия дом да постави под въпрос съществуващия баланс на силите в полза на изпълнителната власт: дали той просто иска да прилича на президент на Петата република на Франция, дали иска да еволюира към имперски цезаризъм, или дори към диктатура, на която не ѝ пука за Конституцията?
Да видиш как Илон Мъск, който стои зад протестите около уволнението на държавни служители, организира технологична система за наблюдение на населението, особено на опонентите на Тръмп, чрез използването на различни бази данни, включително тази на данъчните власти, е достатъчно, за да те накара да настръхнеш.
По отношение на международната сигурност Съединените щати се превърнаха в заплаха. Военна заплаха, насочена срещу Гренландия, Панама, Канада, съчетана с ясно послание към съюзниците от НАТО: оправяйте се сами! И тук специалистите по международни отношения ще трябва да ни просветлят за реалността на тези заплахи. Наистина ли Тръмп се готви за военна инвазия в Гренландия? Ако Владимир Путин нападне Полша, наистина ли няма да има реакция от страна на Съединените щати?
По-сигурно е, че антинаучната позиция и позицията в полза на изкопаемите горива на президента и неговите министри засилват двете системни заплахи, които тегнат върху целия свят: глобалното затопляне и рисковете от пандемии.
Ако погледнем икономическата област, виждаме, че фокусът се съсредоточава върху въздействието на решенията на Тръмп върху останалата част от света. Но не бива да пропускаме това, което се случва вътре в страната. Новото правителство насочи усилията си срещу работниците мигранти и държавните служители и за премахване антидискриминационните политики.
Предадените работници
Това не е всичко, според експерти от Института за икономическа политика: Тръмп атакува и синдикатите, и колективните преговори, поставя под въпрос необходимостта от държавната агенция, която играе посредническа роля при трудови спорове, както и от тази, която се занимава с безопасността на работното място. Да не говорим за съкращаването на бюджета за борба с принудителния и детския труд. И като се сетим, че Тръмп беше избран с обещанието да защитава наемния труд и заетостта!
От гледна точка на международната икономика, дебатите са съсредоточени върху митата, които Тръмп използва като инструмент за промяна на модела на глобализацията. Но целта остава неясна: дали става дума за провеждане на протекционистка политика (защитавам индустрията си, докато я направя конкурентоспособна, за да спечеля пазарен дял), или за откровено прохибиционистка (затварям вътрешния си пазар за чужденци, не се интересувам особено много от износа, най-важното е да се обслужва вътрешното потребление чрез вътрешното производство)?
Или, и това е най-важното, основната цел е да се променят инвестиционните стратегии на мултинационалните компании, за да се ориентират към САЩ, както правят всички държави от няколко десетилетия? Вече трябва да се следи отблизо не толкова търговията, колкото чуждестранните инвестиции.
Големи американски и чуждестранни компании обявиха значителни инвестиции в Съединените щати. Данните за първите два месеца на годината показват тенденция на спад на инвестициите на американските фирми в чужбина и увеличение на чуждестранните инвестиции в Съединените щати. Но ще трябва да изчакаме по-точни данни и за по-продължителен период от време да добием по-ясна представа какво се случва.
Финансова дерегулация
По подобен начин много внимание беше обърнато на спада на американския фондов пазар. Това обаче е твърде относителен спад, тъй като индексите на фондовия пазар се върнаха в началото на май до нивото, което имаха към момента на обявяването на „реципрочните“ мита. Най-важното нещо се крие другаде, в дискретната финансова дерегулация, предприета тихомълком от новото правителство и Федералния резерв.
Неправителствената организация „Better markets“ направи равносметка и тя е ужасяваща. На първо място, отслабване на множеството агенции за финансова регулация посредством съкращаване на персонал, изключване на представителите на Демократическата партия от ръководствата, назначаване на хора, привърженици на дерегулацията.
На второ място е банковата дерегулация, която очевидно е в ход с обявеното от Федералния резерв отстъпление от въвеждането на правилата, замислени след финансовата криза 2007-2008 г. На трето място, точно в момента, в който ФБР разкри нарастването на измамите в тази област, се наблюдаваше огромен ръст на криптоактивите: преследванията срещу обвинените за престъпления в тази сфера бяха спрени, а висш представител на елита на криптоактивите сега оглавява CFTC, агенцията, която регулира рисковите финансови продукти.
Преди всичко, американската централна банка преустанови действието на директивите, които беше въвела, за да предотврати поемането на твърде много рискове от банките с криптоактиви, по-специално чрез премахване на задължението за информиране на Федералния резерв и установяване на подходящ контрол на риска. Имаме усещането, че преживяваме отново дерегулацията на сложни финансови продукти, което доведе до кризата с ипотечните кредити. И дори не говорим за възможността този сектор да служи на корупцията и на личното обогатяване на семейството на американския лидер.
Капитализмът на конфронтацията
От тази гледна точка, ако, изправен пред атаките на президента, Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, се стреми да защити независимостта на своята институция по въпросите на паричната политика, той е склонен да отстъпи пред засилващото се движение за банкова и финансова дерегулация.
Доналд Тръмп се стреми да промени глобализацията, за да я постави в служба на американските интереси в условията на един капитализъм на конфронтация. В това отношение той въобще не се различава от своите предшественици. Но първите му месеци на власт разкриват един по-нестабилен лидер на световния хегемон, източник на рискове в областта на политиката, сигурността, икономиката и финансите. Целият свят ще плати цената на това.
