26-те най-бедни икономики в света (таблица 1) – в които са около 40 процента от всички хора, живещи с по-малко от 2,15 долара на ден – са по-дълбоко задлъжнели от когато и да било от 2006 г. насам и са все по-уязвими към природни бедствия и други сътресения. Това сочи анализ, изготвен от Световната банка. Изтъква се, че въпреки тази ситуация международната помощ като дял от техния БВП е намаляла до 20-годишно дъно, принуждавайки мнозина да получат финансиране при жестоки условия.
Анализът представлява първата систематична оценка на причините за хроничната фискална слабост в най-бедните икономики – тези с годишен доход на глава от населението под 1145 долара. Установява, че тези икономики днес са средно по-бедни, отколкото са били в навечерието на COVID-19, въпреки че останалият свят до голяма степен се е възстановил. Средният държавен дълг сега възлиза на 72 процента от БВП, което е 18-годишен връх. Близо половината от тези икономики – два пъти повече от броя през 2015 г. – са или в дългово затруднение, или са изложени на висок риск от това. Нито един от тях не е с нисък риск.
Междувременно способността на икономиките с ниски доходи да привличат евтино финансиране до голяма степен намалява: нетната официална помощ за развитие като дял от БВП падна до 21-годишно дъно от 7 процента през 2022 г., последната година, за която има налични данни. Това положение оставя Международната асоциация за развитие (IDA) на Световната банка като техния най-голям източник на евтино финансиране от чужбина. IDA предоставя безвъзмездни средства и заеми с почти нулев лихвен процент на 77 от най-уязвимите икономики в света и е от решаващо значение за 26-те най-бедни сред тях: през 2022 г. само IDA предостави почти половината от цялата помощ за развитие, която тези хора с ниски доходи икономии, получени от многостранни организации.
26-те икономики с ниски доходи днес се радват на значителен потенциал да стимулират растежа у дома и да допринесат също така за по-широк просперитет и мир: техните природни ресурси са изобилни и населението им в трудоспособна възраст нараства. И все пак те са изправени и пред набор от предизвикателства, които са по-тежки от когато и да било другаде. Две трети от тях са или в конфликт, или имат затруднения с поддържането на реда поради институционална и социална нестабилност. Почти всички са страни износителки на суровини, подложени на повтарящи се цикли на възход и спад, движени от капризите на стоковите пазари, сочи още анализът на Световната банка.
Тези два елемента сами по себе си се пресичат по начини, които представляват своеобразен капан за икономиките с ниски доходи. Войните нанасят трайни щети на държавните бюджети: средно фискалните баланси се влошават с до 1,5 процентни пункта от БВП. Междувременно спадовете на цените на суровините, свързани с глобалните рецесии, водят до увеличаване на дълга на най-бедните страни с до два процентни пункта от БВП. Ефектът от подобни сътресения върху държавните бюджети обикновено продължава най-малко две години.
Освен това анализът показва, че икономиките с ниски доходи са много по-уязвими от природни бедствия, отколкото другите развиващи се икономики. Между 2011-2023 г. природните бедствия бяха свързани със средни годишни загуби от 2 процента от БВП – пет пъти повече от средните загуби в страните с по-нисък среден доход. Разходите за адаптиране към изменението на климата също са по-високи за икономиките с ниски доходи, отколкото за други развиващи се икономики – еквивалентът на 3,5 процента от БВП годишно, пет пъти повече от процента за страните с по-нисък среден доход. Тези ограничения означават, че икономиките с ниски доходи ще трябва да увеличат инвестициите с исторически темпове и да осигурят драматично по-високи резултати на всяко ниво на икономическо управление, ако искат да постигнат целите за развитие до 2030 г., сочи анализът.
Според Айхан Косе, заместник главен икономист на Световната банка и директор на Prospects Group, има много неща, които икономиките с ниски доходи могат и трябва да направят за себе си.
„Те могат да разширят данъчната си основа чрез опростяване на регистрацията на данъкоплатците и събирането и администрирането на данъци. Те също имат много възможности за подобряване на ефективността на публичните разходи. Но тези икономики също се нуждаят от по-голяма помощ от чужбина – както под формата на по-голямо международно сътрудничество в търговията и инвестициите, така и под формата на много по-голяма подкрепа за IDA“, отбелязва Косе.
