През 2023 г. по света са родени повече от 132 милиона бебета. Това се равнява приблизително на 15 000 бебета, родени на всеки час.
Изданието Visual Capitalist ранкира и показва как изглежда това за всяка страна и как най-гъсто населените държави в света допринасят за общия растеж на населението. Използваните данни са от последните прогнози на ООН за населението.
На първо място е Индия с над 2600 раждания на всеки час през 2023 г. Това е повече от два пъти повече от втория Китай (приблизително 1000). Взети заедно, почти едно на всеки четири раждания на всеки час се случва в Индия или Китай.
Преглеждайки останалата част от списъка, Нигерия (857) и Пакистан (786) имат сходен брой раждания, както и Индонезия (512), ДРК (499) и Етиопия (469). САЩ (418) и Бангладеш (398) допълват първите девет. Това е интересна граница, тъй като тези страни заедно представляват половината от всички раждания в световен мащаб всеки час.
България е на 124 място със седем раждания на час, в компанията на още осем държави със същите показатели. На последните места са девет страни с под 1 роденот дете на час. Най-предно класиралата се държава от ЕС е Германия – на 41 място с 82 раждания на час.
Нарастване на населението на фона на спад на раждаемостта
Въпреки тези привидно големи числа, във всяка страна в този списък раждаемостта намалява.
Това не е непременно лошо, изтъква изданието – по-бавният растеж на населението може да означава по-добри перспективи за образование и повече възможности в работната сила.
В комбинация със сравнително ниска смъртност, населението в трудоспособна възраст може да се разшири. С по-малко зависими лица, които да подкрепят, производителността може да се увеличи. Това е известно като демографски дивидент и позволява на страните да увеличат дохода и потреблението на глава от населението.
Но за някои страни като Китай раждаемостта вече е засенчена от смъртността. Всъщност населението на Китай официално започна да намалява през 2022 г. Въпреки че производителността на труда е все още висока, застаряващото население може да постави на изпитание границите на по-нататъшния икономически растеж.
